Разлика между версии на „Борис Ангелушев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране и подреждане)
 
(Не са показани 8 междинни версии от четирима потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
| име             = Борис Ангелушев
+
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име-оригинал   =  
+
| име = Борис Ангелушев
| име-категории   = Ангелушев, Борис
+
| име-оригинал =  
| описание       = художник
+
| име-категории = Ангелушев, Борис
| портрет         =  
+
| ник =
| px             =  
+
| описание = художник
| портрет-текст   =  
+
| портрет =  
| още-следпортрет =  
+
| px =  
| наставка        =
+
| портрет-текст =  
| роден-ден      = 25
+
| още-следпортрет =  
| роден-месец    = октомври
+
| пол = м
| роден-година    = 1902
+
  | професия =  
| роден-град      = Пловдив
+
  | националност =  
| роден-регион    =
 
| роден-държава  =
 
| починал-ден    = 24
 
| починал-месец  = август
 
| починал-година = 1966
 
| починал-град    = София
 
| починал-регион =
 
| починал-държава =
 
| починал-от      =
 
| националност   =
 
| още-данни      = {{Инфокутия вложка художник
 
  | творил-начало  =
 
  | творил-край    =
 
  | псевдоним      =
 
  | жанр            =
 
  | теми            =
 
  | стил            =
 
  | област          = оформление на издания, живопис
 
  | основна-творба  =
 
  | други-професии  =  
 
 
}}
 
}}
| уебсайт        =  
+
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| бележки        =  
+
| адрес =
 +
| е-майл =  
 +
| уебсайт =  
 
}}
 
}}
'''Борис Димитров Ангелушев''' e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.  
+
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 +
| роден-ден = 25
 +
| роден-месец = октомври
 +
| роден-година = 1902
 +
| роден-град = Пловдив
 +
| роден-регион =
 +
| роден-държава =
 +
| починал-ден = 24
 +
| починал-месец = август
 +
| починал-година = 1966
 +
| починал-град = София
 +
| починал-регион =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от =
 +
}}
 +
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
 +
| творил-начало =
 +
| творил-край =
 +
| псевдоним =
 +
| жанр =
 +
| теми =
 +
| стил =
 +
| област = оформление на издания, живопис
 +
| основна-творба =
 +
| други-професии =
 +
}}
 +
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 +
| бележки =
 +
}}
 +
}}
 +
'''Борис Димитров Ангелушев''' e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[25 октомври]] [[1902 г.]] в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпшгил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като ''Дер Кемпер'', ''Роте Фане'', ''Рот Фронт'', ''Дер Кнюпел'', ''Ди Велт ам Абенд'', а също и в най-голямото ляво политическо списание в света ''Арбайте илюстрирте Цайтунг'', което се печата на няколко езика в половин милионен тираж.
+
Роден е на [[25 октомври]] [[1902 г.]] в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпигил <!-- ТАКА ЛИ Е? --[[Потребител:Ботчо|Ботчо]] 15: 03, 5 юли 2011 (UTC) --> и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като „Дер Кемпер“, „Роте Фане“, „Рот Фронт“, Дер Кнюпел, „Ди Велт ам Абенд“, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света „Арбайте Илюстрирте Цайтунг“, което се печата на няколко езика в половинмилионен тираж.
  
 
През [[1935 г.]] се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе ''„Моторни песни“'' и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. {{гг|1937|1939}}) и „Обесването на Васил Левски“ ([[1942 г.]])
 
През [[1935 г.]] се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе ''„Моторни песни“'' и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. {{гг|1937|1939}}) и „Обесването на Васил Левски“ ([[1942 г.]])
  
След [[9 септември]] [[1944 г.]] Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като ''„Септември“'' от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския и&#768; превод в Германия още през [[1928 г.]]), ''„Селкор“'' на Георги Караславов,'' „Среднощен конгрес“'' на Николай Хрелков, ''„Дивата гора“'' на Орлин Василев, ''„Приказки“'' от Ханс Кристиан Андерсен, ''„Чичо Томовата колиба“'' от Хариет Бичър Стоу, ''„Бай Ганьо“'' от Алеко Константинов, ''„Принцът и просякът“'' от Марк Твен, ''„Немили-недраги“'' от [[Иван Вазов]] и много други.
+
След [[9 септември]] [[1944 г.]] Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като ''„Септември“'' от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския и&#768; превод в Германия още през [[1928 г.]]), ''„Селкор“'' на Георги Караславов, ''„Среднощен конгрес“'' на Николай Хрелков, ''„Дивата гора“'' на Орлин Василев, ''„Приказки“'' от Ханс Кристиан Андерсен, ''„Чичо Томовата колиба“'' от Хариет Бичър Стоу, ''„Бай Ганьо“'' от Алеко Константинов, ''„Принцът и просякът“'' от Марк Твен, ''„Немили-недраги“'' от [[Иван Вазов]] и много други.
  
Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, [[Георги Ковачев]], [[Стоян Шиндаров]] и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на [[Списание Космос|списание „Космос“]], което започва своето излизане от [[1962 г.]]
+
Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, [[Георги Ковачев]], [[Стоян Шиндаров]] и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на [[Списание Космос|списание „Космос“]], което започва своето излизане от [[1962 г.]]
  
 
Умира на [[24 август]] [[1966 г.]] в София.
 
Умира на [[24 август]] [[1966 г.]] в София.
Ред 53: Ред 65:
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Борис Ангелушев многократно илюстрира [[научна фантастика|научнофантастична]] литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието ([[Списание Космос/1962/0 бр.|бр. 0, 1962 г.]]) и цветната рисунка на обитаема космическа станция ([[Списание Космос/1963/1 бр.|бр. 1, 1963г.]]), а също така прави илюстрации към отделни научно-фантастични творби като [["ХХ век", без автор, сп. "Космос", бр. 1, 1963 г.Космос"]], [["Неизвестното" разказ от Недялка Михова (носителка на награда от конкурс за научно-фантастичен разказ, сп."Космос", бр.5, 1963 г.]]  
+
Борис Ангелушев многократно илюстрира [[научна фантастика|научнофантастична]] литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието ([[Списание Космос/1962/0 бр.|бр. 0, 1962 г.]]) и цветната рисунка на обитаема космическа станция ([[Списание Космос/1963/1 бр.|бр. 1, 1963 г.]]), а също така прави илюстрации към отделни научно-фантастични творби като [[ХХ век]]“, без автор ([[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1963/1 бр.|1963 г., 1 бр.]]), и „[[Неизвестното]]“, разказ от [[Недялка Михова]] (носителка на награда от конкурс за научно-фантастичен разказ, [[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1963/5 бр.|1963 г., 5 бр.]]).
  
 
=== Художествено оформление ===
 
=== Художествено оформление ===
  
* [[1966 г.]] — „[[Фантастичен хумор (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастичен хумор]]“ (сборник разкази от [[Антон Донев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
+
* [[1966 г.]] — „[[Фантастичен хумор (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастичен хумор]]“ (сборник разкази от [[Антон Стойчев Донев|Антон Донев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
 
* [[1968 г.]] — „[[Драконът от Луалаба (Издателство Народна младеж, 1968)|Драконът от Луалаба]]“ (роман от [[Петър Бобев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
 
* [[1968 г.]] — „[[Драконът от Луалаба (Издателство Народна младеж, 1968)|Драконът от Луалаба]]“ (роман от [[Петър Бобев]]) — [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
  
[[Категория: Личности по имена - А]]
+
[[Категория:Художници|Ангелушев, Борис]]
[[Категория: Художници|Ангелушев, Борис]]
 

Текуща версия към 00:37, 8 юли 2011

Борис Ангелушев
художник

Биографични данни:
Роден на: 25 октомври 1902 г.
Роден в: Пловдив
Починал на: 24 август 1966 г.
Починал в: София

Художник:
Области на изява: оформление на издания, живопис

Борис Димитров Ангелушев e илюстратор и оформител на книги, живописец и карикатурист.

Биография[редактиране]

Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпигил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като „Дер Кемпер“, „Роте Фане“, „Рот Фронт“, Дер Кнюпел, „Ди Велт ам Абенд“, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света „Арбайте Илюстрирте Цайтунг“, което се печата на няколко езика в половинмилионен тираж.

През 1935 г. се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. 19371939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.)

След 9 септември 1944 г. Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през 1928 г.), „Селкор“ на Георги Караславов, „Среднощен конгрес“ на Николай Хрелков, „Дивата гора“ на Орлин Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от Иван Вазов и много други.

Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — Александър Денков, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, Георги Ковачев, Стоян Шиндаров и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на списание „Космос“, което започва своето излизане от 1962 г.

Умира на 24 август 1966 г. в София.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Борис Ангелушев многократно илюстрира научнофантастична литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието (бр. 0, 1962 г.) и цветната рисунка на обитаема космическа станция (бр. 1, 1963 г.), а също така прави илюстрации към отделни научно-фантастични творби като „ХХ век“, без автор (сп. „Космос“, 1963 г., 1 бр.), и „Неизвестното“, разказ от Недялка Михова (носителка на награда от конкурс за научно-фантастичен разказ, сп. „Космос“, 1963 г., 5 бр.).

Художествено оформление[редактиране]