Иван Ефремов

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
крупен учен, създател на „Тафономия“
Иван Антонович Ефремов
Ефремов0.jpg
Професия: палеонтолог, писател
Националност: руснак

Координати:
Адрес: Русия, Москва
Личен сайт: [1]

Биографични данни:
Роден на: 22 април 1907 г.
Роден в: Вирица, Лениградска обл., Русия
Починал на: 5 октомври 1972 г.
Починал в: Москва, СССР

Иван Ефремов е руски учен палеонтолог и писател-фантаст, според мнозина критици основател на модерната научно-фантастична литература в СССР. Роден е на 22 април 1907 г. в с. Вирица Санкт Петербургска област. Патрон на най-дългоживеещият клуб по фантастика в България Клуб Иван Ефремов.


Биография:

Баща му е бил заможен търговец на дървесина и имал голяма библиотека. Научил се да чете от 6 годишна възраст, малкият Иван се увлича по романите на Жул Верн и книги за пътешествия. Идва революцията и една червеноармейска авторота взема Ваня за свой възпитаник и с тях той изминава пътищата на гражданската война чак до Перекоп. Работи като общ работник, шофьор и трудово училище в Петербург. Там се запознава и с ред учени, които виждат будния му ум и го привличат като помощник. Става редовен посетител на големите научни библиотеки, и се среща с академик Сушкин, който става научния му ръководител. На 20 години Ефремов публикува първата си научна статия, а след три години те са вече десетки. Започва да пътува в множество експедиции на север, Задкавказието, Урал, Киргизия и т.н. През 1935 г. Иван завършва задочно Геолого-проучвателния факултет на Планинския институт, а през 1941 г. става доктор на биологическите науки. Като основоположник на дисциплината „тафономия“ - наука за закономерностите при изследване на древния живот на Земята, Иван Ефремов получава Държавна премия.


Творчество:

Но изнурителните експедиции подкопават здравето му и през 1942 той е прикован към леглото. Тогава литературата става централната му дейност. Създава първия си цикъл приключенско-фантастични разкази обединени под заглавието „Разкази за необикновеното“. Един след друг започват да излизат сборниците му „Среща над Тускарора“ («Встреча над Тускаророй») (1944), „Белият раг“ («Белый Рог») (1945), „Диамантената тръба“ («Алмазная Труба») (1946), „Пет румба“ («Пять румбов») (1944). Макар и на смъртно легло по това време Алексей Толстой успява да открие младия писател сред книжния поток и го кани на среща в болницата, където дава висока оценка на стила му.

Следват историческата дилогия „Великата дъга“ («Великая Дуга») (повестите „На края на Ойкумена“ («На краю Ойкумены»), 1949, и „Пътешествието на Баурджед“ («Путешествие Баурджеда», 1953), първите «космически повести» „Звездни кораби“ и „Сърцето на змията“ («Звездные Корабли», 1947, и «Сердце Змеи», 1959), а също вдъхновения експедиционен дневник „Пътят на ветровете“ («Дорога Ветров») (1956). В тези свои първи произведения Ефремов формулира своето научно-философско кредо на мислител, че науката може да води към пустота, ако зад нея не стои философията и нравственото развитие на човека.

В „Мъглявината Андромеда“ (1957) и отчасти в “Часът на бика“ (1968) Ефремов изгражда не само свят на бъдещето, построено по законите на социалната хармония и разума оплодотворен от етическата мъдрост на баланса между съхранението на ценностите и движението напред и нагоре, но и личности свободни в пълноценната си реализация, красиви и силни мъже и жени независещи от никого и не нуждещи се от надмощие над други човешки същества. Тези две произведения се оказаха системоообразуващ фактор за развитието на съветската фантастика през следващите десетилетия. И не само на съветската, или българската, която тогава бе в обритата на съветската култура, но и по целия свят. Тези произведения са издавани в 26 страни на света като „Маглявината...“ е водеща книга в представителните поредици „Световна фантастика“ в тези държави.

Efr.jpg

Обществото на бъдещето в романите на Ефремов е наречено „комунистическо“, но то няма нищо общо с партийните шаблони и текстове по него време. До такава степен, че цензорът, запознал се с текста на “Маглявината...“ казал: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“. Днес „политкоректни“ критици се опитват да опишат Ефремов като угодник на тоталитаризма, но те мълчат пред факта, че след смъртта на писателя КГБ му се „отблагодарява“ с разорителен обиск в кабинета и ръкописите, някои от които така и не са върнати на вдовицатата Таисия Йосифовна. За 18 години писателят е практически забранен, а „Часът...“ не е преиздаван.

Малко встрани от генералната линия стоят романите му „Острието на бръснача“ («Лезвие бритвы») (1963) — посветен на загадките на човешката психика и законите, движещи развитието на чевешката личност — и „Атинянката Таис“ («Таис Афинская») (1972) — посветен на безсмъртното изкуство и неговата вдъхновителка - жената. Двете произведения се явяват обощение на социальните, естетически възгледи на автора, представени в увлекателна приключенческа форма; в центъра на вниманието на автора в двата случая — ноосферата на колективното човешко съзнание и образа на цялостния хармоничен човек.

Ефремов.jpg


Научнофантастичните идеи на Ефремов

  • в разказа „Диамантената тръба“ („Алмазная труба“) (1944) Ефремов научно мотивира намирането на диаманти в Якутия. Няколко годино по-късно на посоченото място откриват най-голямото находище в историята на СССР.
  • В разказа „Езерото на планинските духове“ («Озеро Горных Духов») (1944) прогнозира живачно находище - открито е точно там.
  • Изобретателят на холографията Юри Денисюк посочва повестта “Сянката на миналото“ («Тень Минувшего») (1945) като главен вдъхновител на своето откритие.
  • Концепциите на Ефремов за „инферното“ и „ноосферата“ предстои да бъдат осмислени от съвременната наука, но и в в този си художествен вид, те имат огромно влияние над мислещите умове на съвременността.