Разлика между версии на „БГ-Фантастика:Правила за поведение при конфликт“

Версия от 19:50, 17 декември 2006

Изключително лесно е да завържете спор онлайн, особено в някое уики, където при редактиране успявате да „прегазите” думите на другите потребители. Онлайн споровете могат да бъдат още по-остри, защото е лесно да забравите, че зад този гол текст седи и пише друг човек, който най-вероятно е тук по същите причини, по които и вие.

Не забравяйте, че хората обикновено бранят своите идеи и вкус – неща, които се съдържат в написаното от тях и в решенията им. В резултат на това тяхното его се наранява лесно при редактиране. Както може би сте забелязали, отговорът обикновено не е хленчене, а порив към ответен удар. Не нападайте. Ако се стигне до конфликт обаче, дискусионните страници са възможност за предпазване и успокояване на засегнатото его. Дори повече – те са място за постигане на споразумение за това как най-добре да се напишат статиите, прикрепени към тях.

Списък от съвети как да работим за постигане на споразумение:

• Подписвайте и датирайте своите беседи на дискусионните страници.
• Не забравяйте, че имате гледна точка.
• Винаги обяснявайте на другите за какво точно говорите, особено при отговор.
  • Цитиране на нечие изказване е добре, но по-добре е да посочите как го тълкувате. Преди да кажете, че някой не е прав, допуснете, че може да сте го разтълкували неправилно.
• Не отминавайте нито един въпрос.
  • Ако друг не е съгласен с вашата редакция, подкрепете с убедителни аргументи това, защо смятате, че мнението ви е правилно.
• Приемете дадена гледна точка, когато не можете да предложите аргументи срещу нея. Когато вашето несъгласие се основава на интуиция или вкус, посочете това.
• Работете за намиране на решение
  • Не карайте хората да обсъждат гледна точка, на която вие всъщност не държите и не правете обструкции
• Не лепвайте етикети: Квалификации като „расист” или „лошо написано” принуждават хората да се защитават. Това прави трудно продуктивното обсъждане на статиите.
  • Когато спорите с друг редактор, не казвайте: „това очевидно не е...” Не забравяйте, че може да има алтернативни обяснения.
  • Не казвайте: „само една уеб страница казва, че си прав”, за да подкрепите своята гледна точка, когато има повече от една: това, че заблуждавате един уикипедианец не ви прави чест.
• Ако кажете нещо и по-късно ви се иска да не сте го казвали, споделете това с другия.
• Изказвайте похвали, когато са заслужени. Всеки обича да се чувства оценен, особено в среда, където често се налага да се правят компромиси.
• Не забравяйте възможността за извинение, в случай че дразните или разстройвате някого.
  • Почти никога не е късно да смекчите напрежението в отношенията.
• Ако вежливата дискусия се провали, прекратете я временно, ако участвате в нея, или препоръчайте временно прекратяване, ако посредничите за уреждане на спора.
  • Върнете се след една-две седмици. Ако никой не посредничи, а мислите, че е необходим посредник, посочете някого.
• Придържайте се към правилото за тройно връщане – никога не връщайте една и съща страница повече от три пъти за един ден.
• Обяснявайте добре действията си в полето за резюме, така че да бъдат ясни и прозрачни.

Отбранителни стратегии

На кого се подиграваме? Понякога ще се сипят груби думи. Не забравяйте – някои от нас може да са само 12-годишни. И, явно, всеки може да се връща за кратко в тази възраст. Ето някои неща, които можете да направите, когато някой стане нападателен, отмъстителен или нещо друго, различно от учтив:

• Просто не обръщайте внимание. Не сте длъжни да отговаряте и не си заслужава да правите негативни коментари.
• Дайте сигнал на своя противник, че е засегнал чувствата ви. Това всъщност е истинският проблем, така че много по-сигурно е така да събудите симпатия, а не гняв. Дори има по-голяма вероятност да получите извинение, ако човекът, който ви е засегнал, не е разбрал това, което често се случва.
• Помолете някой да премахне личните нападки. Заместете ги с по-цивилизовани, ако коментарът съдържа конкретна гледна точка. Ако е така, отговорете на гледната точка, а не на обидата.
• Прилагайте презумпцията за добронамереност. Ако огромното мнозинство редактори, а и новодошли, не бяха добронамерени, уики-проектите щяха да са невъзможни по принцип. А ако смятате, че са невъзможни, погледнете примерно Уикипедия.