Хакери на човешките души
| Хакери на човешките души | |
| Автор(и): | Иван Попов |
|---|---|
| Първо издание: | 2004 г. |
| Жанр(ове): | киберпънк |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
| Поредица: | |
| Цикъл: | Езиково инженерство |
| Предходно: | Нашите марковски процеси |
| Бележки: | (друга важна информация накратко) |
Хакери на човешките души е киберпънк роман на Иван Попов, издаден през 2004 г. под № 1 в Библиотека "Тера фантастика" на издателска къща "Аргус".
Съдържание
Описание
Книгата се състои от две части - "Блус за град Армадильо" и "Хакери на човешките души". Фабулата е организирана около криминална загадка, която трябва да бъде разрешена и с това се залавят главните герои Балабан и Сидорчук.
В първата част действието се развива в бившия военно-промишлен комплекс Армадильо сити, понастоящем образец за високоорганизирано и технологично развито общество, в което индивидите са обект на тотално наблюдение. Навсякъде има детектори за идентификация, началниците дават инструкции на подчинените си, които носят подобни на очила растери (растерът е решетка от точки) и имат непрекъсната връзка със системата за управление. Рядко някой е "автокефален" - самостоятелен. Потоците от информация са основна ценност и обект на развитие на технологиите. Езикът е средството за манипулация и програмиране на хората. "Човекът е устройство за обработка на информация. И обект за управление посредством същата тази информация". Героите на романа трябва да преустановят откритите нередности, довели до полудяване на няколко души. Неизвестно лице е пуснало стимоклипове - видеофайлове, стимулиращи мозъците на възприемателите така, че да ги препрограмират да изпълняват други задачи и да работят в режим на невронна мрежа.
Във втората част Балабан и Сидорчук отиват в подмандатната територия на злото, където целият живот е едно необяснимо противоречие да търсят виновника за хакването на човешките мозъци. Алюзиите с българската действителност от времето на прехода са много, а романът от научна фантастика започва да клони към социална сатира. Реалността присъства по-силно и в същото време е по-нереална отвсякога, тъй като изглежда напълно невъзможно да се разбере кое е истината, кой от кои е, кого представлява в отношенията на връзки, престъпност, интереси. Тук сюжетът се разклонява в много нишки, които така и остават недоразвити. Финалът на романа е отворен, загадката уж е разрешена, но откриването на програмиста не дава яснота каква ще е развръзката на историята. Като цяло частта е противоположна и по динамика на първата част на романа - от "блус" с началства и коктейли читателят се озовава сред хакери (компютърни, законови, какви ли не хакери), преследване и водовъртеж от събития и образи, изсипали се в действието от - както се разбира - дори предишната книга на Иван Попов.
История на написването
Съзнателно реални имена, места, термини са подложени на деформация, но без да се губи връзка с реалността, за да бъдат разпознати първообразите. Така например от името на популярна българска фирма за софтуер се е получило името "Исирма", от името на популярен милионер и основател на фондации се е получило името на организацията, контролираща света в киберпънк-романа на Иван Попов - Комитета/Фондацията "Лукач" на филантропа Дьорд Лукач. Името на кораба, с който през 1620 г. английски пилигрими основават втората успешна колония в Америка, "Мейфлауър", е станало "Майска роза". Името на "Дженерал Електрик" се е превърнало в "Дженерал Лингвистикс". И т. н. Езиковите експерименти не оставят незасегнато място в "Хакери на човешките души" - от обект на разказването те стигат чак до съдържанието, където имената на главите перифразират имена на филми, книги, митологеми (напр. "Да калибрираш началниче" напомня на "Да убиеш присмехулник", "Полет над верблюдско гнездо" - "Полет над кукувиче гнездо", "Гласове от обора" - "Гласове от отвъдното" и т. н.)
Като последовател на турбореализма Ив. Попов поддържа връзка с реалността, но в същото време романът, доколкото е киберпънк, е верен на родоначалника на жанра Уилям Гибсън и неговия "Невромантик" да използва нови технологии и такива, които е възможно да се развият в бъдещето.
Това е роман, написан сякаш за да шокира - и като пръв в България от тоя род неминуемо постига целта си. В послеслова на Васил Велчев четем: "Романът съвсем спокойно може да се разглежда като информационен вирус - в него са втъкани страшно много нови идеи, сякаш целта е била да се зарази съзнанието на читателя, да се преустрои по някакъв начин... Самият Попов обича да цитира Александър Тюрин, според когото добрият писателски текст трябва да прилича на компютърен вирус и действа като такъв."
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Джон Дж. Дж. Сидорчук, служител на голяма международна корпорация пристига в "държава от четвърти-пети функционален тип" (България), заедно със сътрудника на корпорацията от местен произход Балабан, за да изследва неочакваното местно развитие на "хуманитарни технологии" (технологии, които се занимават с манипулирането или антиманипулирането на хората). Разследването показва, че причината е скептицизмът към всякаква власт и авторитети на местните хора, и реализмът и любопитството им.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Герои, места и термини
Герои
Имената на героите на Иван Попов са също плод на езиковото му експериментаторство, което е намерило отражение в измислянето на неологизми в целия роман. Те са контаминации или директни преноси от имена на известни личности, герои от игри, книги, дори - от имената на приятели на автора. Така например името Балабан на един от главните герои препраща към фамилите на двама от най-известните учени българисти - Ал. Теодоров Балан, прословут с ексцентризма си, с неудържимото желание да измисля нови думи и да се бори за прочистване на езика от чуждици, и Александър Балабанов - един от отличните познавачи на античните култури. Фамилията на Сидорчук подозрително напомня тази на Андрей Лазарчук, представител на направлението в руската фантастика, самонарекло се турбореализъм, чиито почитател и последовател е авторът на "Хакери на човешките души". Сред героите се появява и един Дик Пейн, подсещащ ни за героя от компютърните игри Макс Пейн - на него в романа е отредена достойната съдба да падне в селски клозет на финала. Самите герои прилагат езиковото инженерство на ниво измисляне на вариации на имената на останалите - това е характерно за Балабан, който прекръщава останалите: Сидорчук става Сидореско, Сидорайло и т. н., Григор - Глигор, Грегоар, Глигоар и пр.
Както отбелязва Васил Велчев в послеписа, героите, както и някои образи и теми преминават в "Хакери на човешките души" от предишната книга на Иван Попов - "Нашите марковски процеси".
Освен на главни и второстепенни, традиционно делене, героите могат да се разделят и на действащи и такива, които така и не се появяват, но непрекъснато се споменават в романа - като Сингх и Ирина. На пръв поглед подобно делене може да изглежда маловажно, но с оглед постройката на книгата като оксиморон (стилистическа фигура, съчетаваща привидно несъчетаеми понятия, думи с противоположно значение, парадоксално звучащи антитези) най-вероятно е част от замисъла на автора.
Главни
Второстепенни
- Макилрой
- Альоша Асанович
- Антон
- Делиан
- Глигор (Григор, Грегоар, Глигоар)
- Лука
- Дик Пейн
- Търтея и др.
Места
- Армадильо сити
- подмандатната територия на злото
Термини
- хуманитарни технологии
- охлос - тълпа
- политолъг, социолъг
