Разлика между версии на „Елка Константинова“
(Не са показани 66 междинни версии от 8 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Елка Георгиева Константинова''' е | + | {{Инфокутия личност |
+ | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | ||
+ | | име = Елка Константинова | ||
+ | | име-оригинал = | ||
+ | | име-категории = Константинова, Елка | ||
+ | | ник = | ||
+ | | описание = литературовед | ||
+ | | портрет = Елка Конст.jpg | ||
+ | | px = 190 | ||
+ | | портрет-текст = Елка Константинова. 1994 г. | ||
+ | | още-следпортрет = | ||
+ | | пол = ж | ||
+ | | професия = | ||
+ | | националност = | ||
+ | }} | ||
+ | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | ||
+ | | адрес = | ||
+ | | е-майл = | ||
+ | | уебсайт = | ||
+ | }} | ||
+ | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
+ | | роден-ден = 25 | ||
+ | | роден-месец = май | ||
+ | | роден-година = 1932 | ||
+ | | роден-град = София | ||
+ | | роден-регион = | ||
+ | | роден-държава = | ||
+ | | починал-ден = | ||
+ | | починал-месец = | ||
+ | | починал-година = | ||
+ | | починал-град = | ||
+ | | починал-регион = | ||
+ | | починал-държава = | ||
+ | | починал-от = | ||
+ | }} | ||
+ | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
+ | | творил-начало = | ||
+ | | творил-край = | ||
+ | | псевдоним = | ||
+ | | жанр = | ||
+ | | теми = | ||
+ | | основна-творба = | ||
+ | | други-професии = политик | ||
+ | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
+ | | жанр = научна фантастика | ||
+ | | теми = | ||
+ | }} | ||
+ | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
+ | | бележки = | ||
+ | }} | ||
+ | }} | ||
+ | '''Елка Георгиева Константинова''' е литературовед и политик. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. | ||
== Биография == | == Биография == | ||
− | |||
− | + | Елка Константинова e родена в София на [[25 май]] [[1932 г.]] в семейството на литературния критик Георги Константинов. През [[1956 г.]] завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През [[1968 г.]] защитава дисертация на тема „[[Георги Райчев]]. Живот и творчество“. | |
− | Елка Константинова е | + | От [[1966 г.]] до [[1967 г.]] Елка Константинова е преподавател в Държавния библиографски институт. От [[1968 г.]] завежда отдел „Критика“ във вестник „Народна култура“ и списание „Септември“. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от [[1969 г.]]). От [[1974 г.|1974]] до [[1984 г.]] е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. {{от-до|1979|1982}} е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. {{от-до|1987|1990}} е преподавател по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1990 г. защитава професорска титла. |
− | + | Елка Константинова е сред инициаторите на възстановяването на Радикалдемократическата партия — от декември [[1989 г.]] до юни [[1993 г.]] е председател на партията. Директор на вестник „Век 21“ ({{гг|1990|1991}}) Тя е народен представител в VII Велико Народно събрание ({{гг|1990|1991}}) и XXXVI Народно събрание (1991 г.), министър на културата в правителството на Филип Димитров ({{гг|1991|1992}}). | |
+ | |||
+ | {{от-до|1993|1997}} работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. | ||
Владее полски, френски и руски език. | Владее полски, френски и руски език. | ||
== Награди == | == Награди == | ||
− | |||
− | |||
− | == | + | * [[1998 г.]] - [[Награда Гравитон|Награда за фантастика „Гравитон“]] за критика. |
− | Публикува статии в „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Пламък“, „Септември“, „Летописи“, „Литературна мисъл“, | + | * [[2002 г.]] - „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. |
+ | * [[2012 г.]] - На 7 май получава орден Св. св. Кирил и Методий. | ||
+ | |||
+ | == Произведения == | ||
+ | |||
+ | Публикува статии във [[Вестник Литературен фронт|в. „Литературен фронт“]], [[Вестник Литературен форум|в. „Литературен форум“]], [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], [[Списание Септември|сп. „Септември“]], [[Списание Летописи|сп. „Летописи“]], [[Списание Литературна мисъл|сп. „Литературна мисъл“]], „[[Вестник Век 21|Век 21]]“, [[Вестник Литературен вестник|в. „Литературен вестник“]] и др. Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, [[Георги Райчев]], Антон Страшимиров и др. | ||
