Любен Дилов

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.

Биография

Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика.

Създател е на наградата за българска фантастика "Гравитон".

Стил и особености

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа, и във второто издание героят му вече е българин. По-късните му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените си страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Произведения

Фантастика

Романи

• 1958 г. - „Атомният човек“
• 1963 г. - „Кладенецът на таласъмите“
• 1967 г. - „Многото имена на страха“
• 1969 г. - „Тежестта на скафандъра“
• 1974 г. - „Пътят на Икар“
• 1976 г. - „Парадоксът на огледалото“
• 1983 г. - „До райската планета и назад“
• 1980 г. - „Звездните приключения на Нуми и Ники“
• 1985 г. - „Жестокият експеримент“
• 1986 г. - „Незавършеният роман на една студентка“

Повести и новели

• 1971 г. - „Педагогическа машина“
• 1979 г. - „Двойната звезда“
• 1995 г. - „Хоминиана и времето“

Разкази

• „Гълъби над Берлин“
• „Да нахраниш орела“
• „Даровете на Бога“
• 1979 г. - „Дори да си отидат“
• „Експеримент в криминалния жанр“
• „За Иван, който искаше да излезе“
• „Захарната бучка“
• 1978 г. - „Зеленото ухо“
• „Кварталната градинка“
• „Модна тенденция“
• 1964 г. - „Моят странен приятел - астрономът“
• „На пеещата планета“
• „Напред, човечество“
• 1983 г. - „Наше доказателство за летящите чинии“
• „Не пушете! Затегнете коланите!“
• 1978 г. - „Новогодишна трагедия“
• 1981 г. - „Ограбената истина“
• „Осъзнаването на роботите“
• „Още по въпроса за делфините“
• „Педагогическата машина“
• 1979 г. - „Поредният номер“
• „Последното интервю на Адам Сусбе“
• „Предисторията на едно заболяване“
• „Приказка за доброто чудовище“
• „Пропуснатият шанс“
• „Пророчицата“
• „Среща с непознатото“
• 1979 г. - „Странните качества на Борис Левиташки“
• „Точката на Лагранж“
• 1982 г. - „Хубавата Елена“
• „Цялата истина около шимпанзето Топси“
• „Шегата на капитана“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1964 г. - „Човекът, който търси“ - 'сборник разказ; съвместно с Димитър Пеев и Антон Дончев
• 1974 г. - „Пътят на Икар“ - роман
• 1980 г. - „Звездните приключения на Нуми и Ники“ - роман за деца
• 1980 г. - „Парадоксът на огледалото"- роман
• 1981 г. - „Пропуснатият шанс“ - сборник разкази
• 2002 г. - „Да избереш себе си“

Нефантастика

• 1960 г. - „В един пролетен ден“ - сборник
• 1967 г. - „Помня тази пролет“ - роман
• 1967 г. - „Пътят на верността“ - сборник
• 1975 г. - „Весело и тъжно“ - сборник
• 1977 г. - „Очерк за себе си“ - сборник
• 1988 г. - „Записки на фантаста“ - автобиографична книга

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Любен Дилов“ в българоезичната Уикипедия.