Разлика между версии на „Смърт (Владимир Полянов)“

Версия от 21:18, 3 май 2007

„Смърт“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.

Представяне

Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.

Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския диаболизъм), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“.

Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола.

Героят е пак студент, както в „Ерих Райтерер“. Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.

Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата.

Криминална загадка тук липсва, за разлика от повечето диаболични разкази. За сметка на това смъртта е представена едновременно като приятна и ужасна за героя — подмамен от образа на скъпата жена, той поема на среща с нея, но читателят вече знае, че тя е използвана, за да го накара да се „подчини“ на господаря, организирал балното празненство по отнасяне на душата на поредната жертва.

Композиция

Композицията е рамкова. Във финала почти дословно се повтаря началната част на разказа. За сравнение:

Плаха светлина играеше в кандилото под сребърното разпятие. Мълчаливи сенки трептяха по стените.

Плахо трептеше кандилото над голямото сребърно разпятие в стаята и по стените бягаха уплашени сенки.

Атрибутите на една религия — кандило, кръстно разпятие — в чиито предания смъртта е била победена, в този разказ са безсилни пред случващото се, неспособни да го предотвратят. Светлината, от плаха и играеща в началото, във финала на разказа липсва, там плахо трепти кандило — като фокусът е на плахостта и на трептенето, т.е. — движението, и всичко това напомня употребата на кандилата при опело на покойник, когато в тях тлее тамян.

Сенките от мълчаливи претърпяват трансформация — бягат уплашени. Онова, пред което са се изправили и което се е случило, е било толкова силно и страшно, че всички са ужасени от него.

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си.

Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря "просторен път" сред "върховна, необятна тишина". Той е мъртъв.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания

На български език

Издания в сборници

• 1922 г. — „Смърт“ (сборник диаболични разкази) — Издателство „Аргус“ (1922)
• 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102

• Смърт — с. 63 — 71

Електронно издание

[1]