БГ-Фантастика:Правила за наименование
На тази страница са изложени някои приети правила за наименование на статии и картинки. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти.
Както при повечето правила, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.
Съдържание
Имена на статии
Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименование на основната страница, съдържаща текста на статията.
Общи правила
Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:
- кратки, но без съкращения
- нечленувани
- в единствено число
- Изключения:
- етнически групи (например българи)
- Изключения:
- единствено името на обекта, без титли и т.н.
- Изключения:
- Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „Имена с повече от едно значение“ за инструкции
- Изключения:
Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).
Имена на чужди езици
За имената на чужд език, освен в случаите, изброени в подсекции по-долу, се прилага следното правило:
- Ако темата на статията има наложено българско име (на кирилица), то се избира (например Пинк Флойд, Линукс, Дебиан), като имената на латиница се насочват натам.
- В противен случай името на статията остава на латиница (например Forth, .bg, .com, Windows 98).
При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: "Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса..." (вижте БГ-Фантастика:Правила за оформление).
Географски имена
За имената на географски обекти се прилагат следните правила:
- Ако има утвърдено българско име, за име на статията се използва то (например Париж).
- В противен случай имената се транскрибират на кирилица (по произношение).
Имена с повече от едно значение
- Ако има възможност, избира се единствено съответното име: например София, Париж.
- Ако името има други значения, се добавя пояснението след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница.
- Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) - наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
- При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
- За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
- За градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
- Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.
Пояснителни страници
Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация - това би спестило време на всички следващи читатели.
Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.
Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.
Вижте също: БГ-Фантастика:Пояснителна страница.
Специални правила по предмет на статията
Статии за личности
- Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
- В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
- Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например "хикс" вместо "Х" на кирилица.
- За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
- За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
- За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
Статии за дати, години, векове и числа
- От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2024 г. (има интервал между годината и "г", след буквата "г" има точка).
- Датите се изписват по този начин: 22 ноември.
- Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата "век": 20 век. Има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква "хикс", а не кирилската "Х").
- Годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) се обозначават с "пр.н.е." като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 пр.н.е. (има интервал след числото, а "пр.н.е." е без интервали).
Имена на файлове и картинки
Ето няколко препоръки за имената на картинките или други файлове:
- няма забрана да се качват файлове с имена на кирилица, но това би затруднило потребители, които нямат кирилизирани операционни системи;
- при файлове с имена на латиница е добре да се избягват "диакритични" знаци и букви с ударения, тъй като това би затруднило потребители, които имат кирилизирани операционни системи;
- ако името е чуждо и на съответния език се пише на латиница, се оставя в оригинал;
- ако името е българско, (например лични имена) вероятно най-подходящо е да се използват правилата за българските задгранични паспорти, утвърдени с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност (Виж също Транслитерация на българската азбука в английската азбука).
Както при повечето правила, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.