Разлика между версии на „Георги Райчев“

Текуща версия към 05:44, 3 декември 2012

Георги Михайлов Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.

Биография[редактиране]

Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906–1907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908–1910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (1910–1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923–1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като „Голем“ на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. - „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. - „Царица Неранза“, а през 1923 г. - „Греховна повест“. От това време са също повестите „Лина“ (1922 г.) и „Грях“ (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев „Разкази“. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ - драматична легенда в стихове (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.).

Приноси към фантастиката[редактиране]

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Стил и особености[редактиране]

Още в „Царица Неранза“ и „Греховна повест“ в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема „De Profundis“ (от лат.: „Из дълбините“ - разбирай „адови“, бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази („Страх“, „Безумие“, „Съновидения“, „Лина“, „Грях“, „Карнавал“, „Незнайният“). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите „Лина“ (1922 г.) и „Грях“ (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Любопитни факти[редактиране]

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

Повести и новели[редактиране]

• 1922 г. - „Лина“
• 1923 г. - „Грях“

Разкази[редактиране]

• 1922 г. - „Карнавал“
• 1923 г. - „Страх“
• 1923 г. - „Безумие“
• 1923 г. - „Съновидения“
• 1924 г. - „Lustig“
• 1923 г. - „Незнайният“

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

• 1920 г. - „Царица Неранза“
• 1923 г. - „Греховна повест“
• 1928 г. - „Песен на гората“
• 1930 г. - „Божи дарове“

Стихотворения[редактиране]

• 1929 г. - „Еленово царство“ (легенда в стихове)

Преводи[редактиране]

• 1926 г. — Бюроуз, Едгар — „Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“ (повест) — неизвестно издателство (Библиотека „Четиво за всички“ №1.)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1918 г. - „Любов в полето“
• 1919 г. - „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“
• 1920 г. - „Царица Неранза“
• 1923 г. - „Разкази“ (диаболичен сборник). Книгоиздателство „Акция“, София.
  • „Незнайният“
  • „Безумие“
  • „Грях“
  • „Съновидения“
  • „Лина“
  • „Страх“
  • „Карнавал“
• 1923 г. - „Греховна повест“
• 1928 г. - „Песен за гората“
• 1929 г. - „Еленово царство“
• 1930 г. - „Божи дарове“
• 1931 г. - „Легенда за парите“
• 1933 г. - „Ягодова майка“ (приказки)
• 1942 г. - „Златният ключ“

Участие в съвместни издания[редактиране]

• 1983 г. - „Игра на сенките“ - издателство „Христо Г. Данов“
  • „Карнавал“
  • „Незнайният“
  • „Съновидения“

Публикации в периодика[редактиране]

• 1922 г. - „Карнавал“ (разказ) в сп. „Демократичен преглед“, кн. 1/1922 г.

Източници[редактиране]

• Енциклопедия „България“. Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
• Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) . Издателство „Отечество“, С., 1978 г.
• Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК „Хермес“, Пловдив, 2004 г., т. І
• „Психиатричната клиника“ на Георги Райчев
• „Безумие“ на Георги Райчев