Разлика между версии на „България в чуждестранната НФ“
От БГ-Фантастика
(→Виктор Конецки) |
(→Майкъл Муркок) |
||
(Не са показани 11 междинни версии от 9 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. | + | [[Категория:Чуждестранни връзки]] |
+ | България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика. | ||
+ | |||
+ | Списъкът е сортиран по фамилия на автора/име на произведението. | ||
+ | |||
+ | == Алф == | ||
+ | |||
+ | * В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | ||
+ | |||
+ | == Джослин Брук == | ||
+ | |||
+ | * Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | ||
+ | |||
+ | == Кир Буличов == | ||
+ | |||
+ | * В ''„Последната война“'' двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. '' (Източник: [[Дилян Благов]]) '' | ||
+ | * В повестта ''„Инопланетяне“'' Кир Буличов споменава България в думите на Катка: ''„Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“'' '' (Източник: [[Ангел Тодоров]]) '' | ||
+ | * В разказа ''„Получихме златни рибки“'' главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. '' (Източник: [[Григор Гачев]]) '' | ||
== Жул Верн == | == Жул Верн == | ||
− | * Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците | + | * Романът ''„Дунавският лоцман“'' е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците — Иван, са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.) |
− | == | + | == Север Гансовски == |
− | * | + | * В разказа ''„Демонът на историята“'' става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. '' (Източник: [[Венециян Тодоров]]) '' |
− | == | + | == Олег Дивов == |
− | * В | + | * В романа ''„Закон фронтира“'' на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър. |
− | == | + | == Виктор Конецки == |
− | * В '' | + | * В книгата ''„Началото на края на комедията“'', издадена от [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]] през [[1982 г.]], се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. ''„И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“'' '' (Източник: Димитър Арбов) '' |
− | |||
== Глен Кук == | == Глен Кук == | ||
− | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. ''(Източник: [[Юрий Илков]])'' | + | * В епоса ''„Хрониките на Черния отряд“'' от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) '' |
+ | |||
+ | == Андрей Лазарчук == | ||
− | == | + | * В алтернативния роман ''„Всички способни да носят оръжие…“'' ([[1997 г.]]) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: [[Венециян Тодоров]]) |
+ | |||
+ | == Майкъл Муркок == | ||
− | * В | + | * В цикъла ''„Легенди за руническия жезъл“'' героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ ([http://www.chitanka.info:82/lib/text/588 „Амулетът на лудия бог“]) '' (Източник: [[Калин Ненов]]) '' |
== Виктор Пелевин == | == Виктор Пелевин == | ||
Ред 30: | Ред 50: | ||
* В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати. | * В повестта ''„ОМОН РА“'' се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати. | ||
* В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''. | * В ''„Принцът на Госплан“'' става дума за ''„калпава българска дискета“''. | ||
+ | * През 1990 г. на една среща в Ялта Пелевин се запознава с [[Вал Тодоров]] и получава от него руски превод на „[[Иркала, страната на мъртвите]]“. Сравнете тази книга с шумерските халюцинации на героя от „П generation“ и сами преценете дали няма влияние. Източник: [[Атанас П. Славов]]. | ||
− | == | + | == Фредерик Пол == |
− | * | + | * Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа ''„Джем“''. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. '' (Източник: [[Юлиян Стойнов]], към предговора на ''„Венериански търговци“'' от Фредерик Пол) '' |
− | |||
− | |||
− | == | + | == Джоан Роулинг == |
− | * В | + | * В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. ([http://imdb.com/name/nm1648506/ инфо в IMDB]) '' (Източник: [[Григор Гачев]], поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]]) '' |
− | == | + | == Аркадий и Борис Стругацки == |
− | * В повестта | + | * В повестта ''„Охлюв по склона“'' един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. '' (Източник: [[Владимир Зарков]]) '' |
− | == | + | == Хърбърт Уелс == |
− | * В | + | * В ''„Освободеният свят“'' България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. '' (Източник: Юрий Йорданов, поправки от [[Потребител:Nightstalker|Nightstalker]], [http://www.gutenberg.org/etext/1059 пълния текст]) '' |
+ | * В класиката ''„Когато спящият се събуди“'' плащанията се извършват в „лева“. '' (Източник: [[Юрий Илков]]) '' | ||
− | == | + | == Александър Щеголев == |
− | * В | + | * В повестта му ''„Пик Жилина“'' се твърди, че героят от ''„Гадкие лебеди“'' („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. '' (Източник: [[Атанас П. Славов]]) '' |
== Владимир Щербаков == | == Владимир Щербаков == | ||
* Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]]) | * Руският писател-фантаст е автор на разказа ''„Встреча в Ловече“'', където споменава ''„древния тракийски град на река Осъм“'', разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: ''„Всеки камък тук е паметник.“'' (Източник [[Венециян Тодоров]]) | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− |
Текуща версия към 20:47, 29 юни 2015
България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика.
