Елка Константинова

От БГ-Фантастика
Версия от 00:51, 15 март 2017 на Ботчо (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Елка Константинова
литературовед
Елка Конст.jpg
Елка Константинова. 1994 г.

Биографични данни:
Родена на: 25 май 1932 г.
Родена в: София

Критик:
Жанр(ове): научна фантастика

Елка Георгиева Константинова е литературовед и политик. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература.

Биография[редактиране]

Елка Константинова e родена в София на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“.

От 1966 г. до 1967 г. Елка Константинова е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел „Критика“ във вестник „Народна култура“ и списание „Септември“. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). От 1974 до 1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 до 1990 г. е преподавател по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1990 г. защитава професорска титла.

Елка Константинова е сред инициаторите на възстановяването на Радикалдемократическата партия — от декември 1989 г. до юни 1993 г. е председател на партията. Директор на вестник „Век 21“ (19901991 г.) Тя е народен представител в VII Велико Народно събрание (19901991 г.) и XXXVI Народно събрание (1991 г.), министър на културата в правителството на Филип Димитров (19911992 г.).

От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша.

Владее полски, френски и руски език.

Награди[редактиране]

Произведения[редактиране]

Публикува статии във в. „Литературен фронт“, в. „Литературен форум“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, сп. „Летописи“, сп. „Литературна мисъл“, „Век 21“, в. „Литературен вестник“ и др. Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др.

Съставител, редактор и рецензент на редица художествени (включително научнофантастични) и научни издания.

Участва в съставянето на литературната част на „Българска енциклопедия А–Я“ (2002 г.)

Авторка е на няколко учебника по литература за средното училище.

Фантастика[редактиране]

Монографии[редактиране]

Статии[редактиране]

Рецензии[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

  • 1970 г. - „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“
  • 1974 г. - „Камен Калчев“
  • 1977 г. - „Георги Караславов. Творечски портрет“, с второ издание през 1986 г.
  • 1977 г. - „Наблюдения над литературното развитие“
  • 1979 г. - „Развитие на разказа и повестта 1944-1956“
  • 1980 г. - „Априлски дъждове“
  • 1980 г. - „Самобитно и общочовешко“
  • 1985 г. - „Силуети от вчера и днес“
  • 1987 г. - „Българският разказ от вчера и днес“
  • 1988 г. - „Николай Лилиев“
  • 1992 г. - „Лечебната сила на литературата“
  • 2002 г. - „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“
  • 2003 г. - „Елин Пелин и родните простори“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Участие в съвместни издания[редактиране]

Източници[редактиране]