БГ-Фантастика:Разговори

Тук е мястото за разговори между потребителите на БГ-Фантастика.

Започване на нова нишка

Архив:

• 2006

Списък на писателите без статии

В Категория:Писатели сложих списък на български писатели на фантастика, за които нямаме статии. Ако някой се чуди за кого и откъде да започне статия - да заповяда там! :-) -- Григор Гачев 20:51, 20 декември 2006 (EET)

Изтриване

По инерция изтрих две страници (Библиотека и НФ библиотека - с явно лоши заглавия и рекламно съдържание. После се сетих, че всъщност тук още нямаме политика по въпроса с рекламата и ги върнах.

Та, на въпроса - трябва ли да има статии за библиотеки. Ако ще има, двете страници трябва да се преместят на подходящо заглавие; ако не - да се изтрият. --Спас Колев 17:05, 10 януари 2007 (EET)

Засега не се предвиждат статии за библиотеки - целта на уикито е библиографска енциклопедичност. Но пък със създаването е предвидена нулева търпимост към (само)реклами. Така че се трият на момента на хващането, без никакви обсъждания или процедури, а при повторен опит потребителят или IP-то се блокират. -- Григор Гачев 02:19, 11 януари 2007 (EET)

Област София или Софийско?

В Георги Райчев е употребено „с. Землен, Старозагорско“, а в Андрея Илиев - „гр. Елхово, Ямболска област“. Кой от двата формата е за предпочитане? --Intery 20:49, 12 януари 2007 (EET)

Административните области често са се менели като имена и обхват, така че въпросът е доста сложен. Някой да има предложения? -- Григор Гачев 20:55, 12 януари 2007 (EET)

Като формулиране най-удачно ми се струва „гр. Елхово, Област Ямбол“, но за проблемът с разликите в обхвата нямам идеи. --Intery 21:19, 12 януари 2007 (EET)

Попитах и един познат ми прати РЕШЕНИЕТО на Министерския съвет от 1 януари 1999 г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЦИ, АДМИНИСТРАТИВНИ ЦЕНТРОВЕ НА ОБЛАСТИ И ОБЩИНИ, ВКЛЮЧЕНИ В ТЯХ

На основание чл. 6 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ:

Предлага на Президента на Република България да утвърди границите и административните центрове на областите, както следва:

..........

28. Ямболска област с административен център град Ямбол, в която се включват общините: Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа и Ямбол.

Другият вариант е Област с административен център Ямбол, но това е доста тромаво и неприятно като звучене, затова предлагам да се придължаме към формулировката в решението на Министерския съвет и да пишем областите така: Благоевградска, Шуменска, Бургаска, Ямболска и пр.

--Sol lam 13:32, 17 януари 2007 (EET)

Sol lam, много ти благодаря за справката . Ако никой друг не се обади, ще ги уеднаквя към Ямболска област, Старозагорска област и т.н. --Intery 07:23, 19 януари 2007 (EET)

Всъщност в момента май официалното им име е във вид Област Ямбол, а не Ямболска област (вижте например http://yambol.government.bg/). Не, че е от значение, според мен, но съм попадал на хора, които го намират за важно. --Спас Колев 17:51, 19 януари 2007 (EET)

---

Добре, правя го Област Ямбол за по-кратко (и без това не е толкова важно, ама ми бодат очите в Wantedcategories). --Intery 20:33, 29 януари 2007 (EET)

Предложения по промени в оформлението

Става въпрос за именоването на изданията. Предлагам водещо да е заглавието на изданието, т.е. вместо "Издателство Аргус/Щури хоризонти (2003)" да се използва "Щури хоризонти (Издателство Аргус, 2003)", "Щури хоризонти / Издателство Аргус (2003)" или нещо подобно. Според мен това ще придаде по-прегледен вид на списъците (например в категориите); в момента ми е малко "стряскащо" да видя след всяка "буква-заглавие" ред, започващ с "Издателство...". --Mandor 12:20, 13 януари 2007 (EET)

Съгласна съм, че сегашният вариант не е оптимален - наличието на повече едно издание не се среща чак толкова често, че да има нужда издателството да трябва да бъде на първо място. Подкрепям наименование тип „Щури хоризонти (Издателство Аргус, 2003)“, защото наклонена черта в заглавието не ми изглежда добре. --Intery 13:01, 13 януари 2007 (EET)

Нищо против. Да изчакаме още няколко дни, да видим дали ще се изкаже и някой друг, да сумираме гласовете, и да процедираме -- Григор Гачев 19:55, 13 януари 2007 (EET)