− | Съставител, редактор и рецензент на редица художествени ( | + | Съставител, редактор и рецензент на редица художествени (включително научнофантастични) и научни издания. |
− | Участва в съставянето на литературната част на | + | Участва в съставянето на литературната част на „Българска енциклопедия А–Я“ ([[2002 г.]]) |
Авторка е на няколко учебника по литература за средното училище. | Авторка е на няколко учебника по литература за средното училище. | ||
− | === | + | === Фантастика === |
− | + | ||
+ | ==== Монографии ==== | ||
+ | |||
* [[1973 г.]] - ''„[[Фантастика и белетристика]]“'' | * [[1973 г.]] - ''„[[Фантастика и белетристика]]“'' | ||
* [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика и съвременност]]“'' | * [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика и съвременност]]“'' | ||
− | * [[1987 г.]] - ''„[[Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза]]“'' | + | * [[1987 г.]] - ''„[[Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза (УИ „Св. Климент Охридски“, 1987)|Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза]]“'' |
* [[2003 г.]] - ''„[[Павел Вежинов и философското мислене на фантастиката]]“'' | * [[2003 г.]] - ''„[[Павел Вежинов и философското мислене на фантастиката]]“'' | ||
+ | * [[2004 г.]] - ''„[[Идеите на научната фантастика на социалистическия реализъм]]“'' | ||
− | === | + | ==== Статии ==== |
+ | |||
+ | * [[1968 г.]] - ''„[[Някои проблеми на един нов жанр]]“'' | ||
+ | * [[1971 г.]] - ''„[[Съвременност в бъдещето]]“'' | ||
+ | * [[1972 г.]] - ''„[[За българската научна фантастика]]“'' | ||
+ | * [[1973 г.]] - ''„[[Какво ни дава научната фантастика (в литературата)]]“'' | ||
+ | * [[1977 г.]] - ''„[[Фантастиката през 76-та]]“'' | ||
+ | * [[1977 г.]] - ''„[[Любен Дилов и неговият научнофантастичен роман]]“'' | ||
+ | * [[1979 г.]] - ''„[[Засилване на сатиричното начало]]“'' | ||
+ | * [[1980 г.]] - ''„[[За функциите на фантастичното в българската художествена проза]]“'' | ||
+ | * [[1981 г.]] - ''„[[Един жанр в развитие: Ролята на фантастичното в българската литература]]“'' | ||
+ | * [[1983 г.]] - ''„[[Коя фантастика е в криза?]]“'' | ||
+ | * [[1983 г.]] - ''„[[Предупреждението на учения и писателя]]“'' | ||
+ | * [[1983 г.]] - ''„[[Антиутопична социално-политическа сатира]]“'' | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Съвременната българска фантастична литература]]“'' | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Споровете около фантастиката]]“'' | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Българският научно-фантастичен роман и неговият създател /Георги Илиев/]]“'' | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Функциите на фантастичното в художествената ни съвременна проза]]“'' | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Автентизъм и метафоричност]]“'' | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Карнавалът срещу Апокалипсиса]]“'' | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Надникване в бъдещето. Фантастиката - въображение и действителност]]“'' | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Съвременни идеи във фолклорно-приказни одежди]]“'' | ||
+ | * [[1986 г.]] - ''„[[Фантастиката на Любен Дилов]]“'' | ||
+ | * [[1987 г.]] - ''„[[Проекция на съвременността]]“'' | ||
+ | * [[1987 г.]] - ''„[[Блаженство или страшна смърт]]“'' | ||
+ | * [[1988 г.]] - ''„[[Защо младата фантастика бяга от социалните въпроси?]]“'' | ||
+ | * [[1990 г.]] - ''„[[Екология и научна фантастика]]“'' (на руски език) | ||
+ | |||
+ | ==== Рецензии ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1970 г.]] - ''„[[Човекът и скафандърът]]“'' (за романа ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' от [[Любен Дилов]]) - [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], №10 | ||
+ | |||
+ | === Нефантастика === | ||
* 1970 г. - ''„Георги Райчев. Литературно-критически очерк“'' | * 1970 г. - ''„Георги Райчев. Литературно-критически очерк“'' | ||
* 1974 г. - ''„Камен Калчев“'' | * 1974 г. - ''„Камен Калчев“'' | ||
Ред 46: | Ред 136: | ||
* 2002 г. - ''„Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“'' | * 2002 г. - ''„Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“'' | ||
* 2003 г. - ''„Елин Пелин и родните простори“'' | * 2003 г. - ''„Елин Пелин и родните простори“'' | ||
