Разлика между версии на „Смърт (Владимир Полянов)“
м |
м (посресване) |
||
| (Не са показани 14 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Смърт |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = Владимир Полянов |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1922 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = диаболизъм |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | + | '''„Смърт“''' е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]]. | |
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта | + | Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост. |
| − | Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския [[диаболизъм]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата | + | Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския [[диаболизъм]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“. |
| − | Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове | + | Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола. |
| − | Героят е пак студент, както в | + | Героят е пак студент, както в „[[Ерих Райтерер]]“. Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели. |
Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата. | Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата. | ||
| − | Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя | + | Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя — подмамен от образа на скъпата жена, той поема на среща с нея, но читателят вече знае, че тя е използвана, за да го накара да се „подчини“ на господаря, организирал балното празненство по отнасяне на душата на поредната жертва. |
== Композиция == | == Композиция == | ||
| − | + | Композицията е рамкова. Във финала почти дословно се повтаря началната част на разказа. За сравнение: | |
| − | '' | + | ''Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените.'' |
| − | |||
| − | + | ''Плахо трептеше кандилото над голямото сребърно разпятие в стаята и по стените бягаха уплашени сенки.'' | |
| − | + | Атрибутите на една религия — кандило, кръстно разпятие — в чиито предания смъртта е била победена, в този разказ са безсилни пред случващото се, неспособни да го предотвратят. Светлината, от плаха и играеща в началото, във финала на разказа липсва, там плахо трепти кандило — като фокусът е на плахостта и на трептенето, т.е. — движението, и всичко това напомня употребата на кандилата при опело на покойник, когато в тях тлее тамян. | |
| + | Сенките от мълчаливи претърпяват трансформация — бягат уплашени. Онова, пред което са се изправили и което се е случило, е било толкова силно и страшно, че всички са ужасени от него. | ||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си. | + | Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си. |
| + | |||
| + | Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря ''„просторен път“'' сред ''„върховна, необятна тишина“''. Той е мъртъв. | ||
| − | |||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| − | ==== | + | ==== Издания в сборници ==== |
| − | * [[1922 г.]] | + | * [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) — [[Издателство Аргус (1922)|Издателство „Аргус“ (1922)]] |
| − | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | |
| − | * [[1989 г.]] | + | ** „Смърт“ — с. 63 — 71 |
| − | ** | ||
| + | === Електронни издания === | ||
| − | [ | + | * [http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm „Смърт“] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 22:58, 27 ноември 2021
| Смърт | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Първо издание: | 1922 г. |
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Смърт“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския диаболизъм), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“.
Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола.
Героят е пак студент, както в „Ерих Райтерер“. Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.
Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата.
Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя — подмамен от образа на скъпата жена, той поема на среща с нея, но читателят вече знае, че тя е използвана, за да го накара да се „подчини“ на господаря, организирал балното празненство по отнасяне на душата на поредната жертва.
Композиция[редактиране]
Композицията е рамкова. Във финала почти дословно се повтаря началната част на разказа. За сравнение:
Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените.
Плахо трептеше кандилото над голямото сребърно разпятие в стаята и по стените бягаха уплашени сенки.
Атрибутите на една религия — кандило, кръстно разпятие — в чиито предания смъртта е била победена, в този разказ са безсилни пред случващото се, неспособни да го предотвратят. Светлината, от плаха и играеща в началото, във финала на разказа липсва, там плахо трепти кандило — като фокусът е на плахостта и на трептенето, т.е. — движението, и всичко това напомня употребата на кандилата при опело на покойник, когато в тях тлее тамян.
Сенките от мълчаливи претърпяват трансформация — бягат уплашени. Онова, пред което са се изправили и което се е случило, е било толкова силно и страшно, че всички са ужасени от него.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си.
Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря „просторен път“ сред „върховна, необятна тишина“. Той е мъртъв.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в сборници[редактиране]
- 1922 г. — „Смърт“ (сборник диаболични разкази) — Издателство „Аргус“ (1922)
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- „Смърт“ — с. 63 — 71
