Научна фантастика

Обзор

Като „научна фантастика“ може да бъде определено всяко произведение на изкуството (във всеки жанр), което мотивира ФАНТАСТИЧНОТО чрез средствата на научното мислене (концепции, възгледи, парадигми), актуални по времето на написване на произведението.

За основателка на направлението се смята Мери Шели с романа „Франкенщайн“, но истинското самоопределение датира от началото на 20. век с формирането на пулп-списанията в САЩ, писани предимно от инженери, които базират произведенията си на нови търсения, хипотези и идеи. Този период се характеризира със слаба литературна реализация.

През 50-60-те години обаче научната фантастика (най-вече списание „Амейзинг Сториз“, Amazing Stories) изгражда цяла школа талантливи писатели - и като оригинални идеи, и като добро повествователно равнище: Кларк, Азимов, Ван Фогт, Хайнлайн и др. в САЩ; а в СССР Иван Ефремов, Лазар Лагин, Анатолий Днепров и др. У нас усилено са работили в това направление Петър Бобев, Петър Стъпов, Атанас Василев Славов, Светослав Славчев, Димитър Пеев, Светозар Златаров и др. Някои от ранните разкази на Любен Дилов също принадлежат към него. Особена важна е ролята на периодичните издания - списание „Космос“, списание „Наука и техника за младежта“, списание „Наука и техника“ и вестник „Орбита“, които даваха трибуна на научната фантастика.

Днес границите на направлението напълно са се размили. Крилатата фраза на Артър Кларк „Висшата технология е неотличима от магията“ е подета от преобладаващото количество автори и съвременните произведения рядко носят явните белези на научната фантастика. Изиграло си е фаталната роля и разочарованието от научно-техническия прогрес. Въпреки това не са редки случаите, когато изявени фентъзи писатели като Тери Гудкайнд посочват магическите технологии като последица от научно-техническо развитие. Днес НФ характеристиката най-явно се наблюдава в киберпънка и социалната фантастика.

Дефиниции

В „Большая советская энциклопедия“, т. 29, четем: „НФ литература е вид художествена литература, изобразяваща в жив, увлекателен маниер перспективите на научния и технически прогрес и проникването на човека в тайните на природата. Предмет на НФ литература е научното изобретение и откритие, още не реализирано в действителност, но вече подготвено от предишното развитие на науката и техниката. НФ е близка до утопичната и приключенската литература. От социалната утопия тя се различава по това, че изобразява борбата за преобразуване на природата, а не борбата за изменение на обществените отношения“. Това определение от 1954 г. е доста неудовлетворително (особено що се отнася до предмета на НФ, изобретението и социалната утопия).

Според „Оксфордския речник“ НФ е „Фантастична проза, основана на допустими научни открития или промени в околната среда, която често се занимава с космически полети, живот на други планети и т.н.“. Според Л.С. де Камп „НФ може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка“.

В „Краткой литературной энциклопедии“ (т. 5, М., 1968, стр. 140): „НФ се самоопредели като масово явление именно в епохата, когато науката започва да играе решаваща роля в живота на обществото, условно - след Втората световна война, макар основните черти на съвременната НФ да се забелязват още в творчеството на Уелс и частично у К. Чапек“.

Съгласно определението на Станфордския институт по жанровете НФ и Фентъзи „НФ е не само литературен жанр, но така също и средство за абстрактно размишление за науката, алтернативните социални системи и природата на човешкото битие“.

Айзък Азимов вижда голяма разлика между „научна фантастика“ (sci-fi) и „спекулативна фантастика“ (SF). Според него, първата принадлежи към категорията „космическа опера“ (space opera) от типа на „Годзила“, „Супермен“, „Спайдърмен“ и други детско-юношески романи, комикси или дори киберпънк. Тя е почти винаги смесена с елементи на фентъзи и хорър. Втората принадлежи към категорията „визионерска и футуристична“ и представлява един вид „научни предсказания“, прогнозирани най-вече на чисто научна основа, подобно на романи от типа на Майкъл Крайтън („Джурасик парк“, „Сфера“, и др.) и Том Кленси („Нет-форс“). Тя не съдържа почти никакви елементи на фентъзи (освен факта, че извънземни цивилизации все оше не са открити и никой наистина не знае как „те“ изглеждат!), а само това, което науката е открила и доказала досега. При все това, втората съдържа елементи на екшън, крими и дори хорър, но поднесени на една строго научна основа. Например „Междузвездни войни“ е научна фантастика с елементи на фентъзи, докато „Стар Трек“ е спекулативна фантастика с елементи на научни теории. Казано другояче, докато едната фантазира интересни фантасмагории, другата прогнозира нашето евентуално бъдеще.

Класификации

Съществуват няколко общоприети класификации за подвидовете в НФ.

• Според една от тях НФ се дели на:

1. класическа („твърда“)
2. хуманитарна
3. алтернативна история
4. утопия и антиутопия
5. космическа опера
6. киберпънк
7. апокалиптична и постапокалиптична
8. хумористична
9. социално-политическа
10. военна
11. еротична
12. свръхестествена и сюрреалистична

• Според друга, по-непълна класификация, НФ се дели на:

1. класическа
2. модерна
3. космически приключения
4. постапокалиптична
5. киберпънк
6. военна
7. алтернативна история
8. свръхестествена

Не е установено точно кога за първи път се е появил терминът Science Fiction; предполага се, че това е станало в периода 1851-1927 гг. Терминът НФ (Sci-Fi) е въведен от Робърт Хайнлайн (1949 г.). За пръв научно-фантастичен роман се смята „Човек на Луната“ (на средноанглийски „The Man In The Moone“), написан от английския теолог д-р Франсис Годуин (Francis Godwin) през 1638 г.