Разлика между версии на „Курс по фантастология (Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова, 1981)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(+1 niced extlink(s))
 
(Не са показани 9 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия книга
 
{{Инфокутия книга
| име                   = КУРС ПО ФАНТАСТОЛОГИЯ
+
| име = КУРС ПО ФАНТАСТОЛОГИЯ
| произведение         =  
+
| произведение =
| автор                 = колектив
+
| жанр =
| корица               = kurs_fantastologia
+
| съдържа =  
| px                   =  
+
| автор =  
| корица-текст         =  
+
| корица = kurs_fantastologia.jpg
| издание-поредност     = 1
+
| px =  
| държава               =  
+
| корица-текст =  
| език                 =  
+
| издание-поредност = 1
| ден                   =  
+
| държава =  
| месец                 =  
+
| език =  
| година               = 1980
+
| ден =  
| издателство           = Г. М. Д. "Лиляна Димитрова"
+
| месец =  
| формат               = 70х100/16
+
| година = 1980
| брой-страници         = 16
+
| издателство = [[Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова|ГМД „Лиляна Димитрова“]]
| ISBN                 =  
+
| формат = 70х100/16
| баркод               =  
+
| брой-страници = 16
| съставител           = Атанас П. Славов, Ивайло Рунев
+
| ISBN =  
| предговор             = Ивайло Рунев
+
| баркод =  
| послеслов             =  
+
| съставител = [[Атанас П. Славов]], [[Ивайло Рунев]]
| преводач             =  
+
| предговор = [[Ивайло Рунев]]
| художник-корица       = Петър Литов
+
| послеслов =  
| художник             =  
+
| преводач =  
| редактор             = Ивайло Рунев
+
| художник-корица = [[Петър Литов]]
| коректор             =  
+
| художник =  
| предпечат             = клуб "Компютър"
+
| редактор = [[Ивайло Рунев]]
| печат                 =  
+
| коректор =  
| поредица             =  
+
| предпечат = клуб „Компютър“ - ГМД
| поредица-номер       =  
+
| печат =  
| предходна             =  
+
| поредица =  
| следваща             =  
+
| поредица-номер =  
| бележки               =  
+
| предходна =  
 +
| следваща =  
 +
| бележки =  
 
}}
 
}}
 +
Брошурата '''''„Курс по фантастология“''''', издадена през [[1981 г.]], представлява разширен конспект на курса по [[фантастология]] (теория и история на фантастиката), изнесен пред аудитория на [[Клуб Иван Ефремов|клуба по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“]] - София.
  
 +
Курсът е осъществен през {{гг|1979|1980}} в три семестъра с общо 80 учебни часа. Той е подготвен и прочетен от „Работна група по фантастология“ в състав: [[Ивайло Рунев]], [[Атанас П. Славов]], [[Емил Лозев]], к.и.н. [[Васил Сивов]], [[Красномир Крачунов]], [[Тодор Ялъмов]], к.ф.н. [[Иван Пунчев]] и др.
  
Настоящата брошура представлява разширен конспект на курса по ФАНТАСТОЛОГИЯ (теория и история на фантастиката) изнесен пред аудитория на клуба по прогностика и фантастика "Иван Ефремов"- София.
+
По-късно е разработван разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода {{гг|1981|1982}}, в който да бъдат включени лекции от [[Росица Панайотова]], [[Юрий Георгиев]], [[Миглена Николчина]] и други.
Курсът бе осъществен през 1979-1980 год. в три семестъра с общо 80 учебни часа. Курсът беше подготвен и прочетен от "Работната група по фантастология" в състав: Ивайло Рунев, Атанас П.Славов, Емил Лозев, к.и.н. Васил Сивов, Красимир Крачунов, Тодор Ялъмов, к.ф.н. Иван Пунчев и др.
 
Сега се разработва нов разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода 1981-1982 год., в който освен прекомпозиране на материала ще бъдат включени и цикъл лекции, подготвени от Росица Панайотова , Юрий Георгиев, Миглена Николчина и други.
 
  
Курсове по история и теория на фантастиката засега се провеждат '''само в четири страни в света''' и с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на "Българският вариант" е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използуване на потенциалните възможности на фантастиката.
+
Към момента на провеждане подобни курсове по история и теория на фантастиката има '''само в четири страни в света'''. Те с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на „българския вариант“ е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използване на потенциалните възможности на фантастиката.
  
 
==== Съдържание ====
 
==== Съдържание ====
 
1. Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в  сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми.
 
  
2. Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х.Уелс. Други автори - основоположници на фантастиката.
+
# Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми.
 +
# Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори основоположници на фантастиката.
 +
# Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск.
 +
# Фантастика и наука. Ролята на научно-техническата революция за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика. Познавателни и евристични функции на фантастиката.
 +
# Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката.
 +
# Публикационни измерения на фантастиката в България.
 +
# Фантастиката от български автори до 1944 година.
 +
# Фантастиката в България след 1944 година.
 +
# Англоезична фантастика.
 +
# Руска и съветска фантастика.
 +
# Фантастиката в социалистическите страни.
 +
# Фантастиката в западноевропейските страни.
 +
# Фантастика в други региони.
 +
# Кинофантастика.
 +
# Фантастика в другите области на изкуството - изобразително изкуство, музика, театър, поезия и други. НФ библиография и критика.
 +
# Фантастика и прогностика. Нехудожествени форми на фантастиката.
 +
# Обзор на социалния статус на фантастиката по света. Организации и сдружения на фантасти - професионалисти и любители. Движението „Клубове по прогностика и фантастика“ в НРБ.
 +
# Възприемане на фантастиката от различни хора. Насоки за бъдещето развитие на фантастиката.
  
3. Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск.
+
== Външни връзки ==
 +
* [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?rid=432&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=4 Разширени резюмета на лекциите онлайн]
  
4. Фантастика и наука. Ролята на НТР за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика Познавателни и евристични функции на фантастиката.
+
[[Категория:Издания - Издателство Градски младежки дом Лиляна Димитрова]]
 
 
5. Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката.
 
 
 
6. Публикационни измерения на фантастиката в България.
 
 
 
7. Фантастиката от български автори до 1944 година.
 
 
 
8. Фантастиката в България след 1944 година.
 
 
 
9. Англоезична фантастика.
 
 
 
10. Руска и съветска фантастика.
 
 
 
11. Фантастиката в социалистическите страни.
 
 
 
12. Фантастиката в западноевропейските страни.
 
 
 
13. ФАНТАСТИКА в Други региони.
 
 
 
14. Кинофантастика.
 
 
 
15. ФАНТАСТИКА в другите области на изкуството - изобразително изкуство, музика, театър, поезия и други. НФ библиография и критика.
 
 
 
16. Фантастика и прогностика. Нехудожествени форми на фантастиката.
 
 
 
17. Обзор на социалния статус на фантастика по света. Организации и сдружения на фантасти - професионалисти и любители. Движението "Клубове по прогностика и фантастика" в НРБ.
 
 
 
18. Възприемане на фантастика от различни хора. Насоки за бъдещето развитие на фантастиката.
 
 
 
 
 
[http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=432&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=4 Разширени резюмета на лекциите онлайн]
 

Текуща версия към 10:19, 29 септември 2012

КУРС ПО ФАНТАСТОЛОГИЯ
Kurs fantastologia.jpg
Издание: 1

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  1980 г.
Издателство: ГМД „Лиляна Димитрова“
Формат: 70х100/16
Страници: 16

Екип:
Съставител: Атанас П. Славов, Ивайло Рунев
Предговор: Ивайло Рунев
Корица: Петър Литов
Редактор: Ивайло Рунев
Предпечат: клуб „Компютър“ - ГМД

Брошурата „Курс по фантастология“, издадена през 1981 г., представлява разширен конспект на курса по фантастология (теория и история на фантастиката), изнесен пред аудитория на клуба по прогностика и фантастика „Иван Ефремов“ - София.

Курсът е осъществен през 19791980 г. в три семестъра с общо 80 учебни часа. Той е подготвен и прочетен от „Работна група по фантастология“ в състав: Ивайло Рунев, Атанас П. Славов, Емил Лозев, к.и.н. Васил Сивов, Красномир Крачунов, Тодор Ялъмов, к.ф.н. Иван Пунчев и др.

По-късно е разработван разширен и развит вариант на курса, предвиден за периода 19811982 г., в който да бъдат включени лекции от Росица Панайотова, Юрий Георгиев, Миглена Николчина и други.

Към момента на провеждане подобни курсове по история и теория на фантастиката има само в четири страни в света. Те с право се считат за висша форма на комплексния метод за изучаване на проблема. Целта на „българския вариант“ е той не само да допринесе за натрупване на знания у любителите на НФ, но и за активно, творческо използване на потенциалните възможности на фантастиката.

Съдържание[редактиране]

  1. Същност на фантастиката. Фантазно мислене. Фантазията – компонент на човешкото съзнание. Гносеологични корени на фантастиката. Мястото на фантастика в сферата на изкуството. Връзки на фантастиката с други системи и подсистеми.
  2. Фантастиката до края на 19-ти век. Предистория - митове, приказки, религиозна фантастика, утопия, романтизъм. Поставяне на основите на съвременната фантастика - Ж. Верн и Х. Уелс. Други автори основоположници на фантастиката.
  3. Социална значимост на фантастиката. Основни функции на фантастиката. Основни проблеми във фантастиката. Методи за създаване на фантастичния допуск.
  4. Фантастика и наука. Ролята на научно-техническата революция за развитие на фантастиката. Научни и технически идеи във фантастика. Познавателни и евристични функции на фантастиката.
  5. Фантастика и идеология – рецидиви. Възпитателно и социализиращо въздействие на фантастиката.
  6. Публикационни измерения на фантастиката в България.
  7. Фантастиката от български автори до 1944 година.
  8. Фантастиката в България след 1944 година.
  9. Англоезична фантастика.
  10. Руска и съветска фантастика.
  11. Фантастиката в социалистическите страни.
  12. Фантастиката в западноевропейските страни.
  13. Фантастика в други региони.
  14. Кинофантастика.
  15. Фантастика в другите области на изкуството - изобразително изкуство, музика, театър, поезия и други. НФ библиография и критика.
  16. Фантастика и прогностика. Нехудожествени форми на фантастиката.
  17. Обзор на социалния статус на фантастиката по света. Организации и сдружения на фантасти - професионалисти и любители. Движението „Клубове по прогностика и фантастика“ в НРБ.
  18. Възприемане на фантастиката от различни хора. Насоки за бъдещето развитие на фантастиката.

Външни връзки[редактиране]