Разлика между версии на „Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)“
От БГ-Фантастика
м |
|||
| (Не са показани 18 междинни версии от 8 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{Инфокутия книга | |
| + | | име = Смърт | ||
| + | | произведение = | ||
| + | | жанр = диаболизъм | ||
| + | | съдържа = сборник | ||
| + | | автор = [[Владимир Полянов]] | ||
| + | | корица = Smart 1 polyanov596+.jpg | ||
| + | | px = | ||
| + | | корица-текст = | ||
| + | | издание-поредност = 1 | ||
| + | | държава = | ||
| + | | език = | ||
| + | | ден = | ||
| + | | месец = | ||
| + | | година = 1922 | ||
| + | | издателство = [[Издателство Аргус (1922 г.)|„Аргус“ (1922 г.)]] | ||
| + | | формат = | ||
| + | | брой-страници = | ||
| + | | тираж = | ||
| + | | ISBN = | ||
| + | | баркод = | ||
| + | | съставител = | ||
| + | | рецензент = | ||
| + | | предговор = | ||
| + | | послеслов = | ||
| + | | преводач = | ||
| + | | художник-корица = | ||
| + | | художник = | ||
| + | | оформление = | ||
| + | | редактор = | ||
| + | | художествен-редактор = | ||
| + | | технически-редактор = | ||
| + | | коректор = | ||
| + | | предпечат = | ||
| + | | печат = | ||
| + | | поредица = | ||
| + | | поредица-номер = | ||
| + | | предходна = | ||
| + | | следваща = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| − | В | + | '''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.). |
| − | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на | + | В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.). |
| − | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които | + | В [[Издателство Аргус“|издателство „Аргус““]], името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}). |
| + | |||
| + | == Художествен анализ == | ||
| + | |||
| + | В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм: | ||
| + | * Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност. | ||
| + | * Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа. | ||
* Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | * Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности. | ||
* Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена. | * Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена. | ||
* Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | * Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност. | ||
| − | * Любимото писане за морала и традициите в семейството е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но образите на жени са | + | * Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление. |
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | # ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'' | |
| + | # ''„[[Един гост]]“'' | ||
| + | # ''„[[Ерих Райтерер]]“'' | ||
| + | |||
| + | [[Файл:2 Smart polyanov595a+.jpg]] | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Издания - Издателство Аргус (1922 г.)]] | ||
| + | [[Категория:Издания - диаболизъм]] | ||
Текуща версия към 21:45, 6 декември 2018
| Смърт | |
| сборник — диаболизъм | |
| автор: | Владимир Полянов |
 | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1922 г. |
| Издателство: | „Аргус“ (1922 г.) |
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от [[Издателство Аргус (1922 г.).
В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.).
В издателство „Аргус““, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ[редактиране]
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание[редактиране]
- „Смърт“
- „Един гост“
- „Ерих Райтерер“
