Разлика между версии на „Разбирането като зрелище“
(Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Разбирането като зрелище | име в оригинал = | друг...) |
|||
| (Не са показани 10 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Разбирането като зрелище |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = Янчо Чолаков |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1995 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = философска фантастика |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| + | '''„Разбирането като зрелище“''' е разказ в жанра [[философска фантастика]] от писателя [[Янчо Чолаков]]. | ||
| − | + | == Сюжет == | |
| + | {{spoilers}} | ||
| + | Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“ | ||
| − | + | {{endspoilers}} | |
| + | |||
| + | == Публикации == | ||
| − | * [[1995 г.]] - [[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)]] | + | * [[1995 г.]] - „[[Историята на Самотния редник (Издателство Офир, 1995)|Историята на Самотния редник]]“ |
| + | * [[2009 г.]] - „[[Упражнения по безсмъртно писане (Издателство Офир, 2009)|Упражнения по безсмъртно писане]]“ | ||
Текуща версия към 20:30, 21 август 2019
| Разбирането като зрелище | |
| Автор(и): | Янчо Чолаков |
|---|---|
| Първо издание: | 1995 г. |
| Жанр(ове): | философска фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Разбирането като зрелище“ е разказ в жанра философска фантастика от писателя Янчо Чолаков.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Разказът, написан през лятото на 1987 г., е построен върху парадокса, наречен „ефект на наблюдателя в квантовата физика“. Астрофизикът Марио Ливио описва тази заблуда в блога на НАСА „Любопитен ум“: „Най-разпространената заблуда е в това, че наблюдателят играе ключова роля в принципа на неопределеност , а именно, че принципът действително зависи от влиянието на наблюдателя върху наблюдаваното явление. Това недоразумение дори е навело някои на извода, че този принцип може непосредствено да бъде приложен към различни всекидневни преживявания.“ В случая героят, наречен Пътника, открива че започва да влияе върху събитията, съответно и върху реалността, само чрез натрапчивото им и привидно безучастно наблюдение... но си задава въпроса дали всъщност е в състояние да ги промени или това е само илюзия. Скоро се появява и втори Зрител, който дебне самия него. Текстът започва с наблюдение (дисекция)на околната среда „като натюрморт“, преминава през заснемането й и завършва с двусмисленото изречение „А под повърхността... под нея би могло да се види... защото имаше... имаше все пак там нещо.“
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