+ | |||
+ | == Публикации == | ||
+ | |||
+ | === На български език === | ||
+ | |||
+ | ==== Фантастика ==== | ||
+ | |||
+ | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1973 г.]] - ''„[[Фантастика и белетристика /в съвременната българска литература/]]“'' (изследване) - [[Издателство Български писател|изд. „Български писател“]] | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Фантастика и съвременност]]“'' (изследване) - [[Издателство Наука и изкуство|изд. „Наука и изкуство“]] | ||
+ | * [[1987 г.]] - ''„[[Въображаемото и реалното: Фантастиката в българската художествена проза]]“'' (изследване) - [[Издателство Климент Охридски|изд. „Климент Охридски“]] | ||
+ | |||
+ | ===== Участие в съвместни издания ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1977 г.]] - ''„[[Фантастика '76 (Издателство Народна младеж, 1977)|Фантастика '76]]“'' (антология) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] | ||
+ | ** ''„[[Фантастиката през 76-та]]“'' (статия) | ||
+ | * [[1987 г.]] - ''„[[Ръка към бъдещето (Издателство Дом на литературата за деца, 1987)|Ръка към бъдещето]]“'' (сборник) - Издателство „Дом на литературата за деца и юноши“ | ||
+ | ** ''„[[Проекция на съвременността]]“'' (статия) | ||
+ | |||
+ | ===== Публикации в периодика ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1968 г.]] - ''„[[Някои проблеми на един нов жанр]]“'' - [[Вестник Литературен фронт|в. „Литературен фронт“]], №43 | ||
+ | * [[1971 г.]] - ''„[[Съвременност в бъдещето]]“'' - [[Вестник Народна младеж|в. „Народна младеж“]], №16 | ||
+ | * [[1972 г.]] - ''„[[За българската научна фантастика]]“'' - [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], [[Списание Пламък/1972/2 бр.|бр. 2]] | ||
+ | * [[1973 г.]] - ''„[[Какво ни дава научната фантастика (в литературата)]]“'' - [[Вестник Студентска трибуна|в. „Студентска трибуна“]], №18 | ||
+ | * [[1980 г.]] - ''„[[За функциите на фантастичното в българската художествена проза]]“'' - [[Списание Литературна мисъл|сп. „Литературна мисъл“]], [[Списание Литературна мисъл/1980/10 бр.| бр. 10]] | ||
+ | * [[1981 г.]] - ''„[[Един жанр в развитие: Ролята на фантастичното в българската литература]]“'' - [[Вестник Литературен фронт|в. „Литературен фронт“]], №52 | ||
+ | * [[1983 г.]] - ''„[[Коя фантастика е в криза?]]“'' - [[Вестник АБВ|в. „АБВ“]], №18 | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Българският научно-фантастичен роман и неговият създател /Георги Илиев/]]“'' (статия за [[Георги Илиев]]) - [[Списание Хоризонт|сп. Хоризонт]], №1 | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Съвременната българска фантастична литература]]“'' - [[Списание Литературна мисъл|сп. „Литературна мисъл“]], [[Списание Литературна мисъл/1984/6 бр.|бр. 6]] | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Споровете около фантастиката]]“'' - [[Вестник АБВ|в. „АБВ“]], №22 | ||
+ | * [[1984 г.]] - ''„[[Функциите на фантастичното в художествената ни съвременна проза]]“'' - [[Списание Език и литература|сп. „Език и литература“]], бр. 3 | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Автентизъм и метафоричност]]“'' - [[Вестник Пулс|в. „Пулс“]], №39 | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Надникване в бъдещето. Фантастиката - въображение и действителност]]“'' - [[Вестник Литературен фронт|в. „Литературен фронт“]], №21 | ||
+ | * [[1985 г.]] - ''„[[Карнавалът срещу Апокалипсиса]]“'' - [[Вестник Народна култура|в. „Народна култура“]], №30 | ||
+ | * [[1986 г.]] - ''„[[Фантастиката на Любен Дилов]]“'' - [[Вестник Учителско дело|в. „Учителско дело“]], №34 | ||
+ | * [[1988 г.]] - ''„[[Защо младата фантастика бяга от социалните въпроси?]]“'' - [[Вестник Пулс|в. „Пулс“]], №43 | ||
+ | |||
+ | === На руски език === | ||
+ | |||
+ | ==== Фантастика ==== | ||
+ | |||
+ | ===== Участие в съвместни издания ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1990 г.]] - ''„Холод и пламя“'' (сборник) - [[Издателство София Прес|издателство „София Прес“]] | ||
+ | ** ''„[[Екология и научна фантастика]]“'' (статия) | ||
+ | |||
+ | == Източници == | ||
+ | |||
+ | * {{От Уикипедия|Елка Константинова|755063}} | ||
+ | |||
+ | [[Категория:Фантастолози|Константинова, Елка]] | ||
+ | [[Категория:Рецензенти|Константинова, Елка]] | ||
+ | [[Категория:Редактори|Константинова, Елка]] | ||
