Разлика между версии на „Теут се бунтува“
От БГ-Фантастика
(→Любопитни моменти от романа) |
|||
| (Не са показани 14 междинни версии от 8 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Теут се бунтува |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | автор | + | | автор = Георги Илиев |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1933 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[научна фантастика]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = роман |
}} | }} | ||
| − | + | '''„Теут се бунтува“''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]] Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година). | |
| − | |||
| − | |||
| − | ''' | ||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| Ред 21: | Ред 18: | ||
# ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си. | # ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си. | ||
# ''Врагът'' - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел [[Сабин]] го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в [[Опор]] и лъчерадите в [[Ослен]]. | # ''Врагът'' - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел [[Сабин]] го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в [[Опор]] и лъчерадите в [[Ослен]]. | ||
| − | # ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони | + | # ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен. |
# ''Огнище'' - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена. | # ''Огнище'' - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена. | ||
| Ред 27: | Ред 24: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] '' | + | Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''. |
| − | Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е | + | Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
== Композиция == | == Композиция == | ||
| − | Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е | + | Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда. |
== Любопитни моменти от романа == | == Любопитни моменти от романа == | ||
| Ред 41: | Ред 38: | ||
* Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи. | * Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи. | ||
* Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите. | * Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите. | ||
| − | * Героите в | + | * Героите в ''„Теут се бунтува“'' имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им. |
* Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава. | * Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава. | ||
| − | * Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между | + | * Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между ''„добрите“'' герои, които могат да общуват мислено. |
* Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла. | * Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла. | ||
| − | * Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под | + | * Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под ''„храна“'' авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм. |
| − | * Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на | + | * Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на ''„домашен любимец“'' на главния герой Кантемир - люспестото животно [[Гора]], което го следва навсякъде и се държи като куче. |
== Герои, места и термини == | == Герои, места и термини == | ||
| Ред 58: | Ред 55: | ||
* [[Велмира]] | * [[Велмира]] | ||
* [[Росан]] | * [[Росан]] | ||
| − | * [[Несла]] | + | * [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] |
* [[Беливран]] | * [[Беливран]] | ||
* [[Сабин]] | * [[Сабин]] | ||
| Ред 64: | Ред 61: | ||
* [[Батуил]] | * [[Батуил]] | ||
* [[Емар и Ведрин]] | * [[Емар и Ведрин]] | ||
| + | * [[Гора]] | ||
=== Места === | === Места === | ||
| Ред 91: | Ред 89: | ||
== Критически отзиви == | == Критически отзиви == | ||
| − | * Павел Телчаров: | + | * Павел Телчаров: ''„...''„Теут се бунтува“'' се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4) |
| − | == | + | == Публикации == |
* [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр. | * [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр. | ||
| − | |||
* [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев | * [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев | ||
== Източници == | == Източници == | ||
| − | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК | + | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) ''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945) |
| − | * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК | + | * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:39, 7 септември 2012
| Теут се бунтува | |
| Автор(и): | Георги Илиев |
|---|---|
| Първо издание: | 1933 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Теут се бунтува“ е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г. Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).
Съдържание
Съдържание[редактиране]
Романът има 4 глави:
- Затворът - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в Костимел, бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
- Врагът - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел Сабин го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в Опор и лъчерадите в Ослен.
- Лъчите - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
- Огнище - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев „О-Корс“, и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. „Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“ Планетарна столица е Мезград, където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, „Пину“, „к7с“ и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник Велмира - Кантемир - Левина.
Главни герои и съперници са Кантемир (положителен, роден изключителен и различен от другите) и Возан (отрицателен). Возан е „вечният председател на планетарния съвет“, който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор Хотанца. Там пазач е силодеят (робот) Росан. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. Левина е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - Несла и Беливран. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил „жената, която...“. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Композиция[редактиране]
Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е „сън в съня“ - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец Бодене и се събужда.
Любопитни моменти от романа[редактиране]
- Докато е в затвора Хотанца, Кантемир е подлаган на мъчения, чието описание е много интересно. Първо - хирургическата маса е вградена и роботизирана, управлява се със свитъци, които се поставят в четец. Роботът Росан изтезава Кантемир с халюциногени.
- Пак там героят вижда нещо като холограми - лъчеви изображения на любимата си Велмира. Тя му говори и му издава къде е скрит шифърът за отваряне на вратата - в ръката на робота.
- Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
- Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
- Героите в „Теут се бунтува“ имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
- Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
- Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между „добрите“ герои, които могат да общуват мислено.
- Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
- Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под „храна“ авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
- Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на „домашен любимец“ на главния герой Кантемир - люспестото животно Гора, което го следва навсякъде и се държи като куче.
Герои, места и термини[редактиране]
Герои[редактиране]
Главни[редактиране]
Второстепенни[редактиране]
Места[редактиране]
- Теут
- Хотанца
- Бодене
- Мезград
- Костимел
- Пресло
- Морянски пещери
- Опор
- Ослен
- Урдина
- Сомля
- Църнел, Морна, Равна, Тумен
Термини[редактиране]
Критически отзиви[редактиране]
- Павел Телчаров: „...„Теут се бунтува“ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“ (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
Публикации[редактиране]
- 1933 г. - Първо издание - „Теут се бунтува“ (научно-фантастичен роман) - издателство „Светлина“, Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр.
- 1983 г. - Второ издание - „Теут се бунтува“ (научно-фантастичен роман) - издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев
Източници[редактиране]
- Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945) . Пловдив, ИК „Хермес“, 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
- Атлас на българската литература 1915 - 1944. Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2005 г.
