Разлика между версии на „Йордан Радичков“
(→На унгарски език) |
(→Стил и особености кекв) |
||
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 177: | Ред 177: | ||
* [[1996 г.]] - ''„[[Акустичното гърне (Издателство Неизвестно, 1996)|Акустичното гърне]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]] | * [[1996 г.]] - ''„[[Акустичното гърне (Издателство Неизвестно, 1996)|Акустичното гърне]]“'' (сборник новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]] | ||
* [[1999 г.]] - ''„[[Автострадата (Издателство Неизвестно, 1999)|Автострадата]]“'' (сборник разкази и новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]] | * [[1999 г.]] - ''„[[Автострадата (Издателство Неизвестно, 1999)|Автострадата]]“'' (сборник разкази и новели) - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]] | ||
− | * [[2000 г.]] - ''„[[Пупаво време (Издателство Факел, 2000)|Пупаво време]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Факел]] | + | * [[2000 г.]] - ''„[[Пупаво време (Издателство Факел, 2000)|Пупаво време]]“'' (сборник разкази) - [[Издателство Факел|издателство „Факел“]] |
=== На унгарски език === | === На унгарски език === |
Текуща версия към 16:12, 17 юни 2020
Йордан Радичков | |
Професия: драматург, сценарист | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 24 октомври 1929 г. |
Роден в: | с. Калиманица, околия гр. Фердинанд |
Починал на: | 21 януари 2004 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Жанр(ове): | магически реализъм, фентъзи |
Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, един от класиците на българската литература.
Съдържание
Биография[редактиране]
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, близо до гр. Фердинанд (днес Монтана), което през 1984 г. е разрушено, защото е трябвало да бъде залято от язовир Огоста.
Завършва гимназия в Берковица през 1947 г. В продължение на няколко години се възстановява от заболяване от туберкулоза в санаториум в Искрец и в родното си село.
Работи като кореспондент (1951 г.) и редактор (1952 г.–1954 г.) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954 - 1960 г.), в Българска кинематография (1960 – 1962 г.), като редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962 – 1969 г.).
Радичков е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973 г. – 1986 г.) и заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986 г. – 1989 г.).
Стил и особености[редактиране]
Стилът на писане на Йордан Радичков е специфичен. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Трудно е да бъдат определени стилово - биха могли да бъдат приказка, фентъзи, магически реализъм... Повествованието е напълно свободно: разказът може да започне със средата на сюжета си.
Авторът често илюстрира книгите си сам. Стилът на рисунките му е наивистичен, подобен на детски рисунки, и спомага за създаването на характерната им атмосфера.
Признание и награди[редактиране]
Признание[редактиране]
Според изследване на Светла Девкова произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издаденн в 45 страни в света. Особено ценен в Италия и в скандинавските страни, той е публикувал над сто заглавия в чужбина.
Пиесите му „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“ и „Опит за летене“ са играни в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария, Югославия.
Награди[редактиране]
- През 1984 г. му е присъдена Международната италианска награда „Гринцане Кавур“, учредена от Международното издателско дружество - СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба.
- През 1988 г. е удостоен с шведска държавна награда за заслуги „Северна звезда“.
- През 1993 г. получава специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж.
- През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен „Ханс Кристиан Андерсен“, диплом и грамота.
- През 1996 г. получава наградата „Аскеер“ за цялостен принос в развитието на театралното изкуство.
- През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен за цялостен принос в българската култура.
- През 2003 г. група български интелектуалци предприемат инициатива Йордан Радичков да бъде предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.
Любопитни факти[редактиране]
- Йордан Радичков е известен привърженик на ПФК Славия.
- През 1972 г. Йордан Радичков е сценарист на новогодишната програма на телевизията. Лафовете му от това предаване:
- :„висим като паяци в неловко мълчание“
- :„мамка му и прасе“
- :„а какво да кажем ние с гайдите?“
- влязоха трайно в речта на българина.
Библиография[редактиране]
Фантастика[редактиране]
(Типичните за стила на Радичков произведения са третирани тук като вид фантастика - фентъзи или магически реализъм.)