„Щури хоризонти (Издателство Аргус, 2003)“ e най-добър вариант според мен, даже и годината е излишен лукс, нали я има вътре в текста, а едно издателство да пусне две едноименни книги не ми се вярва -- Bukvite 22:11, 13 януари 2007 (EET)

И аз отначало го мислех без годината, ама се оказа, че не става - много често едно издателство, особено от по-старите и продуктивни, пуска две и повече едноименни книги. А още по-често едно издателство прави няколко различни издания на една и съща книга (много често с различно оформление, художници, коректори и т.н., а нерядко дори с разлики в съдържанието, ако е сборник). Виж примерно библиографията на Светослав Минков. -- Григор Гачев 22:57, 15 януари 2007 (EET)

Само да спомена, че самият софтуер е правен с идеята повтарящите се заглавия да се правят във вида „Заглавие (уточнение)“. Това има някои дребни технически преимущества. Например, ако се напише кода [[Щури хоризонти (Издателство Аргус, 2003)|]], след записване той автоматично се трансформира в [[Щури хоризонти (Издателство Аргус, 2003)|Щури хоризонти]]. --Спас Колев 18:53, 16 януари 2007 (EET)

Аз изобщо не можах да се ориентирам в толкова сложен начин на библиографско описание. Стандартът е съвсем различен, може да се види в библиографията на Радичков тук и понеже в университета следвахме същия, сега ми беше много криво и да си призная - не се справих с това кое къде да пиша по тоя шаблон, дето го има за изданията. Примерно в стандартните библиографии е така: АКУСТИЧНОТО гърне: Новели / Рис. Йордан Радичков. - София: Факел, 1996. - 382 с., или пък: БОТУНСКИ, Марин. Бели брег: [Новели и разкази] / Марин Ботунски. - София : Нар. младеж, 1985. Рец.: Йордан Радичков. Препоръчителни думи. // О_т_е_ч. з_о_в (Враца); Дъга, N 4, 26 апр. 1985., също: НЕОСВЕТЕНИТЕ дворове: [Пътепис за Сибир].- 1.изд.- София : Бълг. писател, 1966. - 284 с. Най-добре е някой, дето в момента е студент, да отиде и да пита преподавателите какъв начин е приет в момента за описание на източниците. Би трябвало да има и приет държавен стандарт, но нямам идея кой може да ни го даде. Всъщност, ще пиша на един човек и ще видя какво ще ми отговори. --Sol lam 19:15, 16 януари 2007 (EET)

Идеята е описването да е във формат, удобен за уики: подредбата в имената на статиите е техническа, а не по какъвто и да е стандарт. -- Григор Гачев 22:46, 16 януари 2007 (EET)

Сумирано: всички заели позиция са в подкрепа на формата "Издание (издателство, година)", или пък го приемат; няма никой против него. Така че, за да икономисаме време (и работа по натрупали се междувременно нови издания в стария формат), обявявам този формат за приет, и го отбелязвам в правилата за именоване на статии за издания.

Поемам грижата да преместя под съответни имена наличните вече статии за издания, и да изтрия оставащите след това излишни пренасочки. Ще имам грижата и за уикилинковете в списъците на поредици и издателства. Надявам се на помощ от Intery за преработване на уикилинковете в библиографиите на авторите; ако иска, нека тя ги почне по азбучен ред. Като свърша с поредиците и статиите, аз пък ще почна авторите от края назад, и където се срещнем. Всеки друг, успял да помогне междувременно с нещо, също е добре дошъл. -- Григор Гачев 22:46, 16 януари 2007 (EET)

Наемам се .

Браво на Mandor за предложението! --Intery 23:17, 16 януари 2007 (EET)

Аз, като добро дете, мога да оправя статиите за Ники Светлев и Наско Славов (а бъдещите направо ще ги правя по новия формат). Само оправете преместването на главните статии за изданията. --k. 11:25, 17 януари 2007 (EET)

Внимавайте с броя на страниците

Когато указвате броя страници в изданията, не вписвайте последната номерирана страница, а пребройте и оставащите. Например в "Светлият боец" на Елена Павлова беше указано 238 стр. вместо 240. Можете да направите и контрол - "Формат: 60x84/16" означава 16 страници на печатна кола; при указани 15 коли това прави точно 240. --Mandor 14:28, 14 януари 2007 (EET)

Моля въведете нови статии за: БГ НФ кино БГ клубове WEB сайтове за БГ фантастика БулгаКон и пр. (неподписано)

Не ги знам добре, иначе да съм ги въвел. Защо не го направите вие? Съвсем просто е. Въвеждате името на статията в прозорчето "Търсене" отляво, натискате "Отваряне", системата ви казва, че няма такава статия, и ви предлага да я създадете. -- Григор Гачев 21:38, 14 януари 2007 (EET)

Банери и други подобни

Бе, аз нахално да питам, това от което най-разбирам - ПР и като цяло популяризация. Идея за банери или поне някакъв текстов линк - може да се разположи на доста места и само ще увеличи и читатели и списователи ;)

Някой да е мислил по въпроса?

Аз. И съм му сложил линк в блога си - толкова мога... Засега нямаме пари да плащаме за банери, а пък може да е добре, поне отначало, да го държим настрана от негови комерсиални ангажименти към други (включително обмен на банери)... Опитът ми показва, че в държави като България, ако нещо изкарва пари от нещо, или изглежда, че може би ги изкарва, доброволците катастрофално намаляват. -- Григор Гачев 23:02, 15 януари 2007 (EET)

Е, човекът може би имаше предвид поставяне на банери без обратни ангажименти. Така или иначе, не е лошо да се помисли за някакво лого, защото уикито взе да става като истинско, не е някое новоинсталирано чирозче :) --Спас Колев 19:00, 16 януари 2007 (EET)

Мислим! -- Григор Гачев 20:05, 20 януари 2007 (EET)

Разрешения за публикуване

Къде може да се види какви разрешения за публикуване имаме? Видях опити за добавяне на корица на издание ("В епохата на Унимо"), но не намерих някаква информация по въпроса. Разделът "Получени разрешения" си стои девствено празен... --Mandor 10:47, 20 януари 2007 (EET)

Наистина, аз определено постнах корицата на Унимо, къде е? (А.Славов)

На мястото си е, просто името на файла е с пауза, а в инфокутията беше написано с подчерта. Оправено. А Mandor имаше предвид, че тези корици може да бъдат качвани само с разрешение на този, който държи правата им. Това разрешение трябва да бъде вписано с подробности при качването им (при него се вижда едно поле за описания), или на страницата с описанието за разрешенията (или нейна подстраница). Иначе рискуваме да сгазим нечии права, и или ние, или потребителите на уикито да бъдат съдени. -- Григор Гачев 20:05, 20 януари 2007 (EET)

Обсъждане на гласувания

Уикито вече навърши един месец, и събра редактори. И понеже в момента се управлява като еднолична диктатура, смятам да организирам преврат срещу диктатора (себе си ) и да се боря за демокрация. Тоест, решаване на въпроси чрез гласуване.

По-долу съм направил списък на нещата, които предлагам да гласуваме - вероятно и ще го допълвам по-нататък. След обсъждане, докато се постигне съгласие по една гледна точка (или по факта, че имаме различни гледни точки), ще ги поставя на гласуване.

Кой има право да гласува

Като се има предвид колко младо е уикито, и че е на ограничена тема, предлагам временен критерий: има право да гласува който има за последния месец поне десет редакции, които не са мъничета.

Какво с какво мнозинство се одобрява

• Промени в правилата за работа: 3/4 от подадените гласове.
• Даване или отнемане на администраторски права: 2/3 от подадените гласове.
• Вземане на административни мерки срещу потребител: 2/3 от подадените гласове. (Вандали могат да бъдат блокирани от администратор директно, без нужда от гласуване.)
• Големи промени в системата категории: 51% от подадените гласове.

Как се извършва гласуването

Текущите гласувания се обявяват на страница БГ-Фантастика: Гласувания. След изтичането на предварително обявен срок, не по-кратък от една седмица, администратор обявява гласуването за приключено, сумира гласовете и обявява резултатите.

При нужда от спешни действия по въпроси, подлежащи на гласуване, и невъзможност гласуването да се проведе или изчака, администратори могат да вземат решение да действат пряко. Взетото решение при първа възможост се гласува; ако не получи изискващото се одобрение, бива анулирано, и администраторът губи правата си за тримесечен срок (при повторен провал - до ново гласуване на администраторски права, но не по-малко от година).

Правила за работа

Сегашните са отчасти изкопирани от Уикипедия, отчасти написани от мен. Редно е да бъдат гласувани, и евентуално допълвани.

Администратори и прочее

Към момента уикито има един бюрократ (Григор Гачев), и двама администратори (пак същият, и Спас Колев). Тези номинации са дадени еднолично от мен, и е необходимо да получат колективно (не)одобрение. Също така, има крещяща нужда от още поне един администратор, по възможност дори двама. Моето предложение е Intery; чакам и още.

