Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
м |
(дообработка) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“]], което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). | |
− | В | + | == Художествен анализ == |
+ | |||
+ | В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление: | ||
* Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко - животинско в природата на една и съща личност. | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко - животинско в природата на една и съща личност. | ||
* Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа. | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа. | ||
Ред 10: | Ред 12: | ||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | # [[Смърт]] | |
+ | # [[Един гост]] | ||
+ | # [[Ерих Райтерер]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | [[Категория: Издания - буква С]] | ||
+ | [[Категория: Издания - Издателство Аргус (1922 г.)]] | ||
+ | [[Категория: Издания - 1922 г.]] | ||
+ | [[Категория: Издания - сборници]] | ||
+ | [[Категория: Издания - Владимир Полянов]] | ||
+ | [[Категория: Издания - диаболизъм]] |
Версия от 14:41, 28 март 2007
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести от Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от Издателство „Аргус“, което е собственост на автора и на Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на това направление:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко - животинско в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които - тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но образите на жени са за героите или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ или до смъртта, или — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.