Романи[редактиране]
- 1966 г. - „Неосветените дворове“
- 1975 г. - „Всички и никой“ (също издаден 1976, 1984)
- 1977 г. - „Прашка“ (също издаден 1979, 1994, 1997)
- 1988 г. - „Ноев ковчег“ (също издаден 1992, допълнено издание)
Повести и новели[редактиране]
- 1969 г. - „Коженият пъпеш“
- 1970 г. - „Козел“
- 1983 г. - „Бомбето“
- 1983 г. - „Дърворезачка“
- 1983 г. - „Козя брада“
- 1983 г. - „По водата“
- 1983 г. - „Дървената кука“
- 1983 г. - „Луда трева“
- 1984 г. - „Верблюд“
- 1997 г. - „Мюре“
Разкази[редактиране]
- 1966 г. - „Убий мухата!“
Пиеси[редактиране]
- 1967 г. - „Суматоха“
- 1974 г. - „Януари“
- 1978 г. - „Зимна поема“
- 1978 г. - „Лазарица“
- 1979 г. - „Опит за летене“
- 1982 г. - „Кошници“
Нефантастика[редактиране]
Разкази[редактиране]
- 1984 г. - „Войничето“
Пътеписи[редактиране]
- 1966 г. - „Неосветените дворове“ (пътепис за Сибир) (също издаден 1969, 1979)
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Сборници[редактиране]
- 1965 г. - „Свирепо настроение“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1967 г. - „Водолей“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1967 г. - „|Козята брада“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1968 г. - „Вятърът на спокойствието“ (сборник новели) - неизвестно издателство
- 1968 г. - „Ние, врабчетата“ (сборник разкази) (също издаден 1977 и 1994) - неизвестно издателство
- 1969 г. - „Коженият пъпеш“ (сборник разкази) - Издателство „Христо Г. Данов“
- 1970 г. - „Скални рисунки“ (сборник новели) - издателство „Български писател“
- 1971 г. - „Човешка проза“ (сборник разкази) - Издателство „Христо Г. Данов“
- 1974 г. - „Как така?“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1974 г. - „Малко отечество“ (сборник разкази) (също издаден 1981) - издателство „Държавно военно издателство“
- 1975 г. - „Спомени за коне“ (сборник разкази и новели) (също издаден 1978, 1980)
- 1977 г. - „Шест малки матрьошки и една голяма“ (сборник разкази) - издателство „Георги Бакалов“
- 1980 г. - „Луда трева“ (сборник разкази) - издателство „Георги Бакалов“
- 1980 г. - „Малка северна сага“ (сборник разкази) - издателство „Български писател“
- 1980 г. - „Педя земя“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1981 г. - „Сребърният пръстен“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1982 г. - „Януари“ (сборник пиеси) - неизвестно издателство
- 1983 г. - „Нежната спирала“ (сборник разкази) (също издаден 1987) - издателство „Български писател“
- 1983 г. - „По водата“ (сборник новели) - неизвестно издателство
- 1984 г. - „Верблюд“ (сборник разкази и новели) - издателство „Георги Бакалов“
- 1984 г. - „Скакалец“ (сборник разкази) - Профиздат
- 1984 г. - „Изпаднали от каруцата на бога“ (сборник разкази, гротески и миниатюри)
- 1985 г. - „Скандинавците“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1985 г. - „Тенекиеното петле“ (сборник новели) - издателство „Партиздат“
- 1990 г. - „Хора и свраки“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1995 г. - „Смокове в ливадите“ (сборник разкази) - неизвестно издателство
- 1996 г. - „Акустичното гърне“ (сборник новели) - неизвестно издателство
- 1999 г. - „Автострадата“ (сборник разкази и новели) - неизвестно издателство
- 2000 г. - „Пупаво време“ (сборник разкази) - издателство „Факел“
На унгарски език[редактиране]
- 1978 г. - В сп. Galaktika - (Унгария)
- Jordan Radicskov. (Йордан Радичков) A bőrdinnye („Коженият пъпеш“) (разказ, превод J. Georgi), old. 31-48
- Jordan Radicskov. (Йордан Радичков) („Странно летящи“) Különös repülő testek (разказ, превод J. Georgi), old. 72-73
Нефантастика[редактиране]
Сборници[редактиране]
- 1959 г. - „Сърцето бие за хората“ (сборник разкази)
- 1961 г. - „Прости ръце“ (сборник разкази)
- 1962 г. - „Обърнато небе“ (сборник разкази)
- 1964 г. - „Шарена черга“ (сборник приказки за деца) (също издаден 1987, допълнено)
- 1965 г. - „Горещо пладне“ (сборник разкази)
- 1969 г. - „Барутен буквар“ (сборник разкази) (също издаден 1972, 1976, 1987)
- 1994 г. - „Малки жабешки истории“ (сборник приказки за деца)
Източници[редактиране]
- Тази статия включва текст от статията „Йордан Радичков“ в българоезичната Уикипедия.
- (Статията в Уикипедия е базирана на материал от Словото, използван с Borislav/Разрешение_Словото разрешение.)
- Био-библиография на Йордан Радичков в сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна