Разлика между версии на „Ортодокс“

Текуща версия към 18:15, 15 август 2019

Роман от Григор Гачев.

Съдържание[редактиране]

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Роден в средновековно българско село, малкият Петърчо е отведен от баща си в местния манастир „да го научат на ум и разум“. Една нощ той е посетен в килията си от призрачно наглед момиченце - най-вероятно самодива. Която обаче използва странни думи - „холография“, „компютър“, „трансмитери“... Петърчо заподозира, и с право, че това има нещо общо с най-дяволското нещо на всички времена - машините. От които някога Свети Йосиф Водителят е спасил малцината верни на Бога избраници и ги е довел в обетована земя, далеч от изкушенията на дявола. Но желанието на хлапака да си играе с някого е по-силно от страха.

Нещата се оказват различни от това, което той знае от проповедите на свещениците и ученето си в манастира. Преди много време човечеството е постигнало технологично развитие, което е позволило създаването първо на хора с високотехнологични аугментации, а после и на свръхразуми с необозрима за обикновените хора мощ. За да спасят човечеството от постоянните противоречия и войни, те са му дали възможност да се разсели на огромен брой други светове, разделено по възгледи. Светът, на който живее Петърчо, е именно такъв - поискан и населен тогава от група църковни фанатици, и наричан от хората по околните светове Ортодокс. А светът на малката Христина, известен като Академия, е създаден от добродушни учени, понякога леко мързеливи, но и любопитни. Баща й работи към научен проект, който изучава света на Петърчо, а тя е компютърен талант и любопитна не по-малко от новото си другарче...

Игрите на двамата обаче започват да създават все повече проблеми в манастира. А част от статута на света Ортодокс е, че жителите му не бива да научават за съществуването на външни светове, и за това строго следи Безтелесен свръхразум. Разбрал за играта им, бащата на Христина се опитва да ги раздели. Първата му идея е да се обзаложи с Петърчо кой от двамата ще спечели партия на шах. За гросмайстор не би било никакъв проблем да победи деветгодишно хлапе с четири игри опит... ако хлапето не се окаже шахматен гений. Скоро единственият начин статутът на Ортодокс да не бъде нарушен се оказва Петърчо да бъде изтеглен на Академия - светът на Христина и родителите й - и да бъде осиновен от тях.

Свръхлюбопитният Петърчо се оказва посетен на Академия от кого ли не - включително от Отговорника на Възела от няколкостотин свята, в който се намират Ортодокс и Академия. Използвайки изхвърления от него трансмитер - устройство за мигновено пътуване между светове - двете хлапета се оказват обратно на Ортодокс. А там разбират, че всичко вероятно е сложна игра на Безтелесни, които са благосклонни към обикновените хора, но не се притесняват да ги използват като пешки в плановете си. И че трябва сами да се преборят да открият как да се върнат на Академия.

Задачата не се оказва никак лесно - нито в манастира, нито после в родния дом на Петърчо. Когато успяват да я решат, той решава да остане на родния си свят, но да продължи да се свързва с Христина когато пожелае. С благословията - и кой знае дали не с помощта - на свръхразума, известен като Отговорник на Ортодокс.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Публикации[редактиране]

• 2011 г. - „Алманах ФантАstika/2010-11“
  • Ортодокс: Манастирът (първа част)
• 2012 г. - „Алманах ФантАstika/2012“
  • Ортодокс: Един нов свят (втора част)
• 2015 г. - „Алманах ФантАstika/2013-14“
  • Ортодокс: Между капките (трета част)
• 2018 г. - „Ортодокс“ - издателство „Сердика ИТ“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Фондация „Човешката библиотека“

Критика за романа:[редактиране]

• 2019 г. - „Ортодокс“ - рецензия от Drake (Shadowdance)

Външни връзки[редактиране]

Фейсбук страница „Резерватът“ посветена на света на „Ортодокс“