Изискванията за администратора са:

• да умее много добре да работи в екип (и да търпи шантави и смотани редактори), като в същото време налага спазване на правилата
• да е в състояние да посвещава всеки ден по много време на уикито
• да има много добри технически умения в работата с него
• да има поне един месец, и поне 200 редакции в основното пространство тук.

(Спас Колев не е в състояние да отделя по чак толкова време, защото е администратор и в Уикипедия, но опитът и уменията му са ни от огромна полза - така че поставям и поддържам кандидатурата му.)

---

Честно е да предупредя - смятам да си запазя правото да бъда последна инстанция, и да се намесвам, ако реша. Може би с времето ще се откажа: опитът от Уикипедия обаче показва, че наличието на такава инстанция стабилизира нещата. Дори при нейния обем от около 5 милиона статии, и над сто хиляди редактори, на Джимбо Уелс продължава да му се налага понякога да се намеси еднолично. Така че - засега така.

-- Григор Гачев 21:10, 20 януари 2007 (EET)

Моето предложение също е да съадминистрираш с Intery. --Sol lam 15:23, 21 януари 2007 (EET)

Съгласен и с двете предложения.--87.126.65.197 20:28, 23 януари 2007 (EET)

Аз само да уточня, че предложението за Спас Колев ми се струва подразбиращо се, но доколкото схванах, той няма време да администрира непрекъснато тук и ще го прави когато може. --Sol lam 17:54, 24 януари 2007 (EET)

Имам нужда

Хора, администратори, имам нужда от шаблон за статия за преводачи. Опитът ми да направя нещо подобно завърши трагично с изчезването на статията, която бях започнала и вероятно за да направя такова нещо, ще ми трябва половин ден и подробна инструкция стъпка по стъпка. Някой ще помогне ли? --Sol lam 18:25, 23 януари 2007 (EET)

Да се направи шаблон за статия за преводачи не е трудно. Проблемът идва от това, че често един човек е и писател, и преводач, и още други неща, и ми се иска да направя универсален шаблон. Който пък, на всичкото отгоре, не бива да е прекалено грамаден и тромав... Виждал съм в Уикипедия подобно нещо - шаблоните за класификация на биологични видове - но още го мисля как точно ще стане. -- Григор Гачев 19:51, 23 януари 2007 (EET)

Моля те, направи ми такъв, защото в случая със статията, която направих, за Мария Кръстева, тя наистина има и други творби, но не са в областтта на фантастиката, затова пък е важна личност според мен, защото е от основните преводачки на Урсула Ле Гуин, Ричард Бах, Тери Брукс и др. Т.е. тя си е чист случай на Преводач за енциклопедията, където са основните й приноси към фантастиката в България. Аз не се справям с тая част и една инфокутия не мога да си спретна. А иначе може да се направи шаблон за Писател/Преводач, като се сещам веднага, че ти и Любомир Николов сте за там. --Sol lam 18:00, 24 януари 2007 (EET)

Направих - не са перфектни, но все е някакво начало. В шаблона Инфокутия личност вече могат да се влагат шаблони-вложки за различни професии, по повече от една. За повече информация виж Инфокутия вложка писател, Инфокутия вложка преводач и Инфокутия вложка фен - там е описано как става номерът. Или погледни Инфокутия писател - той в момента се реализира по точно този начин, като вика "Инфокутия личност" и му предава вложката за писател. -- Григор Гачев 00:23, 25 януари 2007 (EET)

На мен ми изглеждат перфектни. Ще ми дадеш ли е-mail на Светлана Комогорова - Комата да я питам за информация и да я въведем в енциклопедията или може би ще е по-удобно да го направиш ти, понеже я познаваш? Ще се пробвам тия дни на новите шаблони, ако успея - още днес, много ти благодаря!!!!! --Sol lam 14:22, 25 януари 2007 (EET)

Чудесни са . Сега май ще се преработват шаблоните в статиите, поне за писателите-преводачи и феновете, не? --Intery 21:02, 25 януари 2007 (EET)

Няма нужда. Шаблонът "писател" вече е преработен така, че да ползва новата система вътрешно; ще направя същото за феновете, и може да направя отделен и за преводачите. -- Григор Гачев 23:22, 25 януари 2007 (EET)

Ам, а защо промени всичките новосложени инфокутии "писател" на личност? --Intery 06:31, 29 януари 2007 (EET)

Почти всичките тези писатели са и нещо друго - фенове, издатели и т.н. Почвам да се чудя дали надстройващите инфокутии, като "писател" не са по-скоро вредни, отколкото полезни... -- Григор Гачев 19:20, 29 януари 2007 (EET)

Реших да пробвам да сложа вложките за преводач и писател в статията за Елена Павлова. Струва ми се, че има проблем с параметър "жанрове" във вложката за преводач.

