Разлика между версии на „Любен Дилов“
(има какво още да се желае) |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
Роден е на [[25 декември]] [[1927 г.]] в гр. Червен бряг, България. | Роден е на [[25 декември]] [[1927 г.]] в гр. Червен бряг, България. | ||
− | Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над | + | Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн. |
− | Създател е на [[Награда за фантастика Гравитон|наградата за българска фантастика "Гравитон"]]. | + | Създател е на [[Награда за фантастика Гравитон|наградата за българска фантастика "Гравитон"]] през 1990 г. |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
Ред 47: | Ред 47: | ||
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като [[Георги Илиев]] и [[Емил Коралов]] са на практика забравени, а [[Светослав Минков]] е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов. | ||
+ | Дебютира още като студент с разкази във в."Народна младеж". От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е "Гълъби над Берлин" (1952). | ||
Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното. | Първият му роман, ''„[[Атомният човек]]“'', е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В ''„[[Тежестта на скафандъра]]“'' не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В ''„[[Парадоксът на огледалото]]“'' под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В ''„[[Пътят на Икар]]“'' на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В ''„[[Двойната звезда]]“'' основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното. | ||
+ | Носител на награда от “Соцкон`73”, “Еврокон`76” и “К.Чапек” (91) за принос. | ||
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 68: | Ред 70: | ||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
+ | * [[1953 г.]] - ''„[[Гълъби над Берлин]]“''-повест за деца, плод на впечатленията му от Германия, където (заедно със семейството си) прекарва Втората световна война. | ||
* [[1971 г.]] - ''„[[Педагогическа машина]]“'' | * [[1971 г.]] - ''„[[Педагогическа машина]]“'' | ||
* [[1979 г.]] - ''„[[Двойната звезда]]“'' | * [[1979 г.]] - ''„[[Двойната звезда]]“'' | ||
Ред 74: | Ред 77: | ||
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
− | * | + | * [[1977 г.]] - ''„[[Да нахраниш орела]]“'' |
− | |||
* ''„[[Даровете на Бога]]“'' | * ''„[[Даровете на Бога]]“'' | ||
* [[1979 г.]] - ''„[[Дори да си отидат]]“'' | * [[1979 г.]] - ''„[[Дори да си отидат]]“'' | ||
Ред 98: | Ред 100: | ||
* ''„[[Предисторията на едно заболяване]]“'' | * ''„[[Предисторията на едно заболяване]]“'' | ||
* ''„[[Приказка за доброто чудовище]]“'' | * ''„[[Приказка за доброто чудовище]]“'' | ||
− | * ''„[[Пропуснатият шанс]]“'' | + | * [[1981 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс]]“'' |
* ''„[[Пророчицата]]“'' | * ''„[[Пророчицата]]“'' | ||
* ''„[[Среща с непознатото]]“'' | * ''„[[Среща с непознатото]]“'' | ||
Ред 115: | Ред 117: | ||
===== Самостоятелни издания ===== | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
+ | * [[1961 г.]] - ''„[[Почивката на Боян Дарев]]“'' - сборник | ||
* [[1964 г.]] - ''„[[Човекът, който търси]]“'' - 'сборник разказ''; съвместно с [[Димитър Пеев]] и Антон Дончев | * [[1964 г.]] - ''„[[Човекът, който търси]]“'' - 'сборник разказ''; съвместно с [[Димитър Пеев]] и Антон Дончев | ||
+ | * [[1964 г.]] - ''„[[Чуждият човек]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1968 г.]] - ''„[[Тръстиките]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1971 г.]] - ''„[[Моят странен приятел - астрономът]]“'' - сборник | ||
* [[1974 г.]] - ''„[[Пътят на Икар]]“'' - ''роман'' | * [[1974 г.]] - ''„[[Пътят на Икар]]“'' - ''роман'' | ||
+ | * [[1977 г.]] - ''„[[Да нахраниш орела]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1979 г.]] - ''„[[Двойната звезда]]“'' - сборник | ||
* [[1980 г.]] - ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники]]“'' - ''роман за деца'' | * [[1980 г.]] - ''„[[Звездните приключения на Нуми и Ники]]“'' - ''роман за деца'' | ||
* [[1980 г.]] - ''„[[Парадоксът на огледалото]]"''- ''роман'' | * [[1980 г.]] - ''„[[Парадоксът на огледалото]]"''- ''роман'' | ||
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс]]“'' - ''сборник разкази'' | * [[1981 г.]] - ''„[[Пропуснатият шанс]]“'' - ''сборник разкази'' | ||
+ | * [[1982 г.]] - ''„[[Не пушете! Затегнете коланите!]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1983 г.]] - ''„[[Точката на Лагранж]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1987 г.]] - ''„[[Дори да си отидат]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1990 г.]] - ''„[[Ние и другите]]“'' - сборник | ||
+ | * [[1997 г.]] - ''„[[Зеленото ухо]]“'' - сборник, "Избрана фантастика", т.1 | ||
+ | * [[1997 г.]] - ''„[[Наше доказателство за летящите чинии]]“'' - сборник | ||
* [[2002 г.]] - ''„[[Да избереш себе си]]“'' | * [[2002 г.]] - ''„[[Да избереш себе си]]“'' | ||
==== Нефантастика ==== | ==== Нефантастика ==== | ||
+ | * [[1953 г.]] - ''„[[Гълъби над Берлин]]“''-повест, дебютна книга. | ||
* [[1960 г.]] - ''„В един пролетен ден“'' - сборник | * [[1960 г.]] - ''„В един пролетен ден“'' - сборник | ||
* [[1967 г.]] - ''„Помня тази пролет“'' - роман | * [[1967 г.]] - ''„Помня тази пролет“'' - роман |
Версия от 18:22, 5 февруари 2007
Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.
