Разлика между версии на „Мит, фантастика, научна фантастика“
м (дребни) |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност. | Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност. | ||
| − | '''1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА''' - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и | + | '''1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА''' - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''. |
'''2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА''' - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ. | '''2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА''' - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си [[фантастология|фантастологична]] дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ. | ||
| − | '''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. | + | '''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност. |
=== Външни връзки === | === Външни връзки === | ||
Версия от 13:56, 22 февруари 2007
Основна фантастологична студия в изследванията върху фантастичното в България. Представлява раздел ІV от колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“, издадена от издателство „Партиздат“ - София през 1981 г.
Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като „Гаргантюа и Пантагрюел“ и радиопостановката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс „Война на световете“.
2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си фантастологична дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО - трета глава. Какво общо може да имат „Гаргантюа и Пантагрюел“ с „Одисея 2001“, или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или „Фантастична симфония“ на Берлиоз с „Обратната страна на Луната“ на Пинк Флойд? Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
