Разлика между версии на „България, тази вечна ерес“
м (вчесване) |
|||
| (Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| жанр = игрално-документален | | жанр = игрално-документален | ||
| вид-изкуство = кино | | вид-изкуство = кино | ||
| − | | вид = | + | | вид = филм |
| цикъл = | | цикъл = | ||
| предходно = | | предходно = | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Файл:Slide01x.jpg|рамка|дясно]] | [[Файл:Slide01x.jpg|рамка|дясно]] | ||
| − | == Оператори | + | == Оператори == |
| − | |||
Кирил Проданов и Михаил Боевски | Кирил Проданов и Михаил Боевски | ||
| + | == Музика == | ||
| − | + | Митко Льолев, „Булгара“ и Котарашки | |
| − | |||
| − | |||
| − | Митко Льолев, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | == Участвуват == | ||
| − | ''В главните роли:'' Калоян Патерков, Тезджан Ферад | + | ''В главните роли:'' Калоян Патерков, Тезджан Ферад, Иво Желев, Йордан Данчев |
| − | ''Като драматизирани версии на самите себе си членовете на [[Клуб Иван Ефремов]]:'' | + | ''Като драматизирани версии на самите себе си членовете на [[Клуб Иван Ефремов|клуб „Иван Ефремов“]]:'' |
[[Атанас П. Славов]], [[Юрий Илков]], [[Тодор Ялъмов]] и [[Николай Теллалов]]. | [[Атанас П. Славов]], [[Юрий Илков]], [[Тодор Ялъмов]] и [[Николай Теллалов]]. | ||
| − | + | == Синопсис == | |
| − | |||
| − | |||
| − | == Синопсис | ||
Еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата. | Еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата. | ||
| Ред 51: | Ред 43: | ||
Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама. | Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама. | ||
| − | Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части: | + | Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части: |
| + | |||
• Край огъня: Перелик, където се срещате с Диана, или по-скоро Цар Чочо ви сблъсква един в друг. | • Край огъня: Перелик, където се срещате с Диана, или по-скоро Цар Чочо ви сблъсква един в друг. | ||
| + | |||
• На морето: Кария, където празнувате Джулая заедно с племето на слънцепоклонниците и езичника Диомед – онзи шантав пророк, който диша дима над чуждите сънища. | • На морето: Кария, където празнувате Джулая заедно с племето на слънцепоклонниците и езичника Диомед – онзи шантав пророк, който диша дима над чуждите сънища. | ||
| + | |||
• На земята: Тракия, където кукери, нестинари, каракачани, прорицатели и всевъзможни купонджии се събират за среднощни вакханалии и сутрешни ритуали на пречистване чрез огън. | • На земята: Тракия, където кукери, нестинари, каракачани, прорицатели и всевъзможни купонджии се събират за среднощни вакханалии и сутрешни ритуали на пречистване чрез огън. | ||
| + | |||
• Горната земя: Бесика, където отец Нектарий обяснява невъзможното, а по-късно танцувате с Белите братя край очите на Рила. | • Горната земя: Бесика, където отец Нектарий обяснява невъзможното, а по-късно танцувате с Белите братя край очите на Рила. | ||
| + | |||
• Долната земя: Иркала, където вилнеят анархисти и менади, а Маркос знае пътя през Тенарската порта. | • Долната земя: Иркала, където вилнеят анархисти и менади, а Маркос знае пътя през Тенарската порта. | ||
| + | |||
• Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера е Пъпът на света (Axis Mundi), картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания. | • Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера е Пъпът на света (Axis Mundi), картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания. | ||
| + | |||
• Избата на Залмоксис е пещерата, в която се страхуваш да влезеш, но която може би крие съкровището, което търсиш, както подсказва Валентин Гностик, а ти разбираш какво е Демиургия. | • Избата на Залмоксис е пещерата, в която се страхуваш да влезеш, но която може би крие съкровището, което търсиш, както подсказва Валентин Гностик, а ти разбираш какво е Демиургия. | ||
| + | |||
• Край езерото: Орфеика, където... | • Край езерото: Орфеика, където... | ||
| Ред 67: | Ред 67: | ||
Преживей го, бъди променен, кажи на другите! | Преживей го, бъди променен, кажи на другите! | ||
| − | + | == Признания == | |
| − | |||
| − | == Признания | ||
| − | |||
| − | |||
Премиера на Международен София Филм Фест 8.03.2014 | Премиера на Международен София Филм Фест 8.03.2014 | ||
| Ред 83: | Ред 79: | ||
Участие на арт фестивал VT CAN - cinema, air, nature във Велико Търново 29.08.2014 | Участие на арт фестивал VT CAN - cinema, air, nature във Велико Търново 29.08.2014 | ||
| − | Участие на младежки фестивал | + | Участие на младежки фестивал „Различният поглед“ в Стара Загора 20.09.2014 |
| − | Участие на Фестивал на българския игрален филм | + | Участие на Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 15.10.2014 |
Текуща версия към 18:49, 13 октомври 2016
| България, тази вечна ерес | |
| Автор(и): | Вал Тодоров |
|---|---|
| Първо издание: | 2013 г. |
| Жанр(ове): | игрално-документален |
| Изкуство: | кино |
| Вид: | филм |
| Бележки: | В пълната си версия филмът е 160 мин. но има и прокатна версия 120 м. |
Филмът „България, тази вечна ерес“ е по сценарий и режисура на Вал Тодоров. Филмът съдържа множество утопично-фантастични елементи.