Съдържание
Биография
Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.
Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн.
Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон" през 1990 г.
Стил и особености
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
Дебютира още като студент с разкази във в."Народна младеж". От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е "Гълъби над Берлин" (1952). Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
Носител на награда от “Соцкон`73”, “Еврокон`76” и “К.Чапек” (91) за принос.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1958 г. - „Атомният човек“
- 1963 г. - „Кладенецът на таласъмите“
- 1967 г. - „Многото имена на страха“
- 1969 г. - „Тежестта на скафандъра“
- 1974 г. - „Пътят на Икар“
- 1976 г. - „Парадоксът на огледалото“
- 1983 г. - „До райската планета и назад“
- 1980 г. - „Звездните приключения на Нуми и Ники“
- 1985 г. - „Жестокият експеримент“
- 1986 г. - „Незавършеният роман на една студентка“
Повести и новели
- 1953 г. - „Гълъби над Берлин“-повест за деца, плод на впечатленията му от Германия, където (заедно със семейството си) прекарва Втората световна война.
- 1971 г. - „Педагогическа машина“
- 1979 г. - „Двойната звезда“
- 1995 г. - „Хоминиана и времето“
Разкази
- 1977 г. - „Да нахраниш орела“
- „Даровете на Бога“
- 1979 г. - „Дори да си отидат“
- „Експеримент в криминалния жанр“
- „За Иван, който искаше да излезе“
- „Захарната бучка“
- 1978 г. - „Зеленото ухо“
- „Кварталната градинка“
- „Модна тенденция“
- 1964 г. - „Моят странен приятел - астрономът“
- „На пеещата планета“
- „Напред, човечество“
- 1983 г. - „Наше доказателство за летящите чинии“
- „Не пушете! Затегнете коланите!“
- 1978 г. - „Новогодишна трагедия“
- 1981 г. - „Ограбената истина“
- „Осъзнаването на роботите“
- „Още по въпроса за делфините“
- „Педагогическата машина“
- 1979 г. - „Поредният номер“
- „Последното интервю на Адам Сусбе“
- „Предисторията на едно заболяване“
- „Приказка за доброто чудовище“
- 1981 г. - „Пропуснатият шанс“
- „Пророчицата“
- „Среща с непознатото“
- 1979 г. - „Странните качества на Борис Левиташки“
- „Точката на Лагранж“
- 1982 г. - „Хубавата Елена“
- „Цялата истина около шимпанзето Топси“
- „Шегата на капитана“
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1961 г. - „Почивката на Боян Дарев“ - сборник
- 1964 г. - „Човекът, който търси“ - 'сборник разказ; съвместно с Димитър Пеев и Антон Дончев
- 1964 г. - „Чуждият човек“ - сборник
- 1968 г. - „Тръстиките“ - сборник
- 1971 г. - „Моят странен приятел - астрономът“ - сборник
- 1974 г. - „Пътят на Икар“ - роман
- 1977 г. - „Да нахраниш орела“ - сборник
- 1979 г. - „Двойната звезда“ - сборник
- 1980 г. - „Звездните приключения на Нуми и Ники“ - роман за деца
- 1980 г. - „Парадоксът на огледалото"- роман
- 1981 г. - „Пропуснатият шанс“ - сборник разкази
- 1982 г. - „Не пушете! Затегнете коланите!“ - сборник
- 1983 г. - „Точката на Лагранж“ - сборник
- 1987 г. - „Дори да си отидат“ - сборник
- 1990 г. - „Ние и другите“ - сборник
- 1997 г. - „Зеленото ухо“ - сборник, "Избрана фантастика", т.1
- 1997 г. - „Наше доказателство за летящите чинии“ - сборник
- 2002 г. - „Да избереш себе си“
Нефантастика
- 1953 г. - „Гълъби над Берлин“-повест, дебютна книга.
- 1960 г. - „В един пролетен ден“ - сборник
- 1967 г. - „Помня тази пролет“ - роман
- 1967 г. - „Пътят на верността“ - сборник
- 1975 г. - „Весело и тъжно“ - сборник
- 1977 г. - „Очерк за себе си“ - сборник
- 1988 г. - „Записки на фантаста“ - автобиографична книга
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.