БГ-Фантастика:Правила за наименование

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене

На тази страница са изложени някои приети правила за наименование на статии и картинки. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти.

Както при повечето правила, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

Имена на статии[редактиране]

Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименование на основната страница, съдържаща текста на статията.

Общи правила[редактиране]

Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:

  1. кратки, но без съкращения
  2. нечленувани
  3. в единствено число
    • Изключения:
      • етнически групи (например „българи“)
  4. единствено името на обекта, без титли и т.н.

Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например „Фантомът от Операта“), както и за съществителни собствени имена (например „Скорците“).

Използване на кавички[редактиране]

Кавички в името на статията не се използват - например статията за издателство „Христо Г. Данов“ ще се нарича „Издателство Христо Г. Данов“. Изключение е, когато кавичките са част от името на произведението, изданието и т.н., например „Операция „Звезден гост““.

Използваните в имена на статии кавички по правило трябва да бъдат български („ и “ вместо "). Изключения се допускат при обоснована необходимост (например ако видът на кавичките в име на произведение е от значение).

Статии за автори (и изобщо за личности)[редактиране]

За статиите за автори се използват техните имена. Псевдонимите се поддържат, като се създават пренасочващи страници със съответното име, които сочат към основното име.

Когато авторът е по-известен с псевдоним, отколкото с име, основната статия може да е под псевдонима, а името да е пренасочваща страница.

При съвпадане на имена между автори, статиите им се именоват с използване и на бащино име или инициал, а ако това не е достатъчно - и с година на раждане. В този случай статията за общото име е пояснителна страница.

Статии за издателства[редактиране]

Статиите за издателства носят името на издателството, без кавички, и с думата „Издателство“ (или „Издателска къща“, ако официалното наименование е такова) преди него. Първата буква от името на издателството е главна, останалите - малки (освен ако съответната дума не е име). Ако е необходимо, след името на издателството се поставя в скоби пояснение. Например:

  • Издателство Георги Бакалов
  • Издателство Христо Г. Данов
  • Издателство Нова светлина
  • Издателство Народна младеж

Статии за периодични издания[редактиране]

Статиите носят името на периодичното издание, без кавички, и с думата „Списание“, „Вестник“ (или съответният друг тип на периодичното издание) преди него. Първата буква от името на изданието е главна, останалите - малки (освен ако съответната дума не е име). Ако е необходимо, след името на изданието се поставя в скоби пояснение. Например:

  • Вестник Орбита
  • Вестник за жената (тъй като името започва с „Вестник“, се избягва излишно дублиране)
  • Списание Златорог
  • Списание Тера фантастика

Статии за поредици[редактиране]

Статиите за поредици носят името на поредицата, без кавички, и с думата „Поредица“ преди него. Първата буква от името на поредицата е главна, останалите - малки (освен ако съответната дума не е име). При съвпадение на имената отзад се посочва в скоби името на издателството. Например:

  • Поредица Библиотека Галактика
  • Поредица Нова българска фантастика
  • Поредица Библиотека Фантастика (издателство Отечество)
  • Поредица Библиотека Фантастика (издателство Народна младеж)

Добра идея е списъците за книги в поредицата да са изнесени в отделна страница, разположена в именното пространство на издателството, и тя да се включва като шаблон където е необходимо. Например: „Издателство Аргус/Списъци/Нова българска фантастика“.

Статии за произведения[редактиране]

Статията се кръщава с името на произведението.

Ако вече има статия с такова име, в името на новата статия се добавя отзад в скоби името на автора. Например статията за разказ „Космос“ на Иван Петров би била наречена „Космос (Иван Петров)“. Другата статия също се преименува подходящо, и под общото име се създава пояснителна страница.

Ако името на произведението съвпада с име на нещо друго (напр. поредица), вместо името на писателя може да се използва като пояснение предметът. В този случай статиите биха се казвали „Космос (разказ)“ и „Космос (поредица)“. Ако и при това положение има повече от един разказ с име „Космос“, „Космос (разказ)“ става пояснителна страница.

При нужда тези техники на разграничаване могат да бъдат комбинирани, или (за предпочитане) да се премине към втория вариант на именуване.

Статии за издания[редактиране]

Наименоват се с името на изданието, като след него се добавят в скоби издателството (според името на статията за него), и годината на издаване. Например статия за издание (напр. книга) на име „Пътят на Икар“, издадено през 1974 г. от издателство Христо Г. Данов, би се наричала: „Пътят на Икар (Издателство Христо Г. Данов, 1974)“.

Ако изданието е брой на периодично издание (например списание), името на статията е името на статията за периодичното издание, последвано от пояснение в скоби, което съдържа годината (последвана от „ г.“), и, ако изданието не е единствено за година, броят (последван от „ бр.“), разделени със запетайка. Например: „Списание Тракия (1988 г., 4 бр.)“.

Статии за клубове на любители на фантастиката[редактиране]

Наименоват се с името на клуба, без кавички, и с думата „Клуб“ преди него. Първата буква от името на клуба е главна, останалите - малки (освен ако то не е име на човек, или герой или друг обект - тогава се изписва съгласно правилата за главни и малки букви в такова име). Примери:

Статии за конвенти (събирания) на любители на фантастиката[редактиране]

Наименоват се с името на събитието (ако е нужно - транслирано на български), без кавички, и с думата „Конвент“ преди него. Първата буква от името на събирането е главна, останалите - малки (освен ако, подобно на имената за клубове, поредици и т.н., не е име на нещо друго - тогава се изписва съгласно правилата за главни и малки букви в такова име). Примери:

Статии за дати, години, векове и числа[редактиране]

  • Числата са запазени за статиите на годините, например „2019 г.“ (има интервал между годината и „г.“, след буквата „г“ има точка).
  • Датите се изписват по този начин: „19 януари“.
  • Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: „20 век“. Има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например „XX век“ (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
  • Годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) се обозначават с „пр.н.е.“ като по-неутрален: „1 век пр.н.е.“, „73 г. пр.н.е.“ (има интервал след числото, а „пр.н.е.“ е без интервали).

Имена на подстатии[редактиране]

Когато част от статия се наложи да бъде изнесена на отделна страница (например защото статията е станала твърде дълга), но продължава логически да е част от статията, тя се поставя в именното пространство на статията. Например, ако списъкът с произведенията и списъкът с изданията на писателя Светослав Минков бъдат изнесени в подстатии, имената им ще бъдат съответно Светослав Минков/Произведения и Светослав Минков/Издания.

Имена на файлове и картинки[редактиране]

Ето няколко препоръки за имената на картинките или други файлове:

  • снимки на личности е добре да бъдат кръщавани с имената на личността, последвани от годината на правене на снимката - напр. „Ivan Petrov (2007).jpg“
  • няма забрана да се качват файлове с имена на кирилица, но това би затруднило потребители, които нямат кирилизирани операционни системи;
  • при файлове с имена на латиница е добре да се избягват „диакритични“ знаци и букви с ударения, тъй като това би затруднило потребители, които имат кирилизирани операционни системи;
  • ако името е чуждо и на съответния език се пише на латиница, се оставя в оригинал;
  • ако името е българско, (например лични имена) вероятно най-подходящо е да се използват правилата за българските задгранични паспорти, утвърдени с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност.

Както при повечето правила, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.