Съдържание
Оператори[редактиране]
Кирил Проданов и Михаил Боевски
Музика[редактиране]
Митко Льолев, „Булгара“ и Котарашки
Участвуват[редактиране]
В главните роли: Калоян Патерков, Тезджан Ферад, Иво Желев, Йордан Данчев
Като драматизирани версии на самите себе си членовете на клуб „Иван Ефремов“:
Атанас П. Славов, Юрий Илков, Тодор Ялъмов и Николай Теллалов.
Синопсис[редактиране]
Еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата.
Вървиш по прашните пътища, срещаш различни хора, взираш се в тяхната истина, надяваш се да си един от тях. Но после пак вървиш по нови пътища, през полета, гори, равнини, крайбрежия, планини и неочаквани сънища. Помниш ли лятото миналата година, когато се видяхме на път за Тюленово. А дали не беше Шабла или пък Делфиново? Влаковете, сборищата, откровенията и отново разклоняващите се пътеки...
Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама.
Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части:
• Край огъня: Перелик, където се срещате с Диана, или по-скоро Цар Чочо ви сблъсква един в друг.
• На морето: Кария, където празнувате Джулая заедно с племето на слънцепоклонниците и езичника Диомед – онзи шантав пророк, който диша дима над чуждите сънища.
• На земята: Тракия, където кукери, нестинари, каракачани, прорицатели и всевъзможни купонджии се събират за среднощни вакханалии и сутрешни ритуали на пречистване чрез огън.
• Горната земя: Бесика, където отец Нектарий обяснява невъзможното, а по-късно танцувате с Белите братя край очите на Рила.
• Долната земя: Иркала, където вилнеят анархисти и менади, а Маркос знае пътя през Тенарската порта.
• Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера е Пъпът на света (Axis Mundi), картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания.
• Избата на Залмоксис е пещерата, в която се страхуваш да влезеш, но която може би крие съкровището, което търсиш, както подсказва Валентин Гностик, а ти разбираш какво е Демиургия.
• Край езерото: Орфеика, където...
Кой обаче е Иво? И защо те води из тези зимни релефи една година по-късно?
Тази ерес е уникален картографски апокриф, създаден напук на железни канони и правоверни предписания. Тя предизвиква сетивен хедонизъм и духовен катарзис. Тази ерес е като роман, за който Хулио Кортасар пише, че прилича на лук – външната обвивка има жанр и сюжет, вътрешната е метафизичен дискурс, още по-дълбоко са митичните архетипи, а в ядрото се крие Тетраграматон.
Преживей го, бъди променен, кажи на другите!
Признания[редактиране]
Премиера на Международен София Филм Фест 8.03.2014
Номиниран за най-добра режисура и най-добро операторско майсторство за Наградите на Българската филмова академия 6.06.2014
Награден на II Международен кино и телевизионен фестивал "Cлавянска Приказка". 16.09.2014
Участие на младежки фестивал WakeЪп! 20.06.2014
Участие на арт фестивал VT CAN - cinema, air, nature във Велико Търново 29.08.2014
Участие на младежки фестивал „Различният поглед“ в Стара Загора 20.09.2014
Участие на Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 15.10.2014
