Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не са показани 9 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| съдържа = сборник | | съдържа = сборник | ||
| автор = [[Владимир Полянов]] | | автор = [[Владимир Полянов]] | ||
| − | | корица = | + | | корица = Smart 1 polyanov596+.jpg |
| px = | | px = | ||
| корица-текст = | | корица-текст = | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
| предпечат = | | предпечат = | ||
| печат = | | печат = | ||
| − | | поредица = | + | | поредица = |
| − | | поредица-номер = | + | | поредица-номер = |
| − | | предходна = | + | | предходна = |
| следваща = | | следваща = | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести | + | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.). |
| + | В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.). | ||
| + | В [[Издателство Аргус“|издателство „Аргус““]], името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). | ||
== Художествен анализ == | == Художествен анализ == | ||
| Ред 55: | Ред 57: | ||
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| − | # ''„[[Смърт]]“'' | + | # ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'' |
# ''„[[Един гост]]“'' | # ''„[[Един гост]]“'' | ||
# ''„[[Ерих Райтерер]]“'' | # ''„[[Ерих Райтерер]]“'' | ||
| + | |||
| + | [[Файл:2 Smart polyanov595a+.jpg]] | ||
[[Категория:Издания - Издателство Аргус (1922 г.)]] | [[Категория:Издания - Издателство Аргус (1922 г.)]] | ||
[[Категория:Издания - диаболизъм]] | [[Категория:Издания - диаболизъм]] | ||
Текуща версия към 22:45, 6 декември 2018
| Смърт | |
| сборник — диаболизъм | |
| автор: | Владимир Полянов |
 | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1922 г. |
| Издателство: | „Аргус“ (1922 г.) |
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от [[Издателство Аргус (1922 г.).
В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.).
В издателство „Аргус““, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ[редактиране]
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание[редактиране]
- „Смърт“
- „Един гост“
- „Ерих Райтерер“