+ | [[Категория:Носители на награда Гравитон|Константинова, Елка]] |
Текуща версия към 00:51, 15 март 2017
Елка Константинова | |
литературовед | |
Елка Константинова. 1994 г. | |
Биографични данни: | |
Родена на: | 25 май 1932 г. |
Родена в: | София |
Критик: | |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Елка Георгиева Константинова е литературовед и политик. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература.
Съдържание
Биография[редактиране]
Елка Константинова e родена в София на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“.
От 1966 г. до 1967 г. Елка Константинова е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел „Критика“ във вестник „Народна култура“ и списание „Септември“. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). От 1974 до 1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 до 1990 г. е преподавател по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1990 г. защитава професорска титла.
Елка Константинова е сред инициаторите на възстановяването на Радикалдемократическата партия — от декември 1989 г. до юни 1993 г. е председател на партията. Директор на вестник „Век 21“ (1990–1991 г.) Тя е народен представител в VII Велико Народно събрание (1990–1991 г.) и XXXVI Народно събрание (1991 г.), министър на културата в правителството на Филип Димитров (1991–1992 г.).
От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша.
Владее полски, френски и руски език.
Награди[редактиране]
- 1998 г. - Награда за фантастика „Гравитон“ за критика.
- 2002 г. - „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
- 2012 г. - На 7 май получава орден Св. св. Кирил и Методий.
Произведения[редактиране]
Публикува статии във в. „Литературен фронт“, в. „Литературен форум“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, сп. „Летописи“, сп. „Литературна мисъл“, „Век 21“, в. „Литературен вестник“ и др. Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др.
Съставител, редактор и рецензент на редица художествени (включително научнофантастични) и научни издания.
Участва в съставянето на литературната част на „Българска енциклопедия А–Я“ (2002 г.)
Авторка е на няколко учебника по литература за средното училище.
Фантастика[редактиране]
Монографии[редактиране]
- 1973 г. - „Фантастика и белетристика“
- 1985 г. - „Фантастика и съвременност“
- 1987 г. - „Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“
- 2003 г. - „Павел Вежинов и философското мислене на фантастиката“
- 2004 г. - „Идеите на научната фантастика на социалистическия реализъм“
Статии[редактиране]
- 1968 г. - „Някои проблеми на един нов жанр“
- 1971 г. - „Съвременност в бъдещето“
- 1972 г. - „За българската научна фантастика“
- 1973 г. - „Какво ни дава научната фантастика (в литературата)“
- 1977 г. - „Фантастиката през 76-та“
- 1977 г. - „Любен Дилов и неговият научнофантастичен роман“
- 1979 г. - „Засилване на сатиричното начало“
- 1980 г. - „За функциите на фантастичното в българската художествена проза“
- 1981 г. - „Един жанр в развитие: Ролята на фантастичното в българската литература“
- 1983 г. - „Коя фантастика е в криза?“
- 1983 г. - „Предупреждението на учения и писателя“
- 1983 г. - „Антиутопична социално-политическа сатира“
- 1984 г. - „Съвременната българска фантастична литература“
- 1984 г. - „Споровете около фантастиката“
- 1984 г. - „Българският научно-фантастичен роман и неговият създател /Георги Илиев/“
- 1984 г. - „Функциите на фантастичното в художествената ни съвременна проза“
- 1985 г. - „Автентизъм и метафоричност“
- 1985 г. - „Карнавалът срещу Апокалипсиса“
- 1985 г. - „Надникване в бъдещето. Фантастиката - въображение и действителност“
- 1985 г. - „Съвременни идеи във фолклорно-приказни одежди“
- 1986 г. - „Фантастиката на Любен Дилов“
- 1987 г. - „Проекция на съвременността“
- 1987 г. - „Блаженство или страшна смърт“
- 1988 г. - „Защо младата фантастика бяга от социалните въпроси?“
- 1990 г. - „Екология и научна фантастика“ (на руски език)
Рецензии[редактиране]
- 1970 г. - „Човекът и скафандърът“ (за романа „Тежестта на скафандъра“ от Любен Дилов) - сп. „Пламък“, №10
Нефантастика[редактиране]
- 1970 г. - „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“
- 1974 г. - „Камен Калчев“
- 1977 г. - „Георги Караславов. Творечски портрет“, с второ издание през 1986 г.
