Разлика между версии на „Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)“
От БГ-Фантастика
м (форматиране, уикилинкове, категории) |
(смислова редакция от перспективата на 2006-та) |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
| − | + | Брошурата '''''„Курс по фантастология“''''', издадена през [[1981 г.]], представлява разширен конспект на курса по [[фантастология]] (теория и история на фантастиката), изнесен пред аудитория на [[Клуб Иван Ефремов|клуба по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“]] - София. | |
| − | Курсът | + | Курсът е осъществен през {{гг|1979|1980}} в три семестъра с общо 80 учебни часа. Той е подготвен и прочетен от „Работна група по фантастология“ в състав: [[Ивайло Рунев]], [[Атанас П. Славов]], [[Емил Лозев]], к.и.н. [[Васил Сивов]], [[Красимир Крачунов]], [[Тодор Ялъмов]], к.ф.н. [[Иван Пунчев]] и др. |
| − | + | По-късно е разработван разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода {{гг|1981|1982}}, в който да бъдат включени лекции от [[Росица Панайотова]], [[Юрий Георгиев]], [[Миглена Николчина]] и други. | |
| − | + | Към момента на провеждане подобни курсове по история и теория на фантастиката има '''само в четири страни в света'''. Те с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на „българския вариант“ е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използване на потенциалните възможности на фантастиката. | |
==== Съдържание ==== | ==== Съдържание ==== | ||
# Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми. | # Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми. | ||
| − | # Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори | + | # Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори основоположници на фантастиката. |
# Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск. | # Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск. | ||
| − | # Фантастика и наука. Ролята на | + | # Фантастика и наука. Ролята на научно-техническата революция за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика. Познавателни и евристични функции на фантастиката. |
# Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката. | # Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката. | ||
# Публикационни измерения на фантастиката в България. | # Публикационни измерения на фантастиката в България. | ||
Версия от 13:14, 30 януари 2007
| КУРС ПО ФАНТАСТОЛОГИЯ | |
| автор: | колектив |
|---|---|
 | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1980 г. |
| Издателство: | ГМД „Лиляна Димитрова“ |
| Формат: | 70х100/16 |
| Страници: | 16 |
| Екип: | |
| Съставител: | Атанас П. Славов, Ивайло Рунев |
| Предговор: | Ивайло Рунев |
| Корица: | Петър Литов |
| Редактор: | Ивайло Рунев |
| Предпечат: | клуб „Компютър“ - ГМД |
Брошурата „Курс по фантастология“, издадена през 1981 г., представлява разширен конспект на курса по фантастология (теория и история на фантастиката), изнесен пред аудитория на клуба по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“ - София.
Курсът е осъществен през 1979–1980 г. в три семестъра с общо 80 учебни часа. Той е подготвен и прочетен от „Работна група по фантастология“ в състав: Ивайло Рунев, Атанас П. Славов, Емил Лозев, к.и.н. Васил Сивов, Красимир Крачунов, Тодор Ялъмов, к.ф.н. Иван Пунчев и др.
По-късно е разработван разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода 1981–1982 г., в който да бъдат включени лекции от Росица Панайотова, Юрий Георгиев, Миглена Николчина и други.
Към момента на провеждане подобни курсове по история и теория на фантастиката има само в четири страни в света. Те с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на „българския вариант“ е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използване на потенциалните възможности на фантастиката.
Съдържание
- Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми.
- Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори основоположници на фантастиката.
- Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск.
- Фантастика и наука. Ролята на научно-техническата революция за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика. Познавателни и евристични функции на фантастиката.
- Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката.
- Публикационни измерения на фантастиката в България.
- Фантастиката от български автори до 1944 година.
- Фантастиката в България след 1944 година.
- Англоезична фантастика.
- Руска и съветска фантастика.
- Фантастиката в социалистическите страни.
- Фантастиката в западноевропейските страни.
- Фантастика в други региони.
- Кинофантастика.
- Фантастика в другите области на изкуството - изобразително изкуство, музика, театър, поезия и други. НФ библиография и критика.
- Фантастика и прогностика. Нехудожествени форми на фантастиката.
- Обзор на социалния статус на фантастиката по света. Организации и сдружения на фантасти - професионалисти и любители. Движението „Клубове по прогностика и фантастика“ в НРБ.
- Възприемане на фантастиката от различни хора. Насоки за бъдещето развитие на фантастиката.