А ако в статията има "инфокутия писател", къде трябва да се вмъкне "инфокутия вложка преводач"? --Intery 18:58, 26 януари 2007 (EET)

Проблемите с "жанрове" оправени {{()). А ако в статията инфокутията е "писател", уви, трябва да се промени на "личност", и писателската й част да се отдели във "вложка писател" (вложката е направена така, че отделянето да е максимално просто). -- Григор Гачев 20:24, 26 януари 2007 (EET)

Ах, ти, а защо каза, че нямало нужда да се преработват . Тичам да си качвам брояча с Категория:Преводачи. --Intery 20:42, 26 януари 2007 (EET)

---

Да не започвам хиляда беседи с едно изречение - не е ли по-добре параметърът "професия" (или съответно "други-професии") да се премести към инфокутия личност? --Intery 20:55, 29 януари 2007 (EET)

Нужда 2 и 3

Аз отново съм тук по нужда - трябват ми образци за Статия за място и Статия за термини. Ако някой направи такива, ще мога да си копирам от редактиране и да сменя съдържанието. Ще жертвате ли време по моя въпрос, майстори? --Sol lam 19:12, 29 януари 2007 (EET)

Като начало, създадени някакви пробни Шаблон: Инфокутия място и Шаблон: Инфокутия термин. За съжаление образците за цели статии още са ми мътни в ума... Абе дай да ги правим, пък като направим по десетина-двайсет от вид, ще започне да се провижда какво е нужно да има, и какво не. -- Григор Гачев 20:38, 29 януари 2007 (EET)

Аз да можех да правя такива работи, е-хеййй... Ама правя каквото мога, пък след това - добре че има кой да ми поправя. И преди това - да помага. Ще задържа малко писането за място, за да ми кажеш според теб трябва ли наистина да се нарояват толкова много статии. Не е лошо, но примерно за местата и термините обикновено мога да напиша по две-три изречения, което може и в самата статия за романа да се направи. Как мислиш, да ги правя ли? А няма ли някакъв начин като въведа година на издаване или изобщо свързана с нещо година, автоматично да се записва за какво се отнася. Примерно, автоматично направи на линк 1933 г., а после излиза, че трябва да я отварям и да пиша какво се е случило през нея, след като веднъж съм го написала вече. И, Гри, Intery, не ми трийте мъничетта за Ян Бибиян, скоро ще я прочета и ще ги запълня Хайде, лек ден и ми кажете какво да правя със статиите, които се очертават твърде малки. Даже си мислех при героите да се въведат подзаглавия ГЛАВНИ и ВТОРОСТЕПЕННИ и второстепенните изобщо да се пишат заедно, със запетаи и да не се прави отделна статия за тях. Какво мислите за това? --Sol lam 14:45, 30 януари 2007 (EET) П. П. Не се въздържах и направих проба на инфокутията за място. Справих се почти перфектно. Ученето най-накрая дава резултати и при мен!!!

Можем да направим една статия "Теут се бунтува/Второстепенни герои", и да опишем героите като секции в нея. Уикилинкове към съответния герой можем да слагаме, като посочваме съответната секция в статията, например: [[Теут се бунтува - второстепенни герои#Беливран|Беливран]]. От друга страна обаче, може пък и да си струва да запазим статиите като отделни - българската фантастика не е чак толкова пре-свръх-богата (уви), че да задръстим уики-софтуер, способен да движи Уикипедия. Нека засега са отделни, пък после ще видим. -- Григор Гачев 18:15, 30 януари 2007 (EET)

Идеята на Григор е добра. Наистина няма особен смисъл да се правят отделни статии за толкова много герои (и без това май само Sol lam има ентусиазма да ги пише ).

А това с годините ще започне да се решава, когато се изясни какво точно ще ги правим. --Intery 20:58, 30 януари 2007 (EET)

Добре, вижте и по-долу - случаят с Несла ми се струва потвърждение, че трябва да има статии и за второстепенните, и за местата, понякога се оказва много полезно. Пък какво като ще са малки статиите, голяма работа! Ако преценя, ще обединявам няколко заедно. --Sol lam 13:18, 31 януари 2007 (EET)

Годините

Почнал съм да ги правя на пренасочки към категориите за съответната година. В тези категории (по-точно в подкатегориите им) се очаква да се събира всичко, което е обвързано с година - издания, събития, създаване на клубове... Не всичко такова към момента обаче влиза в тези категории - добре е да помислим как да вкарваме всичко в тях, по-точно в подходящи подкатегории. -- Григор Гачев 21:11, 30 януари 2007 (EET)