Списъкът е сортиран по фамилия на автора/име на произведението.
Съдържание
Алф[редактиране]
- В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. (Източник: Ангел Тодоров)
Джослин Брук[редактиране]
- Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. (Източник: Ангел Тодоров)
Кир Буличов[редактиране]
- В „Последната война“ двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. (Източник: Дилян Благов)
- В повестта „Инопланетяне“ Кир Буличов споменава България в думите на Катка: „Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“ (Източник: Ангел Тодоров)
- В разказа „Получихме златни рибки“ главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. (Източник: Григор Гачев)
Жул Верн[редактиране]
- Романът „Дунавският лоцман“ е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците — Иван, са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)
Север Гансовски[редактиране]
- В разказа „Демонът на историята“ става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. (Източник: Венециян Тодоров)
Олег Дивов[редактиране]
- В романа „Закон фронтира“ на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.
Виктор Конецки[редактиране]
- В книгата „Началото на края на комедията“, издадена от издателство „Георги Бакалов“ през 1982 г., се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. „И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“ (Източник: Димитър Арбов)
Глен Кук[редактиране]
- В епоса „Хрониките на Черния отряд“ от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)
Андрей Лазарчук[редактиране]
- В алтернативния роман „Всички способни да носят оръжие…“ (1997 г.) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: Венециян Тодоров)
Майкъл Муркок[редактиране]
- В цикъла „Легенди за руническия жезъл“ героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ („Амулетът на лудия бог“) (Източник: Калин Ненов)
Виктор Пелевин[редактиране]
- В повестта „ОМОН РА“ се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
- В „Принцът на Госплан“ става дума за „калпава българска дискета“.
- През 1990 г. на една среща в Ялта Пелевин се запознава с Вал Тодоров и получава от него руски превод на „Иркала, страната на мъртвите“. Сравнете тази книга с шумерските халюцинации на героя от „П generation“ и сами преценете дали няма влияние. Източник: Атанас П. Славов.
Фредерик Пол[редактиране]
- Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа „Джем“. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. (Източник: Юлиян Стойнов, към предговора на „Венериански търговци“ от Фредерик Пол)
Джоан Роулинг[редактиране]
- В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. (инфо в IMDB) (Източник: Григор Гачев, поправки от Nightstalker)
Аркадий и Борис Стругацки[редактиране]
- В повестта „Охлюв по склона“ един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. (Източник: Владимир Зарков)
Хърбърт Уелс[редактиране]
- В „Освободеният свят“ България не се споменава пряко, но един от антагонистите е „Фердинанд Чарлс, Крал на Балканите“, известен с прякора „Славянската лисица“. (Източник: Юрий Йорданов, поправки от Nightstalker, пълния текст)
- В класиката „Когато спящият се събуди“ плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)
Александър Щеголев[редактиране]
- В повестта му „Пик Жилина“ се твърди, че героят от „Гадкие лебеди“ („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. (Източник: Атанас П. Славов)
Владимир Щербаков[редактиране]
- Руският писател-фантаст е автор на разказа „Встреча в Ловече“, където споменава „древния тракийски град на река Осъм“, разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: „Всеки камък тук е паметник.“ (Източник Венециян Тодоров)