Разлика между версии на „Пламен Аврамов“
м (Борислав: Преобразуване на инфокутията) |
(→Приноси към фантастиката) |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
В края на 80-те години в областта на фантастиката се създават условия за издателска дейност. Пламен Аврамов се явява художникът и художник-оформителят, върху чиято отговорност се оказва естетическият и идейният вид на тези издания. Добре познаващ този вид дейност, художникът адаптира шрифтове, създава графични модели и представя илюстрацията и визуалния материал в изключително активна роля. Това особено удачно се вижда в осъщественото издание на списание ORPHIA (първото списание в дайджест съдържание и оригинален джобен формат, създадено в България). | В края на 80-те години в областта на фантастиката се създават условия за издателска дейност. Пламен Аврамов се явява художникът и художник-оформителят, върху чиято отговорност се оказва естетическият и идейният вид на тези издания. Добре познаващ този вид дейност, художникът адаптира шрифтове, създава графични модели и представя илюстрацията и визуалния материал в изключително активна роля. Това особено удачно се вижда в осъщественото издание на списание ORPHIA (първото списание в дайджест съдържание и оригинален джобен формат, създадено в България). | ||
− | В ранния период на дейността на клубовете по фантастика и прогностика Пламен Аврамов се изявява като художник на картини с философско съдържание, инспирирани от текстове на Ефремов („Лебедът на Разума“) и композиции, в които поставя проблеми от екологичното и космическото битие на човека, за съдържанието на времето и смисъла на човешкия живот ( | + | В ранния период на дейността на клубовете по фантастика и прогностика Пламен Аврамов се изявява като художник на картини с философско съдържание, инспирирани от текстове на Ефремов ("Атинянката Таис", „Лебедът на Разума“) и композиции, в които поставя проблеми от екологичното и космическото битие на човека, за съдържанието на времето и смисъла на човешкия живот („Екосфера“, „Дървото на мисълта“, корицата на брой 1 на списание „ФЕП“). Тези картини се превръщат в жалони за ниво и качество в родното фантастично изобразително изкуство за първите клубни фенове и играят позитивна роля в завоюваненето на популярност и позиции от самото движение. Руският писател Генадий Прашкевич вижда в творчеството му „възникващата в съзнанието мисъл за единствеността на нашия свят, за пряката зависимост на всичко живо в него“. |
+ | |||
+ | |||
+ | == Връзки: == | ||
+ | |||
+ | [http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=15&t=kh| Авторска страница на Пламен Аврамов] | ||
[[Категория: Художници|Аврамов, Пламен]] | [[Категория: Художници|Аврамов, Пламен]] | ||
[[Категория: Фенове|Аврамов, Пламен]] | [[Категория: Фенове|Аврамов, Пламен]] | ||
[[Категория: Носители на награда Гравитон|Аврамов, Пламен]] | [[Категория: Носители на награда Гравитон|Аврамов, Пламен]] |
Версия от 21:25, 29 август 2007
Пламен Аврамов | |
Координати: | |
Личен сайт: | Представяне на сайта на клуб „Иван Ефремов“ |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1951 г. |
Роден в: | София |
Фен: | |
Клуб(ове): | „Иван Ефремов“ |
Пламен Кръстев Аврамов е български художник. Роден в София през 1951 г. Завършва ВИИ „Н. Павлович“, специалност „графика и илюстрация“.
Един от учредителите на клуб „Иван Ефремов“. Твори предимно в направлението на фантастико-философската живопис.
Създател и на емблемите на клуб „Иван Ефремов“, на издателство „Орфия“, на сп. Orphia, на издателство „Аргус“, коричната концепция на поредица „Нова българска фантастика“.
Художник в списание „ФЕП“, списание ORPHIA, сборника „Модели-1“.
Награди
- 1989 г. - Награда „Еврокон“ за илюстрации и оформление
- 1993 г. - Награда „Гравитон“
- Негови картини са награждавани от сп. „Техника молодежи“.
Приноси към фантастиката
Пламен Аврамов е първият организатoр на клубни и междуклубни прояви в областта на изобразителното изкуство, ръководител е на секцията „Фантастично изабразително изкуство“ към Клуба за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ за периода от основаването на клуба до началото на 80-те години. По негова инициатива и с неговата енергия са организирани първите изложби на фантастично изкуство у нас в София и експозицията на Първия фестивал на научната фантастика в Пловдив. По-късно той се изявява и като оформител на изданията, които възникват с усилията на членове от Клуб „Иван Ефремов“, в които показва оригинално мислене и въвежда смели полиграфически решения, представя илюстративния материал в смели визии, понякога го трансформира чрез актуални полиграфически методи. Такъв е случаят със списание ORPHIA, чието художествено оформление няма аналог в българския печат дотогава.
В края на 80-те години в областта на фантастиката се създават условия за издателска дейност. Пламен Аврамов се явява художникът и художник-оформителят, върху чиято отговорност се оказва естетическият и идейният вид на тези издания. Добре познаващ този вид дейност, художникът адаптира шрифтове, създава графични модели и представя илюстрацията и визуалния материал в изключително активна роля. Това особено удачно се вижда в осъщественото издание на списание ORPHIA (първото списание в дайджест съдържание и оригинален джобен формат, създадено в България).
В ранния период на дейността на клубовете по фантастика и прогностика Пламен Аврамов се изявява като художник на картини с философско съдържание, инспирирани от текстове на Ефремов ("Атинянката Таис", „Лебедът на Разума“) и композиции, в които поставя проблеми от екологичното и космическото битие на човека, за съдържанието на времето и смисъла на човешкия живот („Екосфера“, „Дървото на мисълта“, корицата на брой 1 на списание „ФЕП“). Тези картини се превръщат в жалони за ниво и качество в родното фантастично изобразително изкуство за първите клубни фенове и играят позитивна роля в завоюваненето на популярност и позиции от самото движение. Руският писател Генадий Прашкевич вижда в творчеството му „възникващата в съзнанието мисъл за единствеността на нашия свят, за пряката зависимост на всичко живо в него“.