Разлика между версии на „Психологическа фантастика“
(Нова страница: Психологическа фантастика може да бъде наречено всяко произведение на изкуството, в което фа...) |
м („Писихологическа фантастика“ преместена като „Психологическа фантастика“) |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:15, 12 ноември 2007
Психологическа фантастика може да бъде наречено всяко произведение на изкуството, в което фантастичното предизвиква изменения предимно в сферата на психичното (индивидуална или групова психика) и това е свръхзадачата на творбата. При ПФ видът на фантастичнвото (събитие, изобретение, катаклизъм, артефакт, смесване на времена и пространства) не е от решаващо значение - той е само инструмент на сюжета. Това направление във фантастиката има размити граници с модерната психологическа проза, където сънят, сюрреалистичното отражение на реалността и психоделичното са редовни изразни средства. Не случайно един от най-изявените автори на такава фантастика Виктор Пелевин се счита за крупен постмодерен писател и рядко бива определян като фантаст, въпреки че неговото развитие е неделимо от кръга на руските фантасти.
Във фантастиката типични примери са:
В литературата: У нас: Агоп Мелконян, Величка Настрадинова, Любен Дилов, Весела Люцканова, Атанас Наковски и др.; На запад: Теодор Стърджън, Клифърд Саймак, Робърт Янг и др.; в Русия: Зиновий Юриев, Сергей Житински, Марина и Сергей Дяченко и много др.
В киното: филмите: "Хлапето", "Омагьосан ден", "К-пакс" и др.
В изобразителното изкуство: Бъркли Шоу, Дейвид Уорън, Калин Николов, Андрей Карапетян и мн. др.