Разлика между версии на „Петър Бобев“

Версия от 21:01, 20 юли 2007

Петър Петров Бобев e писател на приключенски романи, научна фантастика, романи за деца, приказки и други.

Биография

Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Живее и учи в София. Рано остава сирак. Баща му - професор по история - умира през 1926 г., а майка му през 1929 г.

През 1937 г. Петър Бобев се дипломира в Агрономическия факултет. През 1937 г. е на работа в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, през 1938 г. е в конезавод „Клементина“. През 1939 г. е приет в школата за запасни офицери, през 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.

През 1941 г. специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. През 1941 г. е мобилизиран.

През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. Пенсионира се през 1974 г. като уважаван банков чиновник.

Умира на 26 април 1997 г. в София.

Приноси към фантастиката

Стил и особености

Започва да пише четиридесетгодишен и то „за домашна употреба“ – разказва приказки на дъщеричката си Ани. Ран Босилек ги харесал и отпечатал в редактираното от него списание „Дружинка“. През 1955 г. под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“. Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ привлича Петър Бобев за редовен сътрудник.

Повестите „Гущерът от ледовете“ (1958 г.), „Белият лоцман“ (1961 г.), „Самотникът от ледената пустиня“ (1963 г.), „Теао Немия“ (1965 г.), „Симба“ и „Вълчата царица“ (1969 г.), „Драгота – морски хайдутин“ (1976 г.), "„Позорът на Один“ (1984 г.) показват умението на писателя да изгражда динамична фабула. Увлекателните приключения, които създава, го превръщат в един от най-четените белетристи. „Заливът на акулите“ (1963 г.), „Жрицата на змията“ (1965 г.), „Галатея“ (1967 г.), „Драконът от Луалаба“ (1968 г.), „Куцият дявол“ (1970 г.), „Опалите на Нефертити“ (1971 г.), „Калиакра“ (1971 г.), „Горан - мечи побратим“ (1973 г.), „Отмъщението на мъртвия инка“ (1976 г.) и много други исторически и приключенски романи излитат под неговото перо, за да утвърдят победата на смелите и предприемчиви герои.

Популярността на Петър Бобев е резултат на денонощен труд, на огромно количество знания, почерпени от научна и справочна литература (писателят никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише), и на дарбата да разказва увлекателно.

Награди и признания

Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с литературната награда на МНП „П.Р.Славейков“ за цялостно му творчество.

Произведения

Фантастика

Романи

• 1968 г. - „Драконът от Луалаба“
• 1971 г. - „Опалите на Нефертити“
• 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“
• 1978 г. - „Светещата гибел“
• 1979 г. - „Разум в бездната“
• 1987 г. - „Зеленият вампир“
• 1987 г. - „Фаетон“
• 1989 г. - „Каменното яйце“
• 1995 г. - „Парола „Херострат““

Повести и новели

• 1958 г. - „Гущерът от ледовете“
• 1967 г. - „Галатея“
• 1984 г. - „Позорът на Один“

Нефантастика

Романи

• 1963 г. - „Свирепия“, роман
• 1965 г. - „Жрицата на змията“, роман за юноши
• 1965 г. - „Заливът на акулите“
• 1970 г. - „Куцият дявол“, приключенски роман
• 1971 г. - „Калиакра“, приключенски роман
• 1973 г. - „Горан - мечи побратим“, роман
• 1979 г. - „Боа и диаманти“, приключенски роман
• 1980 г. - „Мечът на Атила“, роман
• 1984 г. - „Отровният пръстен“, роман
• 1984 г. - „Камбо“, роман за юноши
• 1984 г. - „Тайната книга“, исторически роман
• 1988 г. - „Гладиаторът“, исторически роман
• 1996 г. - „Тигрицата на океана“, роман

Повести и разкази

• 1961 г. - „Белият лоцман“
• 1963 г. - „Самотникът от ледената пустиня“
• 1965 г. - „Теао Немия“
• 1967 г. - „Симба“, повест
• 1969 г. - „Вълчата царица“, приключенска повест
• 1971 г. - „Гонитба из южните морета“, повест
• 1976 г. - „Драгота - морски хайдутин“, повест
• 1988 г. - „Телената обеца“, повест за юноши

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1958 г. - „Гущерът от ледовете“ (научнофантастична повест) - издателство „Народна младеж“
• 1965 г. - „Жрицата на змията“ (роман) - издателство „Народна култура“
• 1965 г. - „Теао Немия“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №93
• 1968 г. - „Драконът от Луалаба“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №107
• 1971 г. - „Опалите на Нефертити“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №116
• 1975 г. - „Белият лоцман. Теао немият“ (роман) - издателство „Български писател“
• 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №129
• 1978 г. - „Светещата гибел“ (роман) - издателство „Отечество“, Библиотека „Фантастика“
• 1979 г. - „Разум в бездната“ (роман) - издателство „Народна младеж“
• 1987 г. - „Зеленият вампир“ (роман) - издателство „Отечество“
• 1988 г. - „Фаетон“ (роман) - издателство „Христо Г. Данов“
• 1989 г. - „Каменното яйце“ (роман) - издателство „Народна младеж“
• 1995 г. - „Парола Херострат“ (роман) - издателство „Христо Ботев“

Статии

• 1979 г. - „Приключения - фантастика - съвременност“, в. „Орбита“

Нефантастика

Разкази и приказки за деца и юноши

• 1955 г. - „Деца на слънцето“, приказки
• 1957 г. - „Все по-високо“, приказки
• 1959 г. - „Заешка пакост“, разкази
• 1960 г. - „Гърбавата ела“, приказки
• 1961 г. - „Кактуси“, разкази за юноши

Рецензии

• 1979 г. - „Пазете се от светещата гибел“ - (рецензия от Георги Цанков) - в. „Литературен фронт“, №11
• 1979 г. - рецензия на романа „Светещата гибел“ от Чавдар Гешев - в. „Литературен фронт“, №14

На руски език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1979 г. - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) - Издателство „София прес” - Превод: Владимир Куц; редактор на перевода Юрий Царвуланов - 224 с.

Публикации в периодика

• 1964 г. - „Добрый закон” („Добрият закон”) (приказка) - сп. „Урал“, № 2, Превод: Л. Стариков - с. 184-185

Публикации в съвместни издания

• 1989 г. - - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев - с.

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Петър Бобев“ в българоезичната Уикипедия.