Разлика между версии на „Упоритият мъртвец“

Версия от 20:02, 20 април 2007

„Упоритият мъртвец“ е диаболичен разказ от Владимир Полянов.

Представяне

Разказът е наситен с атмосфера, напомняща театъра на абсурда и пиесите на Йожен Йонеско. Смъртта на бащата на една голяма фамилия събира всички негови деца. След като се скарват помежду си се оказва, че трупът на бащата е прекалено голям за ковчега, който са донесли от погребалното бюро и всички се заемат да го тъпчат вътре. Внушението на разказа е наистина смразяващ ужас – героите добиват усещането, че бащата е жив и се съпротивлява, че не иска да ги остави на мира, след като е отровил живота им доколкото е можал. Полянов е успял да предаде отчаянието на всеки един от петчленното семейство и степента, в която се чувстват порасналите деца отровени от родителя.

Реалността и нереалността на ситуацията се преплитат в мъчителна агония – той, бащата, ли е мъртъв, или всички са били мъртви от отдавна и просто сега им става ясно това?

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Семейството се събира за смъртта на бащата. Трима синове – Борис (добродушен, чувствителен, художник-изпълнител в един театър, слабичък и измъчен, обича да пие), Васил (сдържан, студен, „измъкнал се от средата си“, сега научен работник), Стефан (най-старият, бивш търговец, сега безработен, с болен черен дроб и дебела, дребна, със свити тънки устни, злобна жена). За Борис смъртта на баща му е „дългоочаквана“. Сестри – Мариола (съпруг – пенсиониран офицер) – тя бди от предната нощ, Роза (станала е певица по ресторантите, бащата я е изпъдил, братът Борис я е прибрал, а после са ѝ дали стаичка на тавана; тя е „срамното петно“ на семейството).

Бащата е едър, бивш търговец, отдавна е уморил крехката си жена, в която е виждал само машина за раждане на деца и поддържане на къщата чиста. След национализацията е разделил дома между децата си, но ги кара да му плащат наем. Всеки е дошъл с тайни надежди и да отхвърли бремето на деспотичния баща. Един иска замяна на апартамента си с неговия, друг – пари, трети – друго. Само Борис жали и се напива с вишновка. Скарват се и започват да се обиждат.

Мариола съобщава, че ковчегът се е оказал малък за едрия им баща и има нужда от помощ да го поставят вътре. Събират се и се мъчат да наврат трупа в ковчега, обаче той не иска и не иска да влезе. Борис проговаря, че той, бащата, ще остане там, между тях. Защото е жив. И добавя, че всеки от тях се е надявал да започне нов живот, но миналото не е мъртвец – да го заковеш в сандък и да го погребеш. То остава още дълго със зловонията си да ги трови, остава у тях. Но този човек не е безсмъртен и ще си отиде.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания

На български език

Самостоятелни издания

• 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
  • „Упоритият мъртвец“ — стр. 196 — 210