Разлика между версии на „Петър Бобев“
м |
(→Външни връзки) |
||
Ред 234: | Ред 234: | ||
* [[2011 г.]] – [http://kirilshopov.blogspot.com/2011/01/blog-post_04.html Румен Стоянов – „За бразилските думи на Петър Бобев”] | * [[2011 г.]] – [http://kirilshopov.blogspot.com/2011/01/blog-post_04.html Румен Стоянов – „За бразилските думи на Петър Бобев”] | ||
* [[2012 г.]] - [http://www.peterbobev.eu// Сайт за Петър Бобев] | * [[2012 г.]] - [http://www.peterbobev.eu// Сайт за Петър Бобев] | ||
+ | * [[2020 г.]] – „[[Събеседник на своите почитатели]]“ – колажно интервю с Петър Бобев [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47653&rb_v=viewtopic#p47653] |
Текуща версия към 09:12, 7 септември 2020
Петър Бобев | |
писател | |
Професия: агроном, преподавател, банков чиновник | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 9 август 1914 г. |
Роден в: | Горна Оряховица |
Починал на: | 26 април 1997 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Жанр(ове): | приключенска фантастика, научна фантастика, историческа фантастика, приказки |
Петър Бобев Петров e писател на приключенски романи (много от които с фантастичен елемент), научна фантастика, историческа фантастика, романи за юноши, приказки и други литературни произведения.
Съдържание
- 1 Биография
- 2 Литературно поприще
- 3 Приноси към фантастиката
- 4 Награди и признания
- 5 Произведения
- 6 Публикации
- 7 Рецензии за творчеството на Петър Бобев
- 8 Любопитно
- 9 Външни връзки
Биография[редактиране]
Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица, в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г.. На работа е поред в: Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, конезавод „Клементина“, после е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица.
Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г..
През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка. До пенсионирането си през 1974 г. работи като банков чиновник.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Литературно поприще[редактиране]
Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ - привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор основно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо - подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите на Петър Бобев, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели той се доближава до доайена на този род фантастика Жул Верн. Определено може да се каже, че Бобев заема в българската фантастика това място, което в руската е запазено за Александър Беляев - на „местният Жул Верн“.
Награди и признания[редактиране]
Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с литературната награда на МНП „П. Р. Славейков“ за цялостно творчество.
През юли 2014 г. в Акваруама на град Варна се състоя „Чествуване на 100 годишнината от рождението на Петър Бобев“ и издадена юбилейна листовка.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1965 г. - „Теао Немия“
- 1967 г. - „Галатея“
- 1968 г. - „Драконът от Луалаба“
- 1971 г. - „Опалите на Нефертити“
- 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“
- 1978 г. - „Светещата гибел“
- 1979 г. - „Разум в бездната“
- 1979 г. - „Зъбатите демони“
- 1987 г. - „Зеленият вампир“
- 1988 г. - „Фаетон“
- 1989 г. - „Каменното яйце“
- 1991 г. - „Диадемата на орангутана“
- 1995 г. - „Парола „Херострат““
- 1996 г. - „Възмездието на Кали“
Повести и новели[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1963 г. - „Свирепия“, роман
- 1965 г. - „Жрицата на змията“, роман за юноши
- 1965 г. - „Заливът на акулите“
- 1970 г. - „Куцият дявол“, приключенски роман
- 1971 г. - „Калиакра“, приключенски роман
- 1973 г. - „Горан - мечи побратим“, роман
- 1979 г. - „Боа и диаманти“, приключенски роман
