Разлика между версии на „Произшествие“
м (→Съдържание) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Произшествие |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | + | '''„Произшествие“''' е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]]. | |
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Този кратък разказ на Владимир Полянов има само двама герои – Смъртта и жената, която е негова жертва. „Негова”, защото Смъртта и тук е мъж, при това – надарен с качества на скучаещ в лятната градска жега млад кавалер. Тонът и размерът на това произведение го доближават до жанра на фейлетона. | + | Този кратък разказ на Владимир Полянов има само двама герои – Смъртта и жената, която е негова жертва. „Негова”, защото Смъртта и тук е мъж, при това – надарен с качества на скучаещ в лятната градска жега млад кавалер. Тонът и размерът на това произведение го доближават до жанра на фейлетона. |
| − | Случката е просто скицирана. Зловеща шега, събрана едва на три странички в това издание – отнемането на живота на героинята е неочаквано хрумване, както на Този, на когото е привлякла вниманието, така и на автора. | + | Случката е просто скицирана. Зловеща шега, събрана едва на три странички в това издание – отнемането на живота на героинята е неочаквано хрумване, както на Този, на когото е привлякла вниманието, така и на автора. |
Иронията към големия град и неговия уж бурен живот са очевидни. Авторът със саркастичен тон предава напъните на вестниците да разнообразят скуката на лятото, когато красивите дами са на курорт. Има война, но това никого не засяга от останалите столични безделници. Някакъв писател слухтял из парковете и описвал в разкази впечатленията си. Вестник „Дума” пускал по 100 реда глупости, наречени „Изкуство и критика”. Мъжете се събирали пред магазините да оглеждат минаващите дами и това, което прозира през роклите им, когато слънцето е зад гърба им. | Иронията към големия град и неговия уж бурен живот са очевидни. Авторът със саркастичен тон предава напъните на вестниците да разнообразят скуката на лятото, когато красивите дами са на курорт. Има война, но това никого не засяга от останалите столични безделници. Някакъв писател слухтял из парковете и описвал в разкази впечатленията си. Вестник „Дума” пускал по 100 реда глупости, наречени „Изкуство и критика”. Мъжете се събирали пред магазините да оглеждат минаващите дами и това, което прозира през роклите им, когато слънцето е зад гърба им. | ||
| − | + | == Сюжет == | |
| − | == | ||
| − | |||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
Разказът започва със следната картина – градът през лятото, жега, скука. „Смъртта решава да се влюби в първата жена, която срещне”. С нрави на млад и своенравен кавалер вижда как струпаните на улицата мъже зяпат уж слънцето през прозрачната пола на една млада нервна дама. Тя очевидно чака някого, гледа сребърното си часовниче. Смъртта приближава, сваля шапка да се запознаят. Жената минава на другия тротоар, тя не чува, вижда човека, когото е чакала, обясняват се бурно. Смъртта иска да получи внимание, казва, че е бил преди другия. Тя решава да изостави закъснелия си любим, но се колебае, тръгва, връща се, Смъртта върви след нея и говори в ухото ú. Качва се в един фиат и сгазва дамата, а когато тялото ú остава да лежи и восъчна бледност покрива лицето ú, Смъртта се навежда и галантно целува нежната ръка на дамата, в която се е влюбила. И е имала в този ден. Вечерта идва, Смъртта чете вестник, доволно изтегната. И негодува превзето, че са нарекли галантния жест на отнемането на живота на жената „шофьорско безумие”. | Разказът започва със следната картина – градът през лятото, жега, скука. „Смъртта решава да се влюби в първата жена, която срещне”. С нрави на млад и своенравен кавалер вижда как струпаните на улицата мъже зяпат уж слънцето през прозрачната пола на една млада нервна дама. Тя очевидно чака някого, гледа сребърното си часовниче. Смъртта приближава, сваля шапка да се запознаят. Жената минава на другия тротоар, тя не чува, вижда човека, когото е чакала, обясняват се бурно. Смъртта иска да получи внимание, казва, че е бил преди другия. Тя решава да изостави закъснелия си любим, но се колебае, тръгва, връща се, Смъртта върви след нея и говори в ухото ú. Качва се в един фиат и сгазва дамата, а когато тялото ú остава да лежи и восъчна бледност покрива лицето ú, Смъртта се навежда и галантно целува нежната ръка на дамата, в която се е влюбила. И е имала в този ден. Вечерта идва, Смъртта чете вестник, доволно изтегната. И негодува превзето, че са нарекли галантния жест на отнемането на живота на жената „шофьорско безумие”. | ||
| Ред 33: | Ред 31: | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 39: | Ред 37: | ||
==== Издания в сборници ==== | ==== Издания в сборници ==== | ||
| − | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство Георги Бакалов]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
| − | + | ** Произшествие — с. 72 — 74 | |
| − | |||
| − | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] | + | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] |
| − | |||
Текуща версия към 11:22, 8 юли 2011
| Произшествие | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Произшествие“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.
Представяне[редактиране]
Този кратък разказ на Владимир Полянов има само двама герои – Смъртта и жената, която е негова жертва. „Негова”, защото Смъртта и тук е мъж, при това – надарен с качества на скучаещ в лятната градска жега млад кавалер. Тонът и размерът на това произведение го доближават до жанра на фейлетона.
Случката е просто скицирана. Зловеща шега, събрана едва на три странички в това издание – отнемането на живота на героинята е неочаквано хрумване, както на Този, на когото е привлякла вниманието, така и на автора.
Иронията към големия град и неговия уж бурен живот са очевидни. Авторът със саркастичен тон предава напъните на вестниците да разнообразят скуката на лятото, когато красивите дами са на курорт. Има война, но това никого не засяга от останалите столични безделници. Някакъв писател слухтял из парковете и описвал в разкази впечатленията си. Вестник „Дума” пускал по 100 реда глупости, наречени „Изкуство и критика”. Мъжете се събирали пред магазините да оглеждат минаващите дами и това, което прозира през роклите им, когато слънцето е зад гърба им.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Разказът започва със следната картина – градът през лятото, жега, скука. „Смъртта решава да се влюби в първата жена, която срещне”. С нрави на млад и своенравен кавалер вижда как струпаните на улицата мъже зяпат уж слънцето през прозрачната пола на една млада нервна дама. Тя очевидно чака някого, гледа сребърното си часовниче. Смъртта приближава, сваля шапка да се запознаят. Жената минава на другия тротоар, тя не чува, вижда човека, когото е чакала, обясняват се бурно. Смъртта иска да получи внимание, казва, че е бил преди другия. Тя решава да изостави закъснелия си любим, но се колебае, тръгва, връща се, Смъртта върви след нея и говори в ухото ú. Качва се в един фиат и сгазва дамата, а когато тялото ú остава да лежи и восъчна бледност покрива лицето ú, Смъртта се навежда и галантно целува нежната ръка на дамата, в която се е влюбила. И е имала в този ден. Вечерта идва, Смъртта чете вестник, доволно изтегната. И негодува превзето, че са нарекли галантния жест на отнемането на живота на жената „шофьорско безумие”.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в сборници[редактиране]
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство Георги Бакалов, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- Произшествие — с. 72 — 74
