Ангелина Илиева

Ангелина Иванова Илиева
Професия: писател, журналист
Координати:
Личен сайт:	www.johanvladimir.com
Биографични данни:
Родена на:	19 юни 1972 г.
Родена в:	Ардино
Писател:
Псевдоним(и):	Йоан Владимир
Жанр(ове):	фентъзи, митологична фантастика

Ангелина Иванова Илиева е български писател, известна под псевдонима Йоан Владимир.

Биография

Родена е на 19 юни 1972 г. в град Ардино. Завършва българска филология в Софийския университет. Работила е в различни български печатни издания като коректор, редактор и репортер. Завършила е курс по театрална режисура в класа на Светослав Тодоров.

Пише стихове и импресии от дете. Има публикации в сп. Родна реч и награди за средношколска поезия.

Дебютира във фантастичната проза през 2001 г. в сп. „Фентъзи фактор“.

Омъжена.

Стил и особености

Характерно за нейното творчество е използването на елементи от българския фолклор, митологични образи, понякога и реални исторически фигури.

Награди и признания

• 1999 г. - награда за журналистика „Най-успешен дебют 99“ (годишна награда за публицистика от Съюза на българските журналисти - Варна и Двореца на културата и спорта)
• 2002 г. - първо място на конкурса "Таласъмия", за разказа "Какавидата".
• 2002 г. - първо място на конкурса на ИК "Квазар", за разказа "Тя е камък".
• 2003 г. - второ място на конкурса "Таласъмия", за разказа "Оброк".
• 2003 г. - трето място на конкурса на ИК "Квазар", за поемата "Последният рицар".
• 2004 г. - първо място на конкурса на сп. "Тера фантастика", за разказа "Демонофилия".
• 2004 г. - първо място на конкурса на ИК "Аргус", за разказа "Атентатът".
• 2004 г. - второ място на конкурса на ИК "Квазар", за разказа "Семеен занаят" (съвместно с Кира Валери).
• 2006 г. - Награда "Еврокон" за най-добър дебют, за публикувания онлайн сборник "Легенди за стражите на Трите порти"
• 2006 г. - първо място на Конкурс на Фондация "Буквите" за фантастичен роман (съвместно с Кира Валери)

Произведения

На български език

Фантастика

Разкази

• 2001 г. - „Три синджира роби“
• 2001 г. - „Звярът“
• 2001 г. - „Какавидата“
• 2002 г. - „Триптих за лампата“
• 2002 г. - „Тя е камък“
• 2003 г. - „Оброк“
• 2003 г. - „Последният рицар“
• 2004 г. - „Демонофилия“
• 2004 г. - „Атентатът“
• 2004 г. - „Семеен занаят“ (в съавторство с Кира Валери)
• 2006 г. - „Песен за последния рицар“ (основна редакция на „Последният рицар“)

Статии

• ???? г. - „Българските епически герои“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• „Легенди за стражите на Трите порти“, сборник разкази (публикуван в Интернет под Creative Commons лиценз)

Участие в съвместни издания

• 2002 г. - „Таласъмия 2002“ (антология) - Издателска къща „Квазар“
  • „Какавидата“ (разказ)
• 2002 г. - „Таласъмия 2002“ (антология) - Издателска къща „Квазар“
  • „Триптих за лампата“ (разказ)
• 2004 г. - „Таласъмия 2003“ (антология) - Издателска къща „Квазар“
  • „Оброк“ (разказ)
• 2006 г. - „Сънувах човешко лице“ (антология) - Фондация „Буквите“
  • „Триптих за лампата“ (разказ)
• 2006 г. - „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ (антология) - издателство „ЕГИ“
  • „Песен за последния рицар“ (поема)

Публикации в периодика

• ???? г. - „Три синджира роби“ (разказ) - сп. „Фентъзи фактор“, 7 бр.
• 2002 г. - „Звярът“ (разказ) - сп. „Фентъзи фактор“, 9 бр.
• 2002 г. - „Какавидата“ (разказ) - сп. „Фентъзи фактор“, 9 бр.
• 2005 г. - „Демонофилия“ (разказ) - сп. „Тера фантастика“, бр.1/2005
• 2008 г. - „Семеен занаят“ (новела в съавторство с Кира Валери) - алманах „ФантАstika 2007“

На английски език

Фантастика

Публикации в периодика

• 2006 г. - "The Assassination" („Атентатът“) - Електронно списание [1] (САЩ), бр. XVIII, Winter 2005 (I.2006) (Превод: Маргарита Стоянчева, Лора Петрова, Владимир Полеганов и Калин Ненов)

Външни връзки

• Биографични данни в „Словото“.
• „Легенди за стражите на Трите порти“, сборник разкази (публикуван в Интернет под Creative Commons лиценз)
• Интервю с Йоан Владимир в Електронно списание ShadowDance
• Интервю с Йоан Владимир в Електронно списание Сивостен

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Ангелина Илиева“ в българоезичната Уикипедия.
• Преведени разкази във Фантазийска преводаческа школа
• Лична кореспонденция на k. с автора