Разлика между версии на „Георги Райчев“
м (→Повести и новели) |
(уикилинкове, форматиране, подреждане, прекатегоризиране (библиографията е за допълване и изчистване)) |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| роден-месец = декември | | роден-месец = декември | ||
| роден-година = 1882 | | роден-година = 1882 | ||
− | | роден-град = Топракхисар | + | | роден-град = Топракхисар |
− | | роден-регион = | + | | роден-регион = Старозагорско |
| роден-държава = | | роден-държава = | ||
| починал-ден = 18 | | починал-ден = 18 | ||
Ред 25: | Ред 25: | ||
| творил-край = | | творил-край = | ||
| псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила | | псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила | ||
− | | жанр = приказки, | + | | жанр = приказки, [[диаболизъм]], легенди в стихове |
| теми = | | теми = | ||
| основна-творба = | | основна-творба = | ||
Ред 32: | Ред 32: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
+ | '''Георги Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]]. | ||
− | + | == Биография == | |
+ | |||
+ | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. | ||
+ | |||
+ | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. | ||
− | + | През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... | |
− | + | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''"Любов в полето"'', през [[1919 г.]] - ''"Мъничък свят. Бележник на един разлюбен"'', през [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'', а през [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"''. От това време са също повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''"Разкази"''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''"Песен на гората"'' ([[1928 г.]]), ''"Еленово царство"'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''"Божи дарове"'' ([[1930 г.]]). | |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно и това как покоряват и | + | |
+ | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. | ||
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
− | |||
− | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. | + | Още в ''"Царица Неранза"'' и ''"Греховна повест"'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''"De Profundis"'' (от лат.: ''"Из дълбините"'' - ''разбирай "адови"'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. |
+ | |||
+ | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''"Разкази"'' (''"[[Страх]]"'', ''"[[Безумие]]"'', ''"[[Съновидения]]"'', ''"[[Лустиг]]"'', ''"[[Карнавал]]"'', ''"[[Незнайният]]"''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. | ||
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | ||
− | Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература. | + | Тези проблеми са залегнали и в повестите ''"Лина"'' ([[1922 г.]]) и ''"Грях"'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература. |
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
Ред 66: | Ред 73: | ||
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
− | * | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"'' |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"'' | |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"'' | |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"'' | |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"'' | |
− | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"'' | |
− | |||
− | |||
− | |||
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
− | |||
− | |||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
− | |||
− | |||
− | ==== | + | * [[1920 г.]] - ''"Царица Неранза"'' |
+ | * [[1923 г.]] - ''"Греховна повест"'' | ||
+ | * [[1928 г.]] - ''"Песен на гората"'' | ||
+ | * [[1930 г.]] - ''"Божи дарове"'' | ||
+ | |||
+ | ==== Стихотворения ==== | ||
− | + | * [[1929 г.]] - ''"Еленово царство"'' (легенда в стихове) | |
== Издания == | == Издания == | ||
Ред 98: | Ред 103: | ||
===== Самостоятелни издания ===== | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
+ | * [[1923 г.]] - ''"Разкази"'' (диаболичен сборник) | ||
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] | * [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] | ||
Ред 103: | Ред 109: | ||
* [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] | * [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
== Източници == | == Източници == | ||
Ред 120: | Ред 117: | ||
[[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]] | [[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]] | ||
− | [[Категория: Писатели на | + | [[Категория: Писатели на диаболизъм|Райчев, Георги]] |
− | |||
− | |||
− |
Версия от 16:12, 11 януари 2007
Георги Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.
Съдържание
Биография
Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.
Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906–1907 г.), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (1908–1910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (1910–1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.
През 1923–1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928 г.), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.).
Приноси към фантастиката
Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.
Стил и особености
Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - разбирай "адови", бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.
Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922 г.) и "Грях" (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.
Любопитни факти
Произведения
Фантастика
Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.
Повести и новели
Разкази
- 1923 г. - "Страх"
- 1923 г. - "Безумие"
- 1923 г. - "Съновидения"
- 1923 г. - "Лустиг"
- 1923 г. - "Карнавал"
- 1923 г. - "Незнайният"
Нефантастика
Романи
Повести и новели
- 1920 г. - "Царица Неранза"
- 1923 г. - "Греховна повест"
- 1928 г. - "Песен на гората"
- 1930 г. - "Божи дарове"
Стихотворения
- 1929 г. - "Еленово царство" (легенда в стихове)
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1923 г. - "Разкази" (диаболичен сборник)
- ???? г. - "име на изданието" - издателство
Участие в съвместни издания
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5
- Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І