Разлика между версии на „Антиутопия“
От БГ-Фантастика
(→Ярки образци на български антиутопични произведения:) |
(→Ярки образци на български антиутопични произведения:) |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
„[[Цветовете на ужаса]]“ - [[Йордан Иванчев]] | „[[Цветовете на ужаса]]“ - [[Йордан Иванчев]] | ||
− | „[[Всичкият блясък на | + | „[[Всичкият блясък на Злото]]“ - [[Николай Светлев]] |
„[[Кастинг за месия]]“ - [[Петър Делчев]] | „[[Кастинг за месия]]“ - [[Петър Делчев]] |
Версия от 12:05, 3 април 2016
Водещо направление в социално-политическата фантастика.
Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където днешните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.
Наричат я също „дистопия“, „роман-предупреждение“ тясно се преплита с направлението на катастрофичната и есхатологичната фантастика.
Основна характеристика на А. е негативния модел на описваното бъдеще.
Според причината за възникване на такъв негативен свят, А. бива класифицирана по различни начини:
- Политико-социална - установяване на подтиснически управленчески режим с доминиране на определена партия, диктатура, идеология, религиозна доктрина и т.н.
- Катастрофична - резултат от природна или техногенна катастрофа и възникнали като последствие социуми подчинени на „оцеляването на всяка цена“ или на финалистки изменения на човечеството.
- Инвазивна - деструктивни последствия от нашествие на пришълци от космоса, други измерения, трансцендентното и т.н.
- Психологични - бъдещ свят възникнал от еволюцията на психични или други мутации на човешкия вид
Ярки образци на български антиутопични произведения:
„Галактическа балада“ - Емил Манов
„Смърт в раковината“ - Агоп Мелконян
„2066“ - Александър Томов
„Цветовете на ужаса“ - Йордан Иванчев