- 1977 г. - „Наблюдения над литературното развитие“
- 1979 г. - „Развитие на разказа и повестта 1944-1956“
- 1980 г. - „Априлски дъждове“
- 1980 г. - „Самобитно и общочовешко“
- 1985 г. - „Силуети от вчера и днес“
- 1987 г. - „Българският разказ от вчера и днес“
- 1988 г. - „Николай Лилиев“
- 1992 г. - „Лечебната сила на литературата“
- 2002 г. - „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“
- 2003 г. - „Елин Пелин и родните простори“
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1973 г. - „Фантастика и белетристика /в съвременната българска литература/“ (изследване) - изд. „Български писател“
- 1985 г. - „Фантастика и съвременност“ (изследване) - изд. „Наука и изкуство“
- 1987 г. - „Въображаемото и реалното: Фантастиката в българската художествена проза“ (изследване) - изд. „Климент Охридски“
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1977 г. - „Фантастика '76“ (антология) - издателство „Народна младеж“
- „Фантастиката през 76-та“ (статия)
- 1987 г. - „Ръка към бъдещето“ (сборник) - Издателство „Дом на литературата за деца и юноши“
- „Проекция на съвременността“ (статия)
Публикации в периодика[редактиране]
- 1968 г. - „Някои проблеми на един нов жанр“ - в. „Литературен фронт“, №43
- 1971 г. - „Съвременност в бъдещето“ - в. „Народна младеж“, №16
- 1972 г. - „За българската научна фантастика“ - сп. „Пламък“, бр. 2
- 1973 г. - „Какво ни дава научната фантастика (в литературата)“ - в. „Студентска трибуна“, №18
- 1980 г. - „За функциите на фантастичното в българската художествена проза“ - сп. „Литературна мисъл“, бр. 10
- 1981 г. - „Един жанр в развитие: Ролята на фантастичното в българската литература“ - в. „Литературен фронт“, №52
- 1983 г. - „Коя фантастика е в криза?“ - в. „АБВ“, №18
- 1984 г. - „Българският научно-фантастичен роман и неговият създател /Георги Илиев/“ (статия за Георги Илиев) - сп. Хоризонт, №1
- 1984 г. - „Съвременната българска фантастична литература“ - сп. „Литературна мисъл“, бр. 6
- 1984 г. - „Споровете около фантастиката“ - в. „АБВ“, №22
- 1984 г. - „Функциите на фантастичното в художествената ни съвременна проза“ - сп. „Език и литература“, бр. 3
- 1985 г. - „Автентизъм и метафоричност“ - в. „Пулс“, №39
- 1985 г. - „Надникване в бъдещето. Фантастиката - въображение и действителност“ - в. „Литературен фронт“, №21
- 1985 г. - „Карнавалът срещу Апокалипсиса“ - в. „Народна култура“, №30
- 1986 г. - „Фантастиката на Любен Дилов“ - в. „Учителско дело“, №34
- 1988 г. - „Защо младата фантастика бяга от социалните въпроси?“ - в. „Пулс“, №43
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
- 1990 г. - „Холод и пламя“ (сборник) - издателство „София Прес“
- „Екология и научна фантастика“ (статия)
Източници[редактиране]
- Тази статия включва текст от статията „Елка Константинова“ в българоезичната Уикипедия.