Разлика между версии на „Владимир Полянов“
м (промяна на инфокутията от писател в личност, +вложка преводач, на вашите услуги) |
м (→Разкази) |
||
| Ред 67: | Ред 67: | ||
* [[1922 г.]] - ''„[[Един гост]]“'' | * [[1922 г.]] - ''„[[Един гост]]“'' | ||
* [[1922 г.]] - ''„[[Ерих Райтерер]]“'' | * [[1922 г.]] - ''„[[Ерих Райтерер]]“'' | ||
| + | * [[19?? г.]] - ''„[[Мрежата на дъжда]]“'' | ||
== Издания == | == Издания == | ||
Версия от 12:49, 28 март 2007
Владимир Полянов e автор на диаболични разкази и повести, повлияни силно от стила и атмосферата в творбите на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алън По. Диаболизмът е направление, производно на експресионизма. В България основните му представители са Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, като творбите им, наситени със страх, ужас, видения, психологически терзания и свръхестествени събития са писани основно през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Съдържание
Биография
Владимир Полянов е роден в Русе на 6 май 1899 г. Кръщелното му име е Георги Иванов Тодоров. Следва медицина в Софийския университет (1919–1921 г.), в университета в Грац, Австрия (1921 г.) и в Мюнхен (1922–1923 г.). През 1922 г. учи също философия във Виенския университет. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София през 1928 г., но желанието му да реализира потенциала си го отвежда във Варшава, където през 1939 г. завършва режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство. Между 1924 г. и 1934 г. е секретар в Главна дирекция на железниците в София. Между 1937 г. и 1941 г. работи в Министерството на народната просвета. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Народния театър в София и Държавната театрална школа. Един от основателите на българския ПЕН-клуб ("ПЕН" е абревиатура от англ. думи за "поет", "есеист", "новелист", а ПЕН-клубът е международна правозащитна организация на писатели, преводачи и редактори) и негов секретар от 1926 г. до 1932 г. Работи като режисьор към театрите в Русе, Бургас, София, Пловдив, Перник, Сливен, Разград, Смолян.
Приноси към фантастиката
Заедно със Светослав Минков основават издателството “Аргус” и издават поредицата “Галерия на фантастите” (1922 г.).
Превежда диаболични и други фантастични произведения от английски и немски език.
Произведения
Фантастика
Разкази
- 1922 г. - „Смърт“
- 1922 г. - „Един гост“
- 1922 г. - „Ерих Райтерер“
- 19?? г. - „Мрежата на дъжда“
Издания
На български език
Фантастика
- 1922 г. - "Смърт" (сборник разкази) - издателство „Аргус“
- 1923 г. - "Комедия на куклите" (сборник разкази)
- 1926 г. - "Момичето и тримата" (сборник разкази)
Нефантастика
- 1938 г. - “От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването”
- 1947 г. - “От първата лодка до парахода-град”
- 1948 г. - “Велики пътешественици. Кратка история на завладяването на Земята”
- 1956 г. - “Христофор Колумб. Адмиралът на морето-океан”
Неизвестен жанр (временен раздел)
- 1926 г. - "Детето"
- 1927 г. - "Крадецът"
- 1928 г. - "Слънцето угаснало" (роман)
- 1931 г. - "Човекът в огледалото" (пиеса)
- 1934 г. - "Двете страни на медала" (пиеса)
- 1935 г. - "Звезда в прозореца"
- 1961 г. - "Слънчеви петна" (пиеса)
- 1974 г. - "Ръцете на приятеля"
- 1978 г. - "Случаят Иван Андреев"
- 1979 г. - "Хроника на узряването"
Преводи
Нефантастика
- 2000 г. — Валдемар Бонзелс — „Приключенията на пчеличката Мая“ (повест за деца) — Издателство „Хермес“
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986, т. 5
- Речник на българската литература. Издателство на Българската академия на науките, С., 1982, т. 3 (П - Я)
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. I
