Мит, фантастика, научна фантастика
Основна фантастологична студия в изследванията на Атанас П. Славов върху фантастичното. Представлява раздел ІV от колективната монография „Прогностика, фантастика, светоглед“, издадена от издателство „Партиздат“ - София през 1981 г.
Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекста на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са ключовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като „Гаргантюа и Пантагрюел“ и радиопостаноката, направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс „Война на световете“.
2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, било то текст, изображение, кинофилм или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си фантастологична дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО - трета глава. "Какво общо може да имат „Гаргантюа и Пантагрюел“ с „Одисея 2001“, или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или „Фантастична симфония“ на Берлиоз с „Обратната страна на Луната“ на Пинк Флойд?" Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