Според мен е още рано да има отделени подкатегории, предполагам, че на година ще се събират по 20-30 неща най-много, а може и по-малко, така че по-добре просто по някакъв начин да може човек като чукне на годината, да излиза всичко. За мен например като интересуващ се човек така би било по-интересно и възможно да виждам наведнъж какви факти и от какъв порядък са се случили, евентуално да търся връзка помежду им. Но все пак - ти разбираш от тия неща и ти решаваш.--Sol lam 13:03, 31 януари 2007 (EET)

Мисля, че нещата ще са много повече - но нищо не пречи да има отделно и обобщаващи статии, които да се допълват с допълването на категориите. Ще е доста допълнителен труд, но ако има реална нужда от такива статии, ще има и кой да го полага.

Предложения за име на обобщаващите статии? Биха могли да са и направо в категориите, но не ми се иска. Предлагам "Годишно обобщение - ???? г.". И би могло да има статия "Годишно обобщение", която е списък на обобщенията за различните години. Чакам и други предложения. -- Григор Гачев 16:45, 31 януари 2007 (EET)

Самите години да сочат към категории е тромаво, според мен. Събират се твърде много кликвания, за да се добереш донякъде и не се добива цялостно впечатление. Това, което ВТодоров направи за няколко от годините, беше доста добра идея. Само че като се напълни с много ще стане също толкова тромаво, несистематизирано и дълго. Може би да се оставят по няколко примера от произведенията, изданията, събитията и родените и да се оставят препратки към категориите, както грубо се опитах да направя тук...

Само че ще има проблем при определяне на това кои от произведенията/изданията/личностите да останат на самата обобщаваща страница.

Мне, аз май нямам добри предложения.--Intery 04:14, 1 февруари 2007 (EET)

Предлагам, както е в Уикипедията. Наш`та и британската. --В.Тодоров 04:31, 1 февруари 2007 (EET)

Практиката в нашата Уикипедия е заета 1:1 от американската, която обаче е в противоречие с българските норми за изписване на година (само с 4 цифри, без "г."). Затова още отначало умишлено избягах от нея.

Ако годините са директни пренасочки, няма да се събират излишни кликвания. И в категория може да се сложи някакъв начален текст, преди подкатегориите и страниците в нея - било кратко обобщение на най-важното, било линк към обобщение (кратко или дълго).

Страх ме е обаче, че се получава дублиране на работа: категориите с времето ще поведат твърде напред, и ако няма кой непрекъснато да се поти и хаби да привежда текста в актуалност, той ще изостава. Ако е само най-важното, ще е по-лесно, но пък тогава ще има караници кое е за най-важното, и кое не е...

Предлагам отначало да тръгнем с линк в категорията за година към страничка с обобщение за годината. Ако решим, че е по-удобно, лесно ще преработим линковете на шаблони, и обобщението ще се включва вътре в текста. Ако пък обобщенията се окажат непрактични, лесно ще махнем линковете или шаблоните. Така май си оставяме най-много гъвкавост за в бъдеще... Самите странички с обобщенията можем да ги направим като "Годишно обобщение - ???? г.", или "Годишно обобщение (???? г.)", и да има страница "Годишно обобщение", която удобво ги включва като списък - така достъпът до тях ще е и по двата полезни начина. -- Григор Гачев 13:52, 1 февруари 2007 (EET)

Нов живот за курвите от Несла!!!

Докато упражнявах поддържане на ентусиазма си, се натъкнах на проблем, който е много интересен. Имам съвпадение в имената на място и герой от двама различни автори. Смятам, че е станало напълно случайно, макар пък името да е много странно, но въпреки това не мисля, че Иван Попов в "Хакери на човешките души" изобщо е имал в главата си идея за метатекстови връзки с Георги Илиев и "Теут се бунтува". Несла при единия е героиня, при другия - име на място и рекламен трик, едно от най-забавните хрумвания в книгата. Та... Искам да направя така, че в една и съща статия хората да могат да прочетат и за двете неща едновременно, но може ли да има две инфокутии в една статия, просто да е разделена примерно от хоризонтална черта на две части, или пък ще е по-удачно в една инфокутия и на едно място да се опишат нещата при двамата автори, примерно: "Несла е... при ... в романа му ... ." Описание на едната, нов параграф, описание на другата. Функции в едната творба, нов параграф, функции в другата. Кое ви се струва по-добре? --Sol lam 13:12, 31 януари 2007 (EET)

