Разлика между версии на „Мит, фантастика, научна фантастика“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не са показани 9 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{Инфокутия статия | |
| + | | име = Мит, фантастика, научна фантастика | ||
| + | | автор = Атанас Петков Славов, Георги Арнаудов | ||
| + | | година = 1981 | ||
| + | | обсъжда-теми = | ||
| + | | обсъжда-жанр = фантастология | ||
| + | | обсъжда-изкуство = литература | ||
| + | | обсъжда-произведение = | ||
| + | | обсъжда-издание = | ||
| + | | цикъл = | ||
| + | | предходна = | ||
| + | | следваща = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | '''''„Мит, фантастика, научна фантастика“''''' е основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография ''„[[Прогностика, фантастика, светоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, светоглед]]“'', издадена от [[Издателство Партиздат|издателство „Партиздат“]] — София през [[1981 г.]] | ||
| − | Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството | + | Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството — призракът на фантастичното…“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“… Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност. |
| − | + | == Съдържание == | |
| − | + | === 1. Митотворческа и демитологизираща функция на фантастиката === | |
| − | + | Първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''. | |
| − | === | + | === 2. Системно-структурният подход към фантастиката === |
| − | |||
| + | Втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ. | ||
| − | + | === 3. Оценъчните мутации на фантастичното === | |
| − | + | ||
| − | [ | + | Трета глава. Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност. |
| − | + | ||
| − | + | == Външни връзки == | |
| − | [[Категория: | + | * [http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора] |
| + | |||
| + | [[Категория:Статии - многожанрово]] | ||
Текуща версия към 14:31, 7 юли 2011
| Мит, фантастика, научна фантастика | |
| Автор(и): | Атанас Петков Славов, Георги Арнаудов |
| Година: | 1981 г. |
| Обсъжда изкуство: | литература |
| Жанр(ове): | фантастология |
„Мит, фантастика, научна фантастика“ е основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“, издадена от издателство „Партиздат“ — София през 1981 г.
Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството — призракът на фантастичното…“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“… Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
Съдържание
Съдържание[редактиране]
1. Митотворческа и демитологизираща функция на фантастиката[редактиране]
Първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като „Гаргантюа и Пантагрюел“ и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс „Война на световете“.
2. Системно-структурният подход към фантастиката[редактиране]
Втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си фантастологична дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
3. Оценъчните мутации на фантастичното[редактиране]
Трета глава. Какво общо може да имат „Гаргантюа и Пантагрюел“ с „Одисея 2001“, или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или „Фантастична симфония“ на Берлиоз с „Обратната страна на Луната“ на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
