Разлика между версии на „Клуб Златното перо“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| емблема = | | емблема = | ||
| адрес = | | адрес = | ||
− | | град = | + | | град = София |
| държава = | | държава = | ||
| основатели = [[списание Космос|списание „Космос“]] | | основатели = [[списание Космос|списание „Космос“]] | ||
− | | основаване-ден = | + | | основаване-ден = 12 |
− | | основаване-месец = | + | | основаване-месец = октомври |
| основаване-година = 1969 | | основаване-година = 1969 | ||
| закриване-ден = | | закриване-ден = | ||
| закриване-месец = | | закриване-месец = | ||
− | | закриване-година = | + | | закриване-година = 1971 |
| уебсайт = | | уебсайт = | ||
− | | бележки = | + | | бележки = клубните сбирки се провеждат в редакцията на списанието - бул. „Ленин“ 47 |
}} | }} | ||
+ | '''„Златното перо“''' на списание [[Списание Космос|„Космос“]] е клуб-семинар, първи по рода си в България. Включва автори на фантастични разкази, които са отличени в конкурс на самото списание (възрастовата граница е 18 години). Дузината млади фантасти са ръководени от [[Васил Райков]] – писател и редактор, работещ в редакцията. | ||
− | + | Сбирките се правят веднъж в месеца. На тях гостуват известни имена като [[Димитър Пеев]], [[Любен Дилов]], [[Светозар Златаров]] и др.; обсъждат се разкази, написани от клубните членове; разкриват се някои тайни на пeрото и въображението. Днес тази форма би била наречена ''писателска работилница''. | |
− | + | Понякога сбирките включват и по-различни прояви – например посещение на живописната изложба на [[Стефан Лефтеров]] в СУ „Климент Охридски“ или гостуване на бургаския клуб [[Клуб Терра Фантазия|„Терра Фантазия“]]. На разположение на членуващите в „Златното перо“ е и богатата редакционна библиотека, от която могат да се заемат списания за вкъщи. | |
− | От младите тогава автори са израснали днешните писатели [[Александър Карапанчев]] и [[Светослав Николов]]. | + | От младите тогава автори са израснали днешните писатели [[Александър Карапанчев]], [[Димитър Хаджитодоров]] и [[Светослав Николов]]. |
+ | |||
+ | == Външни връзки == | ||
+ | |||
+ | * [[2012 г.]] - „[[Алманах ФантАstika/2012|ФантAstika 2012]]“ (алманах) - фондация „[[Човешката библиотека|Човешката библиотека“]] | ||
+ | ** ''„[[Златното перо на българската фантастика]]“'' (статия за клуба „Златното перо“) ([http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 текстът онлайн]) |
Версия от 09:19, 9 септември 2014
Клуб | |
Златното перо | |
| |
Координати: | София, България |
---|---|
Основатели: | списание „Космос“ |
Основаване: | 12 октомври 1969 г. |
Закриване: | 1971 г. |
Бележки: | клубните сбирки се провеждат в редакцията на списанието - бул. „Ленин“ 47 |
„Златното перо“ на списание „Космос“ е клуб-семинар, първи по рода си в България. Включва автори на фантастични разкази, които са отличени в конкурс на самото списание (възрастовата граница е 18 години). Дузината млади фантасти са ръководени от Васил Райков – писател и редактор, работещ в редакцията.
Сбирките се правят веднъж в месеца. На тях гостуват известни имена като Димитър Пеев, Любен Дилов, Светозар Златаров и др.; обсъждат се разкази, написани от клубните членове; разкриват се някои тайни на пeрото и въображението. Днес тази форма би била наречена писателска работилница.
Понякога сбирките включват и по-различни прояви – например посещение на живописната изложба на Стефан Лефтеров в СУ „Климент Охридски“ или гостуване на бургаския клуб „Терра Фантазия“. На разположение на членуващите в „Златното перо“ е и богатата редакционна библиотека, от която могат да се заемат списания за вкъщи.
От младите тогава автори са израснали днешните писатели Александър Карапанчев, Димитър Хаджитодоров и Светослав Николов.
Външни връзки
- 2012 г. - „ФантAstika 2012“ (алманах) - фондация „Човешката библиотека“
- „Златното перо на българската фантастика“ (статия за клуба „Златното перо“) (текстът онлайн)