Пламен Цонев

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
поет, писател, есеист, изследовател
Пламен Звезделинов Цонев

Координати:
Адрес: София

Биографични данни:
Роден на: 11 декември 1930 г.
Роден в: Горна Оряховица, България
Починал на: 15 януари 2012 г.
Починал в: София

Бeлежки:
Приятел на Клуб Иван Ефремов

Писателят Пламен Цонев (1930-2012) - автор на лирика, проза, публицистика, произведения за деца. Сред тях особена следа в литературата оставиха романът „Орфей - прорицателят” и избраните приказни поеми „Приказен глобус”, както и книгата с хипотези „Хомо космикус - праобрази от печатите на мирозданието”.


Биография:

Роден в Горна Оряховица. Завършва гимназия в София (1949). Редактор в Държавно военно издателство (1950-1953), в списание „Славейче” (1955-1959), в издателството във Варна (1960-1963), в сценарната редакция към Българската кинематография (1968-1970), в издателство „Народна младеж” (от 1973). Член на Съюза на българските писатели.


Творчески път:

За пръв път печата стихотворението „На Левски” през 1947 във вестник „Средношколско единство”, където още като гимназист е включен в редколегията. Сътрудничи на вестниците „Емос”, „Социалистическа младеж”, „Народ”, „Народна младеж”, „Септемврийче”, „Литературен фронт”, „Народна армия”, „Народен фронт” (Варна); на списанията „Славейче”, „Български воин”, „Септември”, „Пламък”, „Картинна галерия” и др. Творческия си път започва с политически стихове, пише възторжено за бригадирското движение, за новостите в Космоса. Автор е на стихове предимно за деца. Изявява се и в областта на документалната проза и драмата („Легенда за лакомията”, „Пиеса-телеприказка”, „Паралелепипед”, комедия). Превежда стихове от руски и съветски поети.


Принос към фантастиката

Автор на романи, есеистични изследвания и книги-хипотези с голямо присъствие на езотерични идеи и фантастика. Основна в неговото трочество е концепцията за космическият генезис на човешкия дух и непреходност. Най-значими от тях са "Орфей-прорицателят" и "Хомо космикус".


Любопитно:

С излизане на книгата му "Безсъници" едно четиристишие оттам стана любимо и популярно сред членовете на Клуб Иван Ефремов - многократно цитирано в десетки клубни доклади и лектории:

               "От земна кал и звезден прах
               духът със тяло е омесен
               ръцете тръпнат за размах
               а гърлото изтръгва песен"

Издания:

  • 1950 г. - Димитровградски пулс. Бригадирски стихове;
  • 1956 г. - Правда и кривда. Приказка в стихове;
  • 1957 г. - Каменният Великан. Поема;
  • 1958 г. - Караман. Поема. (1980);
  • 1959 г. - Влак-веселяк. Весели стихове;
  • 1960 г. - Търчи-лъжи. Смешни баби. Сатирични поемки за деца. Варна;
  • 1961 г. - Вълнение. Лирика. Варна,;
  • 1961 г. - Рак пустинник в охлюва черупка. Приказка в стихове.
  • 1962 г. - Чернокожа Африка. Приказки-поемки. Книга 1;
  • 1963 г. - Дихание. Лирика. Варна;
  • 1964 г. - Кокоши град. Поема за деца. (1975);
  • 1968 г. - Памфлети. ;
  • 1969 г. - Бели, Черни и Червени. Приказки-поеми;
  • 1969 г. - Първият редут. Поема. (1977);
  • 1970 г. - Затвореният кръг. Повест за баба Парашкева и Георги Димитров (1972);
  • 1976 г. - Книга за Правдата и Кривдата. Приказки-поеми.;