Моето предложение е да направим както обикновено в такива случаи - статия "Несла (Хакери на човешките души)", статия "Несла (Теут се бунтува)" (ако имената ви се виждат неподходящи, предложете други), и пояснителна страница "Несла", която описва и разпределя към тези двете. -- Григор Гачев 16:40, 31 януари 2007 (EET)

Ама ти все гледаш да умножиш, а аз да редуцирам!!! Лесно ти е да го кажеш така, а аз как да го направя това с новите заглавия на статиите, питаш ли ме и сега как се мъча, докато нацеля категорията? Изобщо не зная как да сменя името на вече готова беседа, тук колкото искаш се смей, но... ... --Sol lam 20:12, 31 януари 2007 (EET)

Антология, алманах, сборник

Има ли принципна разлика между трите? --Intery 01:34, 12 февруари 2007 (EET)

Антологията и алманахът са вид сборници. Мисля, че антологията е тематичен сборник, а алманахът - хронологичен (напр. за определена година) -- Григор Гачев 01:52, 12 февруари 2007 (EET)

Алманахът включва в себе си различни творби - прозаични,поетични, публицистични и т.н., събрани по преценка на съставителите, а антологията е също сборник, но само от поетични творби. --Sol lam 20:06, 12 февруари 2007 (EET)

В западната фантастика се е утвърдило едно такова разграничение: сборникът съдържа произведения от един-единствен автор (или, в по-редки случаи, авторски тандеми, в които задължително участва "титулярният" автор - Харлан има сборник от съавторства с дузина други автори), докато антологията представя творби (незадължително поетични), подбрани по някакъв свързващ признак - най-доброто от годината, русалкова фантастика, хумор и тънъ. (Кой е чел Весела Фламбурари? Кой? :D) Така "Сънувах човешко лице, всичките "Хоризонти" и "Модели" са антологии, докато "Икосаедър" и "Бяс и Рози" са си сборници.

За "алманах" определението на Светла ми звучи добре. --k. 23:08, 12 февруари 2007 (EET)

Само да поясня - взех определенията от един речник на съвременния български език.--Sol lam 14:46, 15 февруари 2007 (EET)

Йей, направо дискусия си се получи . Благодаря ви! --Intery 18:42, 15 февруари 2007 (EET)

Статии за години и кратки прегледи

Имаме статии за години, и категории за години. Какво да правим с тях? Колебанията идват от възможността за кратки прегледи на годините, написани на ръка. От една страна, те дублират съдържанието на категориите, и могат да са излишни. От друга, е удобно най-важното за годината да може да бъде прочетено на едно място, а и още дълго време категориите няма да включват всичко важно за годината.

Хрумват ми няколко възможности: нека ги обсъдим, преди да стигаме до гласуване.

1. Кратки прегледи няма. Статиите за години са пренасочки към категориите за години.

2. Статиите за години са кратки прегледи за годините, и евентуално включват линк към категорията за съответната година.

3. Статиите за години са кратки прегледи за годините, и са категоризирани в категорията за съответната година.

4. Статиите за години са пренасочки към категориите за години. Кратките прегледи са текст в категориите.

5. Статиите за години са пренасочки към категориите за години. Кратките прегледи са отделни статии, линк към които има в текста на категориите.

Очаквам мнения по тези предложения, и/или още предложения. -- Григор Гачев 01:52, 12 февруари 2007 (EET)

Четвъртият вариант ми се струва най-удачен. Информацията е събрана на едно място, така че веднага се добива впечатление, и има лесен достъп до всичко, свързано с тази година... Но подлежа на убеждаване в удобността на всички останали варианти с изключение на първия и третия (от кратки прегледи определено има нужда, а просто категоризиране към въпросната година е недостатъчно). --Intery 02:16, 12 февруари 2007 (EET)

Аз харесвам 2, 4 и 5. 2 като че ли е най-гъвкав: ако за една година ни се съберат много не толкова съществени събития в категорията, добре е да не натоварваме с километрични списъци браузърите на читателите, които просто искат да прегледат най-същественото през годината; другите пък разполагат с линк. --k. 09:51, 12 февруари 2007 (EET)

Мда, имаш право. Също, ако в годината има много събития, ще има бесен скрол, докато се стигне до категориите, не се бях замисляла за това. --Intery 18:44, 15 февруари 2007 (EET)

Сюжет

Хора, това със сюжета не е ли малко мръсен номер? Хубаво е, че има предупреждаващи маркери, ама няма ли да е по-добре да е в отделни страници? Също и за авторите имам един въпрос - биографиите на някой от тях се намират в мрежата, както и снимките им, могат да се копират оттам, нали? В смисъл че не подлежат на авторско право като публични личности (ако не греша, не съм много на ти със законите). -- Littlebitcr4zy 04:15, 14 февруари 2007 (EET)

За сюжета - би трябвало предупреждаващите маркери да са достатъчни (повечето уикита, които правят статии за произведения, минават само с тях). Нека засега караме така; ако после решим, че не е достатъчно, ще ги изместим в отделни статии

За биографиите и снимките - самите биографии и образи на авторите не са под авторско право, но конкретните им изражения (биография в писмен вид, снимка) са под авторското право на техните си автори. Биографията може да бъде пренаписана, като се използват само фактите от намерените; със снимките обаче проблемът е сложен. -- Григор Гачев 15:16, 14 февруари 2007 (EET)

За биографиите, когато се преразкажат, няма никакъв проблем. Стандартните снимки (т.е. тези, които са в учебниците и по стените ) не са под авторско право. Това, последното го има в Закона за авторските и сродните права (някъде в членовете от втората половина на Закона, не помня точното място). Знам го и от личен опит.--193.192.56.26 16:44, 14 февруари 2007 (EET)

За стандартните снимки - много е неясно и гъвкаво дали една снимка е стандартна, или не; добър адвокат може на практика винаги да докаже, че тя не попада под това определение. Така че най-добре да ги избягваме. -- Григор Гачев 18:51, 14 февруари 2007 (EET)

Да се концентрираме върху преводачите

Скъпи приятели, най-сериозно предлагам да не се разсейваме по тези сборници и антологии, които нямат никакво българско авторско присъствие. Предлагам българския превод да НЕ се взема предвид, А останалото - романи, разкази, повести, статии, есета, предговори, коментари, критики, - сътвореното от БЪЛГАРИ! За преводачите ще помислим допълнително - можем да тръгнем по обратната логика: Отваряме категория български преводачи специализирали фантастика:

- авторска страница, биография и списъци с преведените книги, без линкове. Аз например имам такива готови за Вл. Зарков, Комата, Кожухаров, Любчо Николов, Вихра Манова и др.

Няма да се разсейваме, Поредица SF трилър беше изключение.

И на мен ми се иска да попиша нещичко за няколко преводача, но в момента ме притеснява форматът на преводите. Досега са използвани няколко варианта:

1. Първо произведение, после автор; без издателство и година
   • „Силмарилион“ — Дж. Р. Р. Толкин
2. Първо автор, после произведения; с година и издателство
   • 1994 г. — Ан Маккафри — „Полетът на дракона“ (роман) — Издателство „Орфия“
3. Само произведение
   • „Животът като изкуство - Мода“

Разбира се, има и вариации. На мен най си ми харесва вторият. На вас? --Intery 18:55, 15 февруари 2007 (EET)

На мен - също, най-информативен е. Другите са били при липса на инфо за година и/или издателство - но според мен е редно да ги обозначаваме, примерно [[???? г.]] и [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]. -- Григор Гачев 21:29, 15 февруари 2007 (EET)

Съгласна, обаче редно ли е първо да е авторът, а после произведението? Досега май сме го правили първо произведение, после автор. --Intery 00:11, 16 февруари 2007 (EET)

Кавички, латиница и курсив

Видях, че в статията за сп. ORPHIA са се появили кавички около името на списанието, та да кажа и тук:

Правилото в пунктуацията за имената, които съвпадат със съществителни нарицателни (и цитираните думи и изрази), гласи, че или ги ограждаме с кавички, или ги изписваме с курсив. (Само едното.) Когато са на латиница, няма нужда от нито едно от двете - латиницата, като различна писмена система от кирилицата, се счита за достатъчно разграничаваща. На мен са ми поправяли излишни кавички на контролно по български език в първи курс на НБУ, така че... учете в НБУ. :P

Конкретният извод е: списание ORPHIA. Sic. --k. 21:36, 15 февруари 2007 (EET)

С кавичките всичко взе да се обърква, когато започнахме да ги слагаме и при първото срещане на обекта на статията (което си беше получерно и курсивирано), в резултат на което сега всичко е и курсивирано, и в кавички... --Intery 00:08, 16 февруари 2007 (EET)

А като стана дума - издателството в инфокутията за издание огражда ли се в кавички? --Intery 00:13, 16 февруари 2007 (EET)

Тука нямам верен отговор. ;) Понеже е ясно, аз бих го оставил без, за краткост. --k. 13:47, 16 февруари 2007 (EET)