Мрежата на дъжда

Мрежата на дъжда
Автор(и):	Владимир Полянов
Първо издание:	19?? г.
Жанр(ове):	диаболизъм
Изкуство:	литература
Вид:	разказ

„Мрежата на дъжда“ е диаболичен разказ на Владимир Полянов.

Представяне

В Мрежата на дъжда повествованието умишлено се движи между минало и настояще, реалност и въображаемо, достоверни и недостоверни спомени, достоверно и недостоверно възприемане на реалността в момента на разказването.

В творчеството на Владимир Полянов присъства неизменно криминалният елемент като неделима част от представата му за диаболизъм. С него се примесват, разбира се, страхът, ужасът, довеждането на героите до състояние на бълнуване и невъзможност да се самоопределят и справят с разбирането на случващото се около тях. Светът изведнъж сее превърнал в зловеща загадка, в лабиринт, от който не могат да излязат, а най-мъчително е, че съзират светлина или цел, но се стремят към нея без да я достигнат никога. И тук остава неразрешен случаят, както за героя, така и за полицията. Използва се похват, който използва и Георги Райчев – в един момент от разказа читател и главен герой сякаш са научили истината за необяснимите и несъвместими едни с други факти, но малко след това авторът внася нов елемент и отново връща в начално състояние на заплетеност случая.

Приноси

• Новото в "Мрежата на дъжда" е вмъкването на миражите като част от виденията на психически затормозените герои. Тук изчезването на трима – критик, писател и доктор – е свързано със стремежа да се открие и освободи някаква мистериозна приказно красива жена, Лао-Це, която живеела в дворец и уж била заключена, а един от героите твърди в дневника си, че е бил часове в нейната компания.

• Освен екзотиката на източното име, Полянов вкарва и друг екзотичен елемент – двама (доколкото са две различни страни от една раздвоена личност) от изчезналите герои пишат на този, който разказва историята от Аржентина. Как са се озовали така бързо там е необяснимо, но латиноамериканската тема тепърва предстои да даде своите изненадващи произведения на българската литература, написани от емигранти и авантюристи като ямболския писател Матвей Вълев или плевенчанинът Борис Шивачев, живял именно между 1920 и 1924 г. в Южна Америка.

• Смъртта е въплътена в образа на мъж, а не, както е традиционно и според рода на думата в български език – на жена. Секул Брадва, герой, който от един момент на повествованието се явява ипостас на писателя Казимир Храбър, е описан като дребен сатрап, доктор, създание слабо, със светли коса и очи, дълъг шлифер и дървена протеза на крака. За същите тези свои крака той казва, че "никакви ги няма", понякога останалите го виждат как се движи като че ли плува по коридорите. Същия избор на мъжки образ за алегория на Смъртта забелязваме и при Георги Райчев в "Незнайният" и "Lustig". Жената обаче не е отстъпила напълно позицията си - в "Мрежата на дъжда" тя е тайнствената Лао-Це, мираж, подмамващ към гибел и подлудяващ всички, които мечтаят за нея.

• Градът вече е не просто враждебно място, където липсва домашния уют. Макар и да звучи несериозно, но е факт – толкова много квартиранти и студенти накуп в никое друго литературно направление в родната ни литература няма. Градът при Полянов е място с размери, които не могат да бъдат определени, той е като живо чудовище, разпънало своите мрежи от улици, а в тях героите се мятат като затворници и се лутат като в лабиринт. Той е мегаполис но не в индустриалния смисъл, а доколкото границите му не могат да бъдат определени и непрекъснато се менят. Представян е нощем, лъскав от дъжда като някакво митично земноводно, улиците му се вият и притежават ужасяващата способност да се разклоняват сами, за да не стигат героите до заветната цел – например мержелеещата се лампа на полицейското управление, или да се въртят в кръг, докато се озоват там, откъдето са тръгнали.

Композиция

Композицията е рамкова – записките от дневника на раздвоения герой Казимир Храбър и неговия антипод Секул Брадва са вмъкнати в преживяванията на главния герой, който е и разказвач, и озовал се в ролята на неволно съпричастен към загадъчната история с изчезването на няколко души.

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Издания

На български език

Самостоятелни издания

• 1989 г. – „Диаболични повести и разкази“, Варна; Библиотека „Галактика“, № 102
  • „Мрежата на дъжда“ (разказ) - стр. 26 — 62