Разлика между версии на „Любен Дилов“

Версия от 00:17, 4 февруари 2007 (редактиране) Littlebitcr4zy (беседа | приноси) (→‎Романи) ← По-стара редакция		Версия от 15:25, 4 февруари 2007 (редактиране) (връщане) Mandor (беседа | приноси) м (→‎Разкази: - Гьльби -> Гълъби) По-нова редакция →
Ред 87:		Ред 87:
	* ''„[[Цялата истина около шимпанзето Топси]]“''		* ''„[[Цялата истина около шимпанзето Топси]]“''
	* ''„[[Шегата на капитана]]“''		* ''„[[Шегата на капитана]]“''
−	* ''„[[Гьльби над Берлин]]“''	+	* ''„[[Гълъби над Берлин]]“''
	* ''„[[Точката на Лагранж]]“''		* ''„[[Точката на Лагранж]]“''
	* ''„[[Осъзнаването на роботите]]“''		* ''„[[Осъзнаването на роботите]]“''

---

Версия от 15:25, 4 февруари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.

Биография

Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика.

Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон".

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ на преден план е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Библиография

Фантастика

Романи

• „Атомният човек“
• „Парадоксът на огледалото“
• „Пътят на Икар“
• „Звездните приключения на Нуми и Ники“
• „До райската планета и назад“
• „Незавършеният роман на една студентка“
• „Хелиана и времето“
• „Многото имена на страха“
• „Жестокият експеримент“

Повести и новели

• „Двойната звезда“
• „Тежестта на скафандъра“
• „Педагогическа машина“

Разкази

• „Да нахраниш орела“
• „Даровете на Бога“
• „Дори да си отидат“
• „За Иван, който искаше да излезе“
• „Зеленото ухо“
• „Моят странен приятел - астрономът“
• „На пеещата планета“
• „Напред, човечество“
• „Педагогическата машина“
• „Не пушете! Затегнете коланите!“
• „Още по въпроса за делфините“
• „Хубавата Елена“
• „Цялата истина около шимпанзето Топси“
• „Шегата на капитана“
• „Гълъби над Берлин“
• „Точката на Лагранж“
• „Осъзнаването на роботите“
• „Новогодишна трагедия“
• „Наши доказателства за летящите чинии“
• „Поредният номер“
• „Последното интервю на Адам Сусбе“
• „Странните качества на Борис Левиташки“

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.

Външни връзки