Грях

Грях
Автор(и):	Георги Райчев
Първо издание:	1921, 1923 г. г.
Жанр(ове):	диаболизъм
Изкуство:	литература
Вид:	разказ/повест

„Грях“ е диаболичен разказ на Георги Райчев. В по-късни издания авторът го определя като повест.

Представяне

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския диаболизъм. По-късно е издаван като повест.

Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата “Разкази”, представителна за българския диаболизъм. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

“Грях” започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ú е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ú угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят.

Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му.

Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дяко отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля в него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Издания

На български език

Издания в периодика

• 1921 г. – Сп. “Златорог”, година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221

Самостоятелни издания

• 1923 г. – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 46 – 95

• 1982 г. – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 122 – 168