Разлика между версии на „4004 година“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(бг-фантастизиране)
(Сюжет)
Ред 21: Ред 21:
 
{{spoilers}}
 
{{spoilers}}
 
Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.
 
Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.
 +
 +
Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите "Фанстастични новели" (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.
 +
 +
Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на "средноголям радиоапарат", които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: "пуснат в обръщение". Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на "Фантастични новели" терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.
 +
 +
Особенно интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард "Толбухин" и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.
 +
 +
В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.
 +
 +
Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира "по-малката сестра" на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени "естествени" тела.
 +
  
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
  
 
{{мъниче}}
 
{{мъниче}}

Версия от 21:54, 10 ноември 2007

Неспокойно съзнание
Автор(и): Александър Геров
Първо издание: 1966 г.
Жанр(ове): научна фантастика
Изкуство: литература
Вид: повест

Поредица:
Предходно: Неспокойно съзнание

Повест от Александър Геров. Продължение на повестта Неспокойно съзнание.

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.

Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите "Фанстастични новели" (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.

Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на "средноголям радиоапарат", които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: "пуснат в обръщение". Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на "Фантастични новели" терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.

Особенно интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард "Толбухин" и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.

В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.

Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира "по-малката сестра" на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени "естествени" тела.


 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 


Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.