Разлика между версии на „Иван Кирков“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
| роден-регион = | | роден-регион = | ||
| роден-държава = | | роден-държава = | ||
| − | | починал-ден = | + | | починал-ден = 19 |
| − | | починал-месец = | + | | починал-месец = септември |
| − | | починал-година = | + | | починал-година = 2010 |
| − | | починал-град = | + | | починал-град = Асеновград |
| починал-регион = | | починал-регион = | ||
| починал-държава = | | починал-държава = | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | + | Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, специалност живопис в класа на проф. Илия Петров. Работи в различни области на пластичното изкуство — живописни композиции, от които по-известни са картините „Копачки“ ([[1959 г.]]), „Пиета“ ([[1963 г.]]), „Йордан Радичков“ ([[1969 г.]]), „Майка ми“ ([[1972 г.]]) и др., стенописи и монументални пана, като тези от Народния театър (в ансамбъл със завесата, представляваща птицата Феникс, изтъкана по негов проект), алуминиевата пластика в приемната зала на Централна гара, София, а също и сценографии. Автор е и на много илюстрации — ''„Трагедията на човека“'' от Имре Мадъч ([[1968 г.]]), ''„Барутен буквар“'' от [[Йордан Радичков]] ([[1970 г.]]) и пр. | |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | Иван Кирков има важна роля | + | Иван Кирков има важна роля при утвърждаването на илюстрацията в [[научна фантастика|научнофантастичния]] жанр. |
| − | Малко след основаването на [[Списание Космос|списание „Космос“]] е назначен за негов художник. Още в нулевия брой на списанието през [[1962 г.]] илюстрира разказа ''„[[Вирус 2015]]“'' на [[Светослав Славчев]]. Могат да се добавят още „[[На черната планета]]“ | + | Малко след основаването на [[Списание Космос|списание „Космос“]] е назначен за негов художник. Още в нулевия брой на списанието през [[1962 г.]] илюстрира разказа ''„[[Вирус 2015]]“'' на [[Светослав Славчев]]. Могат да се добавят още „[[На черната планета]]“ от [[Димитър Пеев]] ([[Списание Космос/1962/2 бр.|бр. 2, 1962 г.]]), „Съществувате ли вие, мистър Джонс?“ от Станислав Лем ([[Списание Космос/1963/4 бр.|бр. 4, 1963 г.]]), корицата на [[Списание Космос/1964/1 бр.|бр. 1, 1964 г.]], „Сред безкрая“ ([[Списание Космос/1964/1 бр.|бр. 1, 1964 г.]]) на [[Никола Чупаров]], „Инфра от съзвездието Дракон“ на Георгий Гуревич и др. С богатата си на възможности рисунка Иван Кирков налага визията на космическия град, на космонавта, на работата в условията на неизвестност и безтегловност. |
[[Категория:Художници|Кирков, Иван]] | [[Категория:Художници|Кирков, Иван]] | ||
Текуща версия към 06:30, 19 август 2014
| Иван Кирков | |
| живописец и илюстратор | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1932 г. |
| Роден в: | Асеновград |
| Починал на: | 19 септември 2010 г. |
| Починал в: | Асеновград |
Иван Николов Кирков е живописец и илюстратор.
Биография[редактиране]
Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, специалност живопис в класа на проф. Илия Петров. Работи в различни области на пластичното изкуство — живописни композиции, от които по-известни са картините „Копачки“ (1959 г.), „Пиета“ (1963 г.), „Йордан Радичков“ (1969 г.), „Майка ми“ (1972 г.) и др., стенописи и монументални пана, като тези от Народния театър (в ансамбъл със завесата, представляваща птицата Феникс, изтъкана по негов проект), алуминиевата пластика в приемната зала на Централна гара, София, а също и сценографии. Автор е и на много илюстрации — „Трагедията на човека“ от Имре Мадъч (1968 г.), „Барутен буквар“ от Йордан Радичков (1970 г.) и пр.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Иван Кирков има важна роля при утвърждаването на илюстрацията в научнофантастичния жанр.
Малко след основаването на списание „Космос“ е назначен за негов художник. Още в нулевия брой на списанието през 1962 г. илюстрира разказа „Вирус 2015“ на Светослав Славчев. Могат да се добавят още „На черната планета“ от Димитър Пеев (бр. 2, 1962 г.), „Съществувате ли вие, мистър Джонс?“ от Станислав Лем (бр. 4, 1963 г.), корицата на бр. 1, 1964 г., „Сред безкрая“ (бр. 1, 1964 г.) на Никола Чупаров, „Инфра от съзвездието Дракон“ на Георгий Гуревич и др. С богатата си на възможности рисунка Иван Кирков налага визията на космическия град, на космонавта, на работата в условията на неизвестност и безтегловност.
