Разлика между версии на „Маски“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Маски |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Владимир Полянов]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''Маски''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | '''Маски''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]]. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Тема на разказа е изчезването на реалността и завладяването на света от илюзията. По същото време, когато киното се превръща в масово зрелище, хората започват да живеят като във филм. Държат се като маски, като герои от екрана, неестествено действат, неестествено говорят, крият всяка проява на човешки чувства, всяка своя разстроеност – като че ли става престъпление да се показваш слаб и уязвим. В новия, съвременния свят, господстват маски и клишета. | + | Тема на разказа е изчезването на реалността и завладяването на света от илюзията. По същото време, когато киното се превръща в масово зрелище, хората започват да живеят като във филм. Държат се като маски, като герои от екрана, неестествено действат, неестествено говорят, крият всяка проява на човешки чувства, всяка своя разстроеност – като че ли става престъпление да се показваш слаб и уязвим. В новия, съвременния свят, господстват маски и клишета. |
Привидно елементарен, този разказ, състоящ се само от 4 странички, е дълбоко философски и за жалост напълно съотносим и към съвремието ни век по късно от написването си. | Привидно елементарен, този разказ, състоящ се само от 4 странички, е дълбоко философски и за жалост напълно съотносим и към съвремието ни век по късно от написването си. | ||
Историята на общество, което си забранява да бъде човешко, душевно, ранимо, общество на маски, мъртъвци и призраци. Реалността не съществува. Съществуват само привидностите. | Историята на общество, което си забранява да бъде човешко, душевно, ранимо, общество на маски, мъртъвци и призраци. Реалността не съществува. Съществуват само привидностите. | ||
| − | |||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Героят разказвач доверява на читателите историята на приятеля си Риллов. Всичко е започнало в един ден, в който са отивали на кино да гледат | + | Героят разказвач доверява на читателите историята на приятеля си Риллов. Всичко е започнало в един ден, в който са отивали на кино да гледат „Треска за злато“ на Чарли Чаплин. Внезапно на улицата са се чули спирачки, стържене по релсите, трамваят е смазал човек. А малко по късно всички са се забавлявали и смели до сълзи с малкия комедиант в киното. Само Риллов не се е смял. Той е забелязал, че до трупа е имало пакетче, което може би някой в дома му чака да получи като подарък. А Чарли Чаплин е носел пакетче за коледната си елха. Този чувствителен човек и съдбата му са накарали разказвача да се запита дали не прекарваме живота си под маски. Всеки крие чувствата си, такива са сякаш изискванията на времето. В монолог преди да изложи случилото се след това с Риллов, героят казва: „Днес е на мода типът на безстрастния кавалер и всички са наложили восъчната му маска: влюбените вече не пишат любовни писма; съпругът сварва любовник при жена си, покланя се и моли двойката друг път да заключва вратата; когато пламне къща, домакинът изважда часовника си и любопитства за колко минути ще дойде пожарната; в тъмното скъперник търси загубен лев, като вместо свещ е запалил хилядолевова банкнота. Какво става под маската?“ |
А с Риллов се случва следното. Влюбва се. Претърпява крах в любовта. Спира да излиза. А когато отново се виждат, разказвачът не пита приятеля си как е, защото вижда как Риллов се мъчи да скрие под една ужасно измъчена маска страданието си. След месец сякаш всичко е наред. Виждат се. Шегуват се, че Риллов е срещнал друга, но засега ще я крие, че стара любов се лекува с нова, уговарят си среща за другия ден, а един час по-късно идва новината, че се е застрелял. Върху мъртвото лице е застинала същата ужасна измъчена маска на страдание по загубената любов. А очите са все така стъклени, но мъртви. | А с Риллов се случва следното. Влюбва се. Претърпява крах в любовта. Спира да излиза. А когато отново се виждат, разказвачът не пита приятеля си как е, защото вижда как Риллов се мъчи да скрие под една ужасно измъчена маска страданието си. След месец сякаш всичко е наред. Виждат се. Шегуват се, че Риллов е срещнал друга, но засега ще я крие, че стара любов се лекува с нова, уговарят си среща за другия ден, а един час по-късно идва новината, че се е застрелял. Върху мъртвото лице е застинала същата ужасна измъчена маска на страдание по загубената любов. А очите са все така стъклени, но мъртви. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | + | == Публикации == | |
| − | == | ||
=== На български език === | === На български език === | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
| − | * [[1989 г.]] — | + | * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102 |
| − | ** '' | + | ** ''„Маски“'' — стр. 272 – 275 |
| − | |||
| − | [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]] | + | [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]] |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] |
| − | |||
Текуща версия към 14:41, 7 юли 2011
| Маски | |
| Автор(и): | Владимир Полянов |
|---|---|
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
Маски е диаболичен разказ от Владимир Полянов.
Представяне[редактиране]
Тема на разказа е изчезването на реалността и завладяването на света от илюзията. По същото време, когато киното се превръща в масово зрелище, хората започват да живеят като във филм. Държат се като маски, като герои от екрана, неестествено действат, неестествено говорят, крият всяка проява на човешки чувства, всяка своя разстроеност – като че ли става престъпление да се показваш слаб и уязвим. В новия, съвременния свят, господстват маски и клишета.
Привидно елементарен, този разказ, състоящ се само от 4 странички, е дълбоко философски и за жалост напълно съотносим и към съвремието ни век по късно от написването си.
Историята на общество, което си забранява да бъде човешко, душевно, ранимо, общество на маски, мъртъвци и призраци. Реалността не съществува. Съществуват само привидностите.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Героят разказвач доверява на читателите историята на приятеля си Риллов. Всичко е започнало в един ден, в който са отивали на кино да гледат „Треска за злато“ на Чарли Чаплин. Внезапно на улицата са се чули спирачки, стържене по релсите, трамваят е смазал човек. А малко по късно всички са се забавлявали и смели до сълзи с малкия комедиант в киното. Само Риллов не се е смял. Той е забелязал, че до трупа е имало пакетче, което може би някой в дома му чака да получи като подарък. А Чарли Чаплин е носел пакетче за коледната си елха. Този чувствителен човек и съдбата му са накарали разказвача да се запита дали не прекарваме живота си под маски. Всеки крие чувствата си, такива са сякаш изискванията на времето. В монолог преди да изложи случилото се след това с Риллов, героят казва: „Днес е на мода типът на безстрастния кавалер и всички са наложили восъчната му маска: влюбените вече не пишат любовни писма; съпругът сварва любовник при жена си, покланя се и моли двойката друг път да заключва вратата; когато пламне къща, домакинът изважда часовника си и любопитства за колко минути ще дойде пожарната; в тъмното скъперник търси загубен лев, като вместо свещ е запалил хилядолевова банкнота. Какво става под маската?“
А с Риллов се случва следното. Влюбва се. Претърпява крах в любовта. Спира да излиза. А когато отново се виждат, разказвачът не пита приятеля си как е, защото вижда как Риллов се мъчи да скрие под една ужасно измъчена маска страданието си. След месец сякаш всичко е наред. Виждат се. Шегуват се, че Риллов е срещнал друга, но засега ще я крие, че стара любов се лекува с нова, уговарят си среща за другия ден, а един час по-късно идва новината, че се е застрелял. Върху мъртвото лице е застинала същата ужасна измъчена маска на страдание по загубената любов. А очите са все така стъклени, но мъртви.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1989 г. — „Диаболични повести и разкази“ — издателство „Георги Бакалов“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
- „Маски“ — стр. 272 – 275