- 1980 г. - „Мечът на Атила“, роман
- 1984 г. - „Отровният пръстен“, роман
- 1984 г. - „Камбо“, роман за юноши
- 1984 г. - „Тайната книга“, исторически роман
- 1988 г. - „Гладиаторът“, исторически роман
- 1996 г. - „Тигрицата на океана“, роман
Повести и разкази[редактиране]
- 1961 г. - „Белият лоцман“
- 1963 г. - „Самотникът от ледената пустиня“
- 1967 г. - „Симба“, повест
- 1969 г. - „Вълчата царица“, приключенска повест
- 1971 г. - „Гонитба из южните морета“, повест
- 1976 г. - „Драгота - морски хайдутин“, повест
- 1988 г. - „Телената обеца“, повест за юноши
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1958 г. - „Гущерът от ледовете“ (научнофантастична повест) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №42
- 1961 г. - „Белият лоцман“ (научнофантастична повест) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №60
- 1965 г. - „Жрицата на змията“ (роман) - издателство „Народна култура“
- 1965 г. - „Теао Немия“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №93
- 1967 г. - „Галатея“ (роман) - Издателство „Народна култура“ Поредица Четиво за юноши
- 1968 г. - „Драконът от Луалаба“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №107
- 1971 г. - „Опалите на Нефертити“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №116
- 1975 г. - „Белият лоцман. Теао немия“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“ (роман) - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №129
- 1978 г. - „Светещата гибел“ (роман) - издателство „Отечество“, Библиотека „Фантастика“
- 1979 г. - „Разум в бездната“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1987 г. - „Зеленият вампир“ (роман) - издателство „Отечество“
- 1988 г. - „Фаетон“ (роман) - издателство „Христо Г. Данов“
- 1989 г. - „Каменното яйце“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1995 г. - „Парола Херострат“ (роман) - издателство „Христо Ботев“
- 1998 г. - „Жрицата на змията“ (роман) ІІ издание - издателство „ЖАР - Жанет Аргирова“
- 2015 г. - „Възмездието на Кали. Диадемата на орангутана“ (романи) - Издателство „Труд“
- 2015 г. - „Зъбатите демони“ - Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“
В периодичния печат[редактиране]
- 1978 г. - „Похитителят“. Откъс от научно-фантастична повест. - Петър Бобев. Приложение за наука и техника Радар бр. 41 от 14.Х.1978 г. Към вестник „Септемврийче“, брой 82 (6562) от 14.Х.1978 г. до брой 86 (6566) от 28.Х.1978 г.
Статии[редактиране]
- 1979 г. - „Приключения - фантастика - съвременност“, в. „Орбита“, бр. 28
Нефантастика[редактиране]
Разкази и приказки за деца и юноши[редактиране]
- 1955 г. - „Деца на слънцето“, приказки
- 1957 г. - „Все по-високо“, приказки
- 1959 г. - „Заешка пакост“, разкази
- 1960 г. - „Гърбавата ела“, приказки
- 1961 г. - „Кактуси“, разкази за юноши
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1962 г. – „Белый лоцман“ (1961 – Белият лоцман) – Петр Бобев; пер. с болг.: Ирины Аврамовой; Худож.: Калина Тасева, Юли Минчев, редактор: Е. Зимина; худ. редактор: Д. Карталев; техн. редактор: М. Шишманова; корректор: В. Христова. София: Издателство „Литературы на иностранных языках”, тираж: 50 300 экз.; 124 стр.: с ил.; сдано в набор: 21.II.1962 г.; Государственная типография имени Тодора Димитрова; 25 см, твердый переплет (подвързана), 0,35 р. (на руски език)
- 1979 г. - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) - Издателство „София прес” - Превод: Владимир Куц; редактор на перевода Юрий Царвуланов - 224 с.
Публикации в периодика[редактиране]
- 1964 г. - „Добрый закон” („Добрият закон”) (приказка) - сп. „Урал“, № 2, Превод: Л. Стариков - с. 184-185
Публикации в съвместни издания[редактиране]
- 1989 г. - - „Опалы нефертити” („Опалите на Нефертити“) (роман) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев - с.
На немски език[редактиране]
- 1969 г. - Der Weisse Lotse (1961 – Белият лоцман) – Peter Bobew; Titel der Originalausgabe: Ъелият лоцман (посочено с печатна грешка); издателство: Altberliner Verlag Lucie Groszer, Berlin, DDR (ГДР); Ubertragung aus dem Bulgarischen (превод от български език) von H. Grantscharowa; Einband und Illustrationen (корица и илюстрации) von Karl-Georg Hirsch; Satz: VEB Druckformenherstellungszentrum Leipzig; Druck und Buchbinderei (печат и подвързия): Druckerei „grafia” KG Leipzig; seiten (страници): 156 (на немски език)
- 1976 г. – Die Haifischbucht (1963 – Заливът на акулите) – Petyr Bobew; издателство: Verlag Neues Leben, Berlin, DDR (ГДР); ”Spannend erzahlt” No. 129; Illustrator: Klaus-Dieter Kubat; Ins Deutsche ubertragen von Egon Hartmann; Umschlag: Klaus-Dieter Kubat / Achim Kollwitz; Typografie: Uschi Kosa; Gesamtherstellung: Karl-Marx-Werk Possneck V; Einband: hardcover (подвързана); Seiten (страници): 224; EVP: 4,80 Mark (на немски език)
- 1977 г. – Kaliakra (1971 – Калиакра) – Petеr Bobev; Aus dem bulgarischen ubersetzt von Willi Brukner; Redaction des bulgarischen Textes: Sdravka Tascheva; Kunstlerische Gestaltung und Illustrationen: Stoimen Stoilov; Layout: Vesselin Zakov; Herstellung: Trajanka Jantscheva; Korrektur: Vesselina Kebedshieva; Format: 60/90/16; Druckbogen 25; Saatliche Druckerei BALKAN; Ind. 4001020300, Sofia-Press, 400 стр., 22 см, hardcover (подвързана), няма посочена цена (на немски език)
На английски език[редактиране]
- 1989 г. - Bulgarian Horizons: A Quarterly of Literature, Art and Science
- Тhe wire ring (A novella) (Телената обеца) - Peter Bobev
На полски език[редактиране]
- 1979 г. - Legenda o zlotowlosym jezdzcu (1975 – Предание за златокосата ездачка) – Petyr Bobew; Przeklad z bulgarskiego: Violetta Koseska-Toszewa; Redaktor: Radka Aleksandrowa; Redaktor art.: Kiril Gulemetow; Redaktor techn.: Petyr Janew; Korektor: Krystyna Ujczak-Zlatanowa; Ilustracije: Rumen Skorczew, Wydawnictwo: София: Bulgarski Chudoznik, 16 стр., с ил.; okladka: miekka; 28 см, б. ц., (на полски език)
На румънски език[редактиране]
- 1994 г. – Crocodilul Sacru (в преводе – Свещенный крокодил) (1989 – Каменното яйце) - Petar Bobev (роман); editura (издателство): Doris; locul publicarii (място на издаване): Bucuresti (Букурещ); traducator (преводач) – Tiberiu Iovan; 188 стр.; pret (цена): 4.00 lei; ISBN: 973-96811-0-7 (на румънски език)
Рецензии за творчеството на Петър Бобев[редактиране]
- 1979 г. - „Пазете се - светеща гибел“ - (рецензия от Георги Цанков) - в. „Литературен фронт“, №11
- 1979 г. - рецензия на романа „Светещата гибел“ от Чавдар Гешев - в. „Литературен фронт“, №14
- 1987 г. - „„Ръка към бъдещето”“. Съвременната българска фантастика. Методически сборник. - издателство „Дом на литературата за деца и юноши“
Любопитно[редактиране]
- Подобно на Жул Верн, Петър Бобев никога не е посещавал екзотичните страни, за които пише. Познанията му за тях са почерпени предимно от научна и справочна литература.
- Две години преди излизането на филма „Джурасик парк“ Бобев публикува романа си „Каменното яйце“, чиято фабула до голяма степен предшествува сюжета на филма.
Външни връзки[редактиране]
- 2006 г. – Стоян Вълев – „Петър Бобев – Още един писател, който ни отнеха”
- 2009 г. – Владимир Кромбърг – „Петър Бобев – За един велик български разказвач”
- 2009 г. – Славимир Генчев – „Големи, малки и точни мечти”
- 2009 г. – Павел Петров Горинов – „Балада за Петър Бобев”
- 2010 г. – Камелия Иванова – „Петър Бобев”
- 2011 г. – Румен Стоянов – „За бразилските думи на Петър Бобев”
- 2012 г. - Сайт за Петър Бобев
- 2020 г. – „Събеседник на своите почитатели“ – колажно интервю с Петър Бобев [1]