Разлика между версии на „Диаболизъм“

Текуща версия към 23:01, 11 ноември 2016

Представители в България[редактиране]

В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са Георги Райчев (7 декември 1882 г. – 18 февруари 1947 г.), Светослав Минков (12 февруари 1902 г. – 22 ноември 1966 г.), Атанас Далчев (12 юни 1904 г. – 17 януари 1978 г.), Владимир Полянов (6 май 1899 г. – 4 декември 1988 г.).

Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума dyablos — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ (1915 г.) на Густав Майринк.

Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (разбирай - махаянистите, бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“^[1]. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между Светослав Минков и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.

Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война (1914-1918 г.) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.

Последното личи особено при Георги Райчев, който пребивава в Мюнхен през 1923-1924 г. и издава през 1923 г. сборник „Разкази“ („Безумие“, „Съновидения“, „Страх“ и др.) и по-реалистичните повести „Лина“ и „Грях“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.

Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на Светослав Минков и Владимир Полянов. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през 1927 г., а Владимир Полянов – медицина.

Минков издава сборниците разкази „Часовник. Гротески“ (1924 г.), „Огнената птица“ (1927 г.), „Игра на сенките“ (1928 г.), „Къщата при последния фенер“ (1931 г.).

През 1922 г. Полянов издава сборника „Смърт“, включващ разказите „Смърт“, „Един гост“ и „Ерих Райтерер“.

Източници[редактиране]

• Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев
• Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
• Биографии на българските писатели, изучавани в училище. Изд. „Слово“, В. Т., 1995 г.
• Телевизионно предаване „Библиотеката“ на тази тема