Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“

Текуща версия към 21:45, 6 декември 2018

Смърт
сборник — диаболизъм
автор:	Владимир Полянов
Издание:	1
Издателски данни:
Издадено в:	България
Език:	български
Кога:	1922 г.
Издателство:	„Аргус“ (1922 г.)

„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от [[Издателство Аргус (1922 г.). В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.). В издателство „Аргус““, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).

Художествен анализ

В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:

• Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
• Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
• Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
• Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
• Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
• Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.

Съдържание

1. „Смърт“
2. „Един гост“
3. „Ерих Райтерер“