Георги Райчев
Георги Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.
Съдържание
Биография
Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906–1907 г.), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (1908–1910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (1910–1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
Първите му произведения датират от около 1907 г., и клонят стилово към символизма. През 1923–1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928 г.), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.).
Приноси към фантастиката
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.
Стил и особености
Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - разбирай "адови", бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.
Любопитни факти
Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.
Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.
Произведения
Фантастика
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.
Повести и новели
Разкази
- 1923 г. - "Страх"
- 1923 г. - "Безумие"
- 1923 г. - "Съновидения"
- 1923 г. - "Лустиг"
- 1923 г. - "Карнавал"
- 1923 г. - "Незнайният"
Нефантастика
Романи
Повести и новели
- 1920 г. - "Царица Неранза"
- 1923 г. - "Греховна повест"
- 1928 г. - "Песен на гората"
- 1930 г. - "Божи дарове"
Стихотворения
- 1929 г. - "Еленово царство" (легенда в стихове)
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1918 г. - "Любов в полето"
- 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"
- 1920 г. - "Царица Неранза"
- 1923 г. - "Разкази" (диаболичен сборник)
- 1923 г. - "Греховна повест"
- 1928 г. - "Песен за гората"
- 1929 г. - "Еленово царство"
- 1930 г. - "Божи дарове"
- 1931 г. - "Легенда за парите"
- 1933 г. - "Ягодова майка" (приказки)
- 1942 г. - "Златният ключ"
Участие в съвместни издания
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
- Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли). Издателство "Отечество", С., 1978 г.
